Определение № 1200 от 15.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1200 гр. Благоевград, 15.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Милена Каменова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20261200500894 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „К. 82 2016“, ЕООД чрез адв. П. С. против Решение №220 от 21.04.2026 г. по гр.д.

№1218/2025г. по описа на РС – гр.Р.

Въззивникът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения.

Твърди, че съдът неправомерно е дал ход на делото въпреки подадената молба за отлагане поради невъзможност за явяване на законния представител на ответника, с което е ограничил правото на защита и възможността за събиране на доказателства.

По съществото на спора поддържа, че претендираното вземане не съществува, тъй като плащането е извършено със средства, предоставени от ответника, поради което не е налице неоснователно обогатяване. Оспорва действителността на договора за цесия с довод, че към момента на сключването му не е съществувало годно за прехвърляне вземане, поради което цесията е нищожна поради липса на предмет. Излага твърдения и за фиктивност на сделката, отразена във фактурата, посочена като основание за плащането.

Жалбоподателят поддържа още, че след предявяване на иска страните са постигнали споразумение, по силата на което ищецът е опростил процесното вземане срещу връщане на регистрационните табели на автобусите, поради 1 което задължението е погасено. Сочи, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия.

Иска отмяна на решението и допускане на нови доказателства чрез разпит на свидетели за установяване на предаването на сумата, фиктивния характер на сделката и твърдяното опрощаване.

Въззиваемата страна в отговора оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че не са допуснати процесуални нарушения, тъй като молбата за отлагане на съдебното заседание не е била подкрепена с доказателства, не е установявала невъзможност за явяване на пълномощника и в нея няма искане за лично участие на страната.

Поддържа, че правилно районният съд е отказал събирането на исканите гласни доказателства, тъй като част от фактите подлежат на доказване само с писмени доказателства съгласно чл. 164 ГПК, а други са безспорни между страните. При евентуално уважаване на искането на жалбоподателя за разпит на свидетели, моли да му се даде и на него такава възможност.

Поддържа, че ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия чрез връчването на исковата молба и приложеното към нея уведомление.

Оспорва възраженията за нищожност на договора за цесия, като сочи, че прехвърленото вземане е индивидуализирано по основание и размер и е годен предмет на цесия, а твърденията за предаване на сумата от ответника на цедента остават недоказани. Според въззиваемия безспорно е установено, че сумата е преведена без правно основание, поради което правилно е уважен искът по чл. 55 ЗЗД.

Заявява, че доводите, свързани с личните отношения между представляващите двете дружества, са неотносими към предмета на спора.

Иска въззивната жалба да се остави без уважение като решението се потвърди и му се присъдят разноските по делото.

БлОС констатира че жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт.

Предвид редовността на въззивната жалба и връчването й на насрещната страна, която е подала отговор делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.

Съдът намира доказателственото искане, направено във въззивната жалба 2 за допускане до разпит на свидетели за основателно, предвид следното:

К.А. твърди в отговора на исковата молба, че лично е предала сумата от 9500 лв. на А., за да ги предаде на К. Р. за внасянето им по сметка на ответното дружество с посоченото основание – „частично плащане по фактура ************

Твърди, че в хода на процеса са постигнали с А. споразумение, според което тя му предала регистрационните табели на автобуси, а същият е поел задължение да опрости процесното вземане, за което е и подал по делото молба за отказ от иска. Впоследствие обаче поради ескалация на отношенията помежду им и преди РС да се произне по молбата за отказ, ищецът я е оттеглил като е подновил претенцията си.

За установяване на твърдяните обстоятелства в жалбата се прави искане за събиране на гласни доказателства.

Искане за разпит на свидетели - на адв. Ат. Б. и на К. Р. /лицето внесло сумата по сметка на ответното дружество/- за установяване предаване на сумата, за фиктивността на сделката и за извършеното опрощаване в хода на делото, е направено от ответната страна и пред РС, но същото е оставено без уважение.

Според жалбоподателя с неуважаване на искането му РС е допуснал нарушение на процесуалните правила.

Нормата чл. 266, ал. 3 от ГПК дава възможност във въззивното производство да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения БлОС счита искането на ответницата за разпит като свидетел на К. Р. за допустимо, тъй като обстоятелствата за предаване на сумата между съпрузи от А.а на А. и впоследствие от последния на К.Р., както и за опрощаване на вземането попадат сред изключенията визирани в т. 3 на чл. 164, ал. 1 ГПК, с която се забранява със свидетели да се установява договори на стойност над 5000 лв. За твърдението за предаване на сумата между съпрузите писмен акт няма.

Забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложима, когато както в настоящия случай става реч за установяване на правна сделка между съпрузи, която е неформална, поради което е без значение стойността на договора.

3

Това че съпрузите са управители на дружествата, насрещни страни по делото не променя извода на съда.

Искането за разпит на адв. Ат. Б. /пълномощник на ищеца/ правилно не е уважено от първоинстанционният съд, но според БлОС не заради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, а поради направеното изявление от адвоката, чийто смисъл е да не се разпитва, като се съобрази чл. 166, ал. 1, т. 1 от ГПК, според който пълномощниците на страните по същото дело могат да откажат да свидетелстват, както и чл. 166, ал. 3 от ГПК, според който свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.

Ето защо БлОС, обратно на приетото от РС, счита, че няма процесуални пречки да се уважи искането на жалбоподателя като му се даде възможност да ангажира гласни доказателства за датата на с.з.

Такава възможност следва да се даде и на насрещната страна, каквоти искане е направила, в случай, че се уважи искането на жалбоподателя..

За целта съдът указва на страните, че при необходимост от призоваване на свидетели за датата на с.з следва в едноседмичен срок от получаване на настоящия акт да посочат по делото имената и адресите им, за да бъдат своевременно призовани.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1, чл. 266 и чл.159, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска като дава възможност на страните по делото да ангажират гласни доказателства за датата на с.з., като им указва, че при необходимост от призоваване следва в едноседмичен срок от получаване на настоящия акт да посочат имената и адресите на свидетелите. Предупреждава всяка една страна, че при неизпълнение на указанието в дадения срок съдът ще отмени определението с дадената им възвможност.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 17.11.2026 г. от 9:00 ч., за която дата да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5