Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 101 от 25.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 58/2025
Вид
Определение № 101
Подписан
25.02.2025
В сила
25.02.2025
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ИРЕНА КОЛЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.104 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • § 5 т.39 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Велико Търново, 25.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500058 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.122 ГПК по повдигнат спор за подсъдност от Окръжен съд – Русе по повод изпратено му от Районен съд – Русе за разглеждане гр.д. № 7109/2024г.

Апелативен съд – Велико Търново, който е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, съобразно нормата на чл.122 изр.1 ГПК, намира следното:

Производството по гр.д. № 7109/2024г. е било образувано по искова молба с правно основание чл.124 ал.1 пр.2 от ГПК, подадена от В. Д. Д. срещу З. Д. Д. с искане да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на основание давностно владение на 145/218 идеални части от ПИ с идентификатор *** no КККР нa гра д Русе, одобрени със Зaпoвeд № РД18-18/16.05.2007г. на Изпълнителен директор нa AK, с последно изменение нa КККР, засягащо поземления имoт oт 23.10.2024г., с адрес нa поземления имoт - гр.Русе, ***********, с плoщ 222 кв.м, тpaйнo предназначение на територията: урбанизирана, начин нa трайно пoлзвaнe: ниско застрояване; предишен идентификатор: няма; номер no предходен плaн: 3149, в кв. 152, при съседи – имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, заедно с построените в това дворно място 1 / САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ B СГРАДА с идентификатор *** no КККР на град Русе, с адрес - гр.Русе, ***********, ет.2, като самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор *** и предназначение - жилищна сграда – многофамилна, с предназначение на самостоятелния 1 обект - жилище, апартамент, с плoщ - 70.20 кв.м; 2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** no КККР на гра д Русе, с адрес гр.Русе, ул."Българска морава" № З, ет.1, като самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ 19.20 кв.м; 3 / СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 30 кв.м, брой етажи - 1, предназначение – гараж; 4/ СГРАДА с идентификатор *** със застроена плoщ 56 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение - жилищна сграда – многофамилна /лятна кухня/ и 5/ СГРАДА с идентификатор ***, със застроена плoщ 13 кв.м, брой етажи 1, с предназначение - друг вид сграда за обитаване /остъклено външно стълбище/, с посочена цена на иска 53 357.80 лв., а съгласно допълнителна уточнителна молба и удостоверение за данъчна оценка с изх. № 6806009248/12.12.2024г. – 59 352.90 лв.

Районен съд-Русе, който е бил сезиран с посочената искова молба, приел, че цената на предявения иск по чл.124 ГПК съгласно представеното пълно удостоверение за данъчна оценка възлиза на сумата от 59 352.90 лв., съобразно разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК, поради което прекратил производството по делото и изпратил същото за разглеждане на родово компетентния според него съд, а именно Окръжен съд-Русе.

С Определение № 133/03.02.2025г., постановено по образуваното гр.д. № 75/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе, е прието, че в удостоверението за данъчна оценка от 12.12.2024г., издадено от Община Русе, са посочени данъчни оценки на всеки от имотите, предмет на делото, които обекти притежават и отделни идентификатори и нито един от тях няма данъчна оценка, надвишаваща 50 000 лв. Счетено е, че с оглед на това и доколкото са предявени шест иска за установяване право на собственост върху шест отделни имота, то съобразно разпоредбата на чл.104 т.3 от ГПК компетентен да разгледа същите е районният съд. С оглед на това е повдигнал спор за подсъдност между Окръжен съд-Русе и Районен съд-Русе.

Цената на иска по искове за собственост и други вещни права, какъвто безспорно е и установителният иск за собственост, се определя по правилото на чл.69 ал.1 т.2 от ГПК – това е данъчната оценка на имота или пазарната цена на вещното право в случай, че данъчна оценка няма. В тази връзка спорно е каква е цената на исковата претенция, касаеща ПИ с идентификатор *** и изградените в него постройки, заснети като самостоятелни обекти в кадастралната карта, по отношение на които е представено удостоверение за отделни данъчни оценки, всяка от които е под 50 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая, макар и притежаващи самостоятелни идентификатори, процесните постройки в имота не съставляват самостоятелен предмет на исковата претенция за собственост. Претенцията на ищеца е за установяване правото му на собственост върху поземления имот, ведно с изграденото в него, съобразно посочването в ИМ. Търсената защита е за целия имот – идеални части от поземлен имот заедно с описаните постройки, по отношение на който ищецът иска да се установи принадлежността на правото на собственост. Изброяването на построените в имота обекти не следва да се възприема като въвеждане на различни петитуми. Освен това, обстоятелството, че отделните 2 постройки в имота имат собствена данъчна оценка не означава, че всяка от тях има самостоятелно значение. Така напр., според чл. 11 ал. 4 от Приложение № 2 към ЗМДТ, мазетата и таваните имат отделна данъчна оценка, макар и да са част от съответния жилищен обект, а според чл. 12 данъчна оценка има и незавършеното строителство, независимо дали е достигната степента на “груб строеж”. Наред с това, заснемането на въпросните постройки, като самостоятелни обекти в КК, не означава, че същите съставляват такива по смисъла на § 5 т.39 от ДР на ЗУТ и са годни обекти на правото на собственост. По отношение на всяка от тях не може да бъде направен извод, че е със самостоятелно функционално предназначение, отговаря на изискванията за самостоятелен обект и не е обслужваща ползването на поземления имот или друга самостоятелна сграда.

Ето защо, следва да се приеме, че цената на предявения иск досежно поземления имот и изградените в него постройки е над 50 000 лв. Следователно, на основание чл.104 т.3 от ГПК компетентен да се произнесе по спора е именно Окръжен съд-Русе.

По изложените съображения, делото следва да се изпрати на Окръжен съд-Русе за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като този съд е компетентен да се произнесе по предявения иск съгласно определената в чл.104 т.3 от ГПК родова подсъдност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗРЕШАВА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ, повдигнат с Определение №

133/03.02.2025г. по гр.д. № 75/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе, като ОПРЕДЕЛЯ Окръжен съд – Русе за компетентен да разгледа подадената от В. Д. Д. срещу З. Д. Д. искова молба с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Окръжен съд – Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3