Решение № 417 от 10.12.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Плевен, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500741 по описа за 2021 година С решение № 661/02.07.2021 г. по гр.д.№ 20214430100439 по описа за 2021 година на ПлРС е осъдена на основание чл.45 ЗЗД Т. И. Й. да плати на В.

Й. Г. сумата от 1 243.35 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на наводняване, ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер от 1 555.65 лв. е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.

И. Й. да плати на В. Й. Г. сумата от 529.28 лв.

1 направени по делото разноски.Осъден е на основание чл.78, ал.3 ГПК В. Й. Г. да плати на Т. И. Й. сумата от 70.26 лв. направени по делото разноски.

Депозирана е въззивна жалба от Т. ИВ. Й., чрез пълномощник, против решение № 661/02.07.2021 г. по гр.д.№ 439/2021 г. по описа на ПлРС, което се обжалва частично-в осъдителната му част.Счита същото за неправилно.Прави се искане да се отмени обжалваното решение № 661/02.07.2021 г. по гр.д.№ 439/2021 г. по описа на ПлРС, като се постанови ново по съществото на спора, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

За въззиваемата страна В. Й. Г., процесуалният представител изразява становище да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди решението на ПлРС, като се присъдят направените по делото разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

2

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Решението се обжалва частично - в осъдителната му част.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд, в обжалваната му осъдителна част.

Относно изложеното във въззивната жалба съдът намира за установено следното.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че 3 първоинстанционният съд не е събрал целия отнасящ се за правото фактически и доказателствен материал, като не е приложил правилно установените релевантни за спорното право факти-материален закон, като изводите му са изцяло необосновани като резултат от обсъждане само на част от доказателствата и немотивирано игнориране на останалите.Сочи се, че съдът е основал решението си единствено на техническата експертиза, без да обсъди възражението на ответницата, че при нея също има теч и мухъл, както и не е взето впредвид искането им за становище от етажната собственост - да представи протоколи от общо събрание, видно от които е взето решение за извършване на ремонт на общи части, както и други документи във връзка с препоръката на Община Плевен за извършване на ревизия на водопроводни и канализационни клонове; вертикалните клонове на отоплителната инсталация; местата за преминаване на тръбите през подовите плочи и да се провери водопроводната и канализационната инсталация на жилищата.

Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, както и писмо на Община Плевен от 22.12.2017 г. и от 25.01.2018 г. и протокола 4 за оглед от 17.01.2018 г.

Неоснователно се сочи, че не е взето под внимание искането на въззивницата за становище от етажната собственост.

Такова искане е направено от въззивницата в отговора на исковата молба.

Видно от определението на първоинстанционния съд от 02.04.2021 г., първоинстанционният съд е задължил на основание чл.192 ГПК Ф. Д. -управител на процесната етажна собственост, да представи исканите документи.Адресатът е отказал да получи изпратеното му съобщение.Определението е отменено с определението от 03.06.2021 г. и други доказателствени искания от страните не са направени.

В писмото от 06.12.2017 г. на Община Плевен е посочено, че на общо събрание се поставя въпроса за извършване на ремонт на инсталациите, при подмяна на вертикалните и главните хоризонтални кланове.Отстраняването на повредата в главните линии на инсталациите представлява „необходим ремонт“ по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗУЕС („необходим ремонт“ е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за 5 техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадените пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея).

С писмо от 16.04.2021 г. от Община Плевен са представени посочените документи, включително и възражение от живущите в бл.14 от 05.02.2018 г., в което е посочено, че на общото събрание на 01.02.2018 г. е разгледана препоръката относно получения теч в апартамент 44, собственост на въззиваемия, и апартамент № 49, собственост на въззивницата.Не са съгласили с препоръката.Когато се получи някаква повреда в отделен собственик на апартамент, както в дадения случай, откриването и отстраняването на повредата е за сметка на дадения собственик.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че по делото не са изискани с оглед на доказателствената тежест на ищеца и не са извършени експерименталните проби за проверка изправността на канализационната инсталация в дома на ответника, които да отчитат признаци на теч в апартамент № 49, което, от една страна, да дава основание на ВЛ да заключи, че такъв се е проявявал неколкократно в 6 минал момент, както и сега.

