Решение № 382 от 22.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Варна , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100502138 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Н. П. М., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „Вл.В.“, № 43, против решение № 2049/01.06.2020г. по гр.д. № 18393/2018г. на 24-ти състав на ВРС, с което родителските права по отношение на детето Н.Н.М. ЕГН ********** са предоставени на неговата майка Ц. И. М., ведно с всички произтичащи от това последици: местоживеене на детето Н.Н.М. ЕГН ********** е определено при неговата майка Ц. И. М. на адрес: UK, Romford, RMG 4 DN 26 Borns avenue Chadwell heath, на осн. чл. 127, ал.2 СК; определен му е режим на лични отношения с детето Н.Н.М., както следва: един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и за времето от 20.12.2021г. до 03.01.2022г., на осн. чл. 127, ал.2 СК; осъден е да заплаща на Н.Н.М., чрез неговата майка и законен представител Ц. И. М. сумата от 200 лв.

/двеста лева/, представляваща месечна издръжка с падеж до 15 число на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба – 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал.2 СК; осъден е да заплати на Ц. И. М. сумата от 3 932 лв. /три хиляди деветстотин тридесет и два лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 288 лв. /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща дължима държавна 1 такса, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Счита решението за произнесено при повърхностен прочит на фактите. Сочи, че детето е отглеждано основно от него и баба му по бащина линия, че майката го е изоставила от най-ранна възраст. Провеждани са само епизодични телефонни разговори с детето и то в удобно за майката и мъжа, с когото съжителства време и само два пъти е идвала да го види, миналата година за два дни. Не отрича, че майката е пращала издръжка за детето по 200лв. за период от година и половина, пращала му е дрехи, маратонки, но всички други средства за отглеждането на детето са поети от него и майка му. Майката на детето му от 4 месеца сочи, че не работи и сама разчита на средствата от съпруга си. Установи ли се детето Н. при тях, ще бъде изцяло зависим от един чужд човек. Прави оплакване, че не са били обследвани с детето от психологическата експертиза. Иска и съпругът на майката да бъде подложен на психиатрична и психологическа експертиза, с оглед изследване годността му да участва в отглеждането и възпитанието на Н.. Иска да бъде осигурена възможност на момчето да завърши средното си образование в България, в Морска Гимназия-Варна и придобие професия.

Иска да му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето Н.. Ако съдът приеме, че следва да бъдат упражнявани от майката, иска да му бъде определен режим на лични отношения, в следния смисъл: един месец през лятото, съобразено с годишния отпуск на майката , всяка първа и трета събота и неделя в месеца, както и за Великденските и Новогодишните празници на четна година, на нечетна-при майката. Моли да бъде прецизирана и издръжката. Не е на постоянен трудов договор, но има средства от наем на апартамента в С. и магазин във Варна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ц. И. М. ЕГН **********, чрез адв. М.Димитрова, в който излага съображения за неоснователността на въззивната жалба. ВРС е постановил решението си въз основа на обективна и обоснована преценка на събраните по делото доказателства. Според нея детето е в риск и е предприела действия по изпълнение на постановените привременни мерки, извеждайки го от страната.

Неверни са твърденията, че не работи и няма доходи. Работи по трудов договор в хотел „Империал“ в Лондон като камериерка. В условията на пандемия от COVID-19, както в във всички европейски държави ежеседмично получава от хотела безвъзмездни помощи, докато не е на работа.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на разноски.

ДСП-Варна не взема становище по постъпилата въззивна жалба. В о.с.з. на 24.11.2020г. ДСП-Варна, чрез юк Ел.Т. заявява, че нама промяна в становището, изразено пред първата инстанция. Оспорва жалбата, считайки решението на ВРС за правилно.

Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно 2 възражения от страните:

В исковата си молба, насочена срещу Н. П. М., ищцата Ц. И. М. излага, че с ответника живели на съпружески начала и на 19.07.2005г. се родило детето им Н.. След раждането на детето живели съвместно и полагали грижи за него. Помощ при отглеждането му оказвала бабата на детето по бащина линия. През 2015г., след конфликти с ответника се принудила да го напусне, както и детето. Първоначално се установила в С., после работила през летния сезон в КК „Златни пясъци“, като поддържала контакти със сина си. След сезона заминала на работа в Англия. Работела като детегледачка и след това като камериерка в в хотел на трудов договор. След като се установила там, сключила и брак. Детето Н., което към момента на подаване на исковата молба е 13-годишен и е ученик в седми клас на ОУ „Йордан Йовков“ останал на грижите на баба си по бащина линия Л.Н.Б.. От 2016. детето е било изведено от семейна среда след намеса от страна на служители на МВР, по подаден от самото дете сигнал и е било поставено под полицейска закрила, поради оказаното насилие от неговия баща. Временно е бил настанен в Кризисен център гр. Игнатиево, Община Аксаково. При завръщането й от Англия и с нейно съгласие е било инициирано производство пред ДСП-Варна, като по отношение на детето Н. е била приложена мярка за закрила, при което е било настанено в семейство на роднини и близки-баба му по бащина линия. Бабата, детето и баща му обитават в момента един дом. Детето не се чувства добре, неспокойно е. Твърди, че между детето и баща му нямало създадена пълноценна емоционална връзка. Имало дълбок разрив в отношенията им, тъй като бащата прилагал неприемливи прийоми за възпитание на сина си. В периода от раздялата с бащата на Н. до момент тя продължила да поддържа контакти с детето и изпраща средства. В момента твърди, че живее в Англия, семейна е, има постоянна работа и обитава жилище под наем, в което условия за отглеждане на дете. Сочи, че е в състояние да осигури необходимите грижи за момчето, което получи и добро образование в Англия. Запознала е сина си със съпруга си, който също я подкрепя в желанието й да полага грижи за Н. и детето живее с тях в Англия.

