Решение № 1206 от 14.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. Варна, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. И. мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100501297 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба № 260679/14.05.2021г. на Д. А. Г.

ЕГН **********, М. Н. Т. ЕГН ********** и А. Н. Т. ЕГН **********, чрез процесуален представител против Решение № 260032 от 02.04.2021г./поправено с Решение № 260082/05.11.2021г. и с Решение № 260010 от 01.04.2022г./, постановено по гр.д. № 563/2019г. на РС-гр.Девня, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивниците против П.

П. Д. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр.чл. 79 ал.1 от ЗС за установяване право на собственост въз основа на придобивно давностно владение през периода от 31.08.2000 г. до 12.04.2016 г. и до дата на подаване на исковата молба в съда – 15.04.2019г. върху 1/12 ид.ч. от недвижим имот – нива с площ 10.000 дка, трета категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, идентификатор ***, находяща се в землище на с. М., ***.

В жалбата са изложени аргументи за неправилност на решението в поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че в хода на процеса ищците са доказали твърденията си за осъществявано от тях владение върху процесния имот в предвидения от закона срок. Излагат се аргументи , че първоинстанционния съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а от същите безспорно се установява обективната невъзможност на ищците да предприемат действия по отблъскване на владението на ответника, поради това, че същия е бил с неизвестен адрес, както за тях, така и за останалите наследници. Доказателство за това е и факта, че и в настоящото производство същия не е открит и се представлява от назначен от съда особен представител. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен, като основателен и доказан .

В съдебно заседание въззивците, чрез процесуалния си представител, поддържат депозираната жалба, молят същата да бъде уважена. Представят писмени бележки.

1

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от адв.Х. Ф., в качеството й на особен представител на въззиваемия – П. П. Д., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението.

В съдебно заседание въззиваемия чрез назначения му особен представител поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. А. Г. и Д. А. А., починала в хода на процеса на 19.03.2020г. и заместена от наследниците си по закон М. Н. Т. и А. Н.

Т. срещу П. П. Д. иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 1/12 ид.ч. от недвижим имот – нива с площ 10.000 дка, трета категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, идентификатор ***, находяща се в землище на с. М., ***, по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода 31.08.2000 г. до 12.04.2016 г.

В исковатa молбата ищците излагат, че са наследници по закон – низходящи на В. С.

А., ЕГН **********, б.ж. на с. М., общ. ***, п. 12.04.2016 г. Тя от своя страна е наследник по закон– дъщеря на М. С. Д.а, п.26.12.1962 г. С НА №102, том VІІІ, дело №1559/1999 г. от 28.05.1999 г. по опис на нотариус А. Н., вписан в СВ при РС Девня с вх.№832 от 02.06.1999 г. въз основа на Решение №320 от 19.02.1998 г. на ПК гр. *** по чл.17, ал.1 ЗСПЗЗ, наследниците на М. Д.а – В. С. А., Я.А.К., Д. А.Д., С.А.И., Ж.А.С., С.Т. Д., П. П. Д. и П. П.

Д., са признати за собственици на нива с площ 10.000 дка, трета категория, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне, находяща се в ***, при граници: имот №*** на П.А.Р., каз.№***-полски път, имот №*** на Е.В. П.а, имот №*** на Н.В.В. и имот №*** на К.А.К..

С договор за покупко-проджба на недвижим имот, сключен с НА №11, том ІІІ, рег.

№2191, дело №519/2000 г. по опис на нотариус А. Н., вписан в СВ при РС Девня под №11, том ІІІ, дело №519/2000 г., вх.рег.№1522 от 31.08.2000 г., наследниците на М. Д.а – Я.К., Д.

Д., С. И., Ж. С., С. Д. и П. Д., продали на В. А. общо притежаваните от тях 7/12 идеални части от процесния имот. Излагат , че след продажбата и по силата на наследствено правоприемство на своята майка се летгитимират като собственици на 11/12 ид. части от процесния имот. Останалата 1/12 идеална част от недвижимия имот представлява наследствения дял на отв. П. Д., внук на починалия на 09.09.1970 г. Т. Д. - син на общата наследодателка М. Д.а. Излагат, че след смъртта й Т. Д. получил 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, като след неговата смърт тази част е наследена от неговия син С.

Д., който получил 1/6 идеална част и от синовете на починалия през 1997 г. П. Д.: 1/12 идеална част за П. Д. и 1/12 идеална част за П. Д.. Твърдят, че от датата на откриване на наследството до настоящия момент отв. П. Д. не е проявил никакъв интерес към наследствения имот. Твърдят още, че след придобиването на 7/12 идеални части от имота по силата на договора за покупко-продажба от 31.08.2000г., В. А. установила явно, непрекъснато и несмущавано владение върху имота,вкл. и частта на ответника, което е продължило необезпокоявано до нейната смърт на 12.04.2016 г.След смъртта й владението е продължило да бъде осъществявано по този начин от първоначалните ищци, а в последствие и от настоящите такива. Ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху дела на отв. П. Д., представляващ 1/12 идеална част от имота, въз основа на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност, като към своето владение присъединяват давностното владение на своята наследодателка В. А., осъществявано през периода 31.08.2000 г. – 12.04.2016 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответника,чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва 2 твърденията на ищците, че са своили имота, доколкото за да се приеме, че е налице владелческо отношение спрямо цялата вещ, владеещият я съсобственик трябва да установи промяна на намерението си да упражнява фактическа власт вместо другиго, само за себе си.