В тази насока, видно от заключението на ВЛ инж.С., неоспорено от страните, което съдът приема като обективно и компетентно, се установява, че за да бъде отстранен проблемът с теча от апартамент № 49 трябва да се ревизира вертикалния канализационен щранг в участъка на засегнатите, както и хоризонталните участъци на водопроводната и канализационни инсталации на апартамент № 49 или да се извърши термографски анализ, при който анализ ще се установят проблемните участъци и няма да е необходимо да се кърти във всички засегнати участъци.

ВЛ в с.з. е пояснило, че ако се направи ремонт само на вертикалния щранг течът няма да спре.10% от щетите са от това.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че възложената експертиза не открива активен теч в банята на ап.49, а единствено засъхнали следи от такъв, за чийто източник и давност ВЛ не е обосновало категорично заключение, като дефицитът на данни за обективно съществуващо към време на приключване на съдебното дирене фактическо състояние е основание да бъде отхвърлен искът.

7

ВЛ е посочило, че в апартамент № 49 в кухнята и банята има следи от теч по таваните в участъка около вертикалния канализационен щранг и освен това стената между кухнята и банята, в участъка на свързване на кухненската мивка с канала е мокра.Не е ясно дали причина за намокрената стена е водопровода или канализацията в жилището.ВЛ е уточнило, че петната сега са по-големи в сравнение с тези от 2018 г.Не е пускала крана в банята, защото въззивницата не го пуска.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че въззиваемият не е предприел действия по свикване на общо събрание, за събиране на необходимите средства за извършване на необходимата ревизия или термографски анализ и ремонт на дефектиралия вертикален канализационен щранг, което действие е следвало да се предприеме още през 2015 г.

Както се посочи, причината за уврежданията в апартамента на въззиваемия са дефектирал вертикален канализационен щранг (който представлява обща част на всички етажни собственици, тъй като такива са главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби съгласно чл.38, ал.1 ЗС ) и хоризонталните участъци на водопроводната и 8 канализационни инсталации на апартамент № 49.Според ВЛ за да се установи точното местоположение на появилия се скрит теч е необходимо да се извърши ревизия на вертикалния канализационен щранг в областта на засегнатите жилища (ВЛ е посочило апартаменти 44, 49, 54 и 39).

Съгласно императивната разпоредба на чл.11 от ЗУЕС общото събрание приема решения за извършване на разходи, които са необходими за поддържането или възстановяването на общите части, какъвто е и процесният случай, но такова не е прието по отношение на ремонта на дефектиралия вертикален канализационен щранг.Не са отпуснати и финансови средства съгласно чл.48, ал.5 от ЗУЕС.

Поради това относно такива хипотези в чл.48, ал.6 от ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и /или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание, като разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл.50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията.

9

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и следва да бъде потвърдено в същата.

Допусната е очевидна фактическа грешка в обжалваното решение, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК по инициатива на съда по отношение на собственото име на Т. И. Й., като е записано Т. И. Й..

При този изход на процеса следва да бъде осъдена въззивницата да заплати на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 400 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 661/02.07.2021 г. по гр.д.№ 20214430100439 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е осъдена на основание чл.45 ЗЗД Т. И. Й., ЕГН **********, гр.Плевен, ж.к.“***, бл.***, да плати на В. Й. Г., ЕГН **********, гр.Плевен, ж.к.***, бл.***, сумата от 1 243.35 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на 10 наводняване, ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; в частта, в която е осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. И. Й., ЕГН **********, гр.Плевен, ж.к.“***, бл.***, да плати на В. Й. Г., ЕГН **********, гр.Плевен, ж.к.***, бл.***, сумата от 529.28 лв. направени по делото разноски.

Осъжда Т. И. Й., ЕГН **********, гр.Плевен, ж.к.“***, бл.***, да заплати на В. Й. Г., ЕГН **********, гр.Плевен, ж.к.***, бл.***, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 400 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________ Членове:

1. _______________________

2. _______________________

11