И момчето има желание да живее с нея в Англия и учи там.

Иска да й бъдат предоставени родителските права по отношение на детето Н., да бъде определено местоживеенето му при нея в UK, Romford, RMG 4DN, 26 Burns Avenue, Chadwell heath, като на бащата бъде определен следния режим на лични отношения с детето: по време на учебните ваканции и един месец през лятото, когато майката не ползва законоустановения си отпуск, по Коледа, и Великден, които престои няма да пречат на обучението му в Англия. Ис8ска бащата да бъде осъден да плаща издръжка за детето в минимален размер от 140.00лв.Поискала е да бъде дадено от съда съгласие заместващо това на бащата, детето Н. да пътува с нея от България до Великобритания, от България до Индия заедно с майка си за един месец през лятото на 2019г., със съученици до други страни, на почивка във Франция, Гърция, Турция, Испания за до 10 дни през ваканции и празнични дни. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Н. П. М., ЕГН ********** от гр. Варна, 3 бул. „Вл.В.“, № 43 е подал отговор, в който излага съображения за допустимост и частична основателност на исковите претенции. Твърди, че няколко месеца след раждането на синът му и до тригодишната му възраст, грижите по него са били поети изцяло от баба му по бащина линия-Л.Н.Б. в гр. Варна. В това време двамата със Ц.М. работили и живели с С.. За втория учебен срок на трети клас детето отново било изпратено при баба си във Варна, която поела всички грижи по отглеждането и образованието му, което продължавало и до днес.

През 2015г., докато живеели във Варна, майката избягала от дома им, изоставяйки го с детето, прекратявайки 13-годишната им връзка. В това време, преживявайки тежко раздялата станал избухлив и не винаги справедлив. Това се отразило на детето. В сътрудничество с ДСП-Варна детето било настанено в семейството на баба си по бащина линия, като останало в домашна среда, при запазени близки отношения между баща и дете.

Твърди, че е участвал пълноценно в живота на сина си. Не ограничавал и контактите на детето с майката. След съвместно обсъждане с ДСП-Варна и майка му, взели решение мярката „настаняване“ да бъде продължена, като била издадена заповед № 006/04.12.2018г.

Не спори, че майката живее в Англия и от м.април 2017г. работи като камериерка. Първите две години изпращала спорадично средства и то основно за плащане на отдадената им под наем сергия на пазара в жк Младост в С.. После родителите се споразумели да изпраща издръжка за детето, понеже не е редно майка му да поема цялата тежест по отглеждането на Н.. Сочи, че семейството живее в гр. Варна, в собствено жилище, където синът му разполагал с необходимите условия за живот и обучение. Детето си имало създаден приятелски кръг, живеело в семейна среда с баща си, баба си, чичо си, срещало се с братовчедка си. Във Великобритания всичко това щяло да му липсва. Той бил непоследователен в желанието си да живее и учи в Англия. Дори смятал, че е по-добре да завърши средното си образование в България, а после да търси реализация в Англия или друга държава от ЕС. Смята, че интересът на детето изисква тъкмо това. Моли се да бъде отложено произнасянето на съда относно предоставянето на родителските права, като се запази съществуващото статукво, но бъде определен режим на лични отношения на майката с момчето и посещението му за един месец през лятото, както и по друго време, но не се пречи на обучението на Н. в България. Ако настъпи Брекзит, трудно, а ако не и невъзможно би било да се осъществява постановен режим на лични отношения между Н. и бащата, докато това не се отнася до контактите майка-дете при пътуване от Англия до България.

ДСП-Варна, чрез социалния работник Н.А. заявява, че от години работят с детето Н.Н.М., още от предприемането на мярка за закрила, чрез извеждане от семейството и настаняване в семейството на баба му по бащина линия-Л. Б.. Майката на детето Ц.М. работи и живее в Кралство Великобритания. Поддържа със сина си връзка по телефона и се вижда с него, при завръщане в България. Многократно е посещавала ОЗД и е изявявала многократно желанието си да поеме грижата за Н., но не е предприела конкретни постъпки.

ДСП-Варна не е наясно със средата й, трудовата й заетост, доходи и начин на живот във Великобритания. Бащата на детето Н.й М. живее в един дом с майка си и Н.. Няма 4 постоянна работа, доходи и злоупотребява с психотропни вещества. Под тяхно въздействие оказва физическо насилие над сина си. Емоционалната връзка между тях е нарушена. На 28.11.2019г. детето Н. е бил настанен в ДВНМН-Варна, поради противообществена проява, по която е образувано досъдебно производство. След това е върнат в семейството на баба си, до изтичане на срока за настаняване по съдебен ред.

В о.с.з. на 09.04.2019г. страните са постигнали споразумение и съдът е дал разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. П. М., да бъде издаден паспорт на детето Н.Н.М. и то да пътува неограничено до Обединеното Кралство на Великобритания, приздружавано от своята майка или упълномощено от нея лице до навършване на пълнолетие до един месец през лятото и 10 дни през останалото време, което не пречи на учебния процес в България.