Твърди , че ищците не са извършили някакви действия, различни от ползването на имота, с които да са демонстрирали промяна в намерението си. Заявява, че процесният поземлен имот не е изгубил наследствения си характер, тъй като субективното отношение на ищците, че владеят изключително за себе си наследствения дял на ответника, не е достигнало до него, декларирането на имота като собствен и плащането на данък е станало по скрит начин, а обикновеното ползване на имота дори продължително време не е достатъчно, за да ги направи собственици щом това не е станало по изискуемия се от закона начин. Моли съда, да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат тезите си.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства , че:

М. С. Д.а е починала на 26.12.1962г. и след своята смърт е оставила за законни наследници следните лица: 1.В. С. А. –дъщеря, починала на 12.04.2016г. и оставила за наследници –Д. А. Г. и Д. А. Г.-починала на 19.03.200г. и наследена от М. Т. и А. Т.; 2. С. И.

М. – син, починал на 02.05.1976г. и наследен от Я.К.,Д. Д. , С. И. и Ж. С.;3.Т. С. Д. –син ,починал на 09.09.1970г. и наследен от С. Т. Д. и П. Т. Д. –починал през 2003г. и наследен от П. П. Д. и П. П. Д./ответника /- удостоверения за наследници №1101/641/1 от 10.06.2020 г., изд. от Община ***, №19 от 15.06.2017 г., изд. кметство с. М., общ. ***, и №РД-02-013 от 25.07.2017 г., изд. от кметство с. М., общ. ***, удостоверения за наследници № 010/23.03.2020г., изд. кметство с. М., общ. ***.

Видно от нотариален акт №102, том VІІІ, дело №1559/1999 г. от 28.05.1999 г. по опис на нотариус А. Н., вписан в СВ при РС Девня с вх.№832 от 02.06.1999 г. въз основа на Решение №320 от 19.02.1998 г. на ПК гр. *** по чл.17, ал.1 ЗСПЗЗ, наследниците на М. Д.а – В. С. А., Я.А.К., Д. А.Д., С.А.И., Ж.А.С., С.Т. Д., П. П. Д. и ответника П. П. Д., са признати за собственици на нива с площ 10.000 дка, трета категория, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне, находяща се в с. М., ***, при граници: имот №*** на П.А.Р., каз.

№***-полски път, имот №*** на Е.В. П.а, имот №*** на Н.В.В. и имот №*** на К.А.К..

На 31.08.2000г. наследниците на М. Д.а – Я.К., Д. Д., С. И., Ж. С., С. Д. и П. Д., продали на В. А. общо притежаваните от тях 7/12 идеални части от процесния имот, като 3 сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-проджба на недвижим имот, №11, том ІІІ, рег.№2191, дело №519/2000 г. по опис на нотариус А. Н., вписан в СВ при РС Девня под №11, том ІІІ, дело №519/2000 г., вх.рег.№1522 от 31.08.2000 г.

След изповядване на цитираната по-горе сделка В. А. е станала собственик на база наследствено правоприемство и покупно-продажба на 11/12 ид.части от процесния имот, а останалата 1/12 ид.част е останала собственост на П. П. Д..

В конкретната хипотеза не са налице законови пречки за придобиване на собствеността съгласно индивидуалните характеристики на процесния имот /нива/. Горното налага необходимостта от положителен извод досежно осъществяваната от В. А., а след нейната смърт и от ищците трайна, явна и необезпокоявана фактическа власт по отношение на процесния имот с намерение за своене в изискуемият за това период от време – 10 години, съгласно чл.79 от ЗС. Това е така, защото с оглед придобивното основание, за ищците е изключена възможността те да са добросъвестни /да не са знаели за пороците на юридическото основание/, т.е. не е наличен втория елемент на добросъвестността на едно владение, а именно субективния.

Спорно между страните е придобили ли са ищците собствеността на целия имот / остатъка над 1/12 ид.част/ по силата на оригинерен способ – изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от периода 31.08.2000 г. – 12.04.2016г. до подаване на исковата молба в съда – 15.04.2019г., присъединявайки владението на своята наследодателка В. А. към своето такова. Доколко между страните не е налице спор относно държането от ищците на целия имот, то спорно е дали същите са го своили, касателко частта на ответника.

Възраженията на въззивниците в тази връзка, съда счита за неоснователни по следните аргументи:

Видно от събраните по делото доказателства първия момент, от който ищците чрез своя наследодател В. А. са могли да своят идеалните части на останалите наследници на общия за страните наследодател М. Д.а е нейната смърт – 26.12.1962г. От този момент имота е станал съсобствен при дялове по 1/3 ид.част между дъщеря й и двамата й сина. С издаването на нотариален акт №102, том VІІІ, дело №1559/1999 г. от 28.05.1999 г. по опис на нотариус А. Н., вписан в СВ при РС Девня с вх.№832 от 02.06.1999 г. въз основа на Решение №320 от 19.02.1998 г. на ПК гр. *** по чл.17, ал.1 ЗСПЗЗ , собствеността е призната, по отношение на наследниците на М. Д.а , включително и на ответника. Следва да се има предвид , че съгласно посоченото в цитирания нотариален акт , ответника П. Д. е един от заявителите/молителите за издаване на титула за собственост, т.е. правата му са заявени и признати от останалите сънаследници.