Решение № 151 от 02.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Велико Търново, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20234001000149 по описа за 2023 година

С Решение № 24/08.03.2023 год. по т. д. № 38/2022 год. Ловешкият окръжен съд осъдил ЗД „Бул Инс" АД - гр. София, да заплати на Н. П. Г. от с. Петревене, общ.

Луковит, обл. Ловеч на осн. чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 409 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., причинени от смъртта на сина му В. Н.

П. вследствие на ПТП на 08.11.2021 г., около 21:10 часа, на път „1-3", при 144 км. + 450 м., причинено от Д. В. Б., управлявайки лек автомобил „Опел Астра", с per. № EH 17****, застрахован с ГО от ЗД „Бул Инс", ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху нея.

Осъдил ЗД „Бул Инс" АД - гр. София, да заплати на В. Н. В. от с. Петревене, общ. Луковит, обл. Ловеч на осн. чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 409 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., причинени от смъртта на сина й В. Н.

П. вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху нея

Осъдил ЗД „Бул Инс" АД да заплати на адв. Р. М. - САК на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА сума от по 10 650 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Н. П. Г. и В. Н. В. в първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете.

1

Осъдил Н. П. Г. да заплати на ЗД „Бул Инс" АД 4 650 лв. адв. възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно отхвърлената част от исковете.

Осъдил В. Н. В. да заплати на ЗД „Бул Инс" АД 4 650 лв. адв. възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно отхвърлената част от исковете.

Осъдил Н. П. Г. и В. Н. В. да заплатят на ЗД „Бул Инс" АД 700 лв. разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно отхвърлената част от иска.

Осъдил ЗД „Бул Инс" АД да заплати по сметка на ЛОС в полза на бюджета 12 000 лв. ДТ съобразно уважената част от исковете, 800 лв. изплатено възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв. ДТ за служебно издаване на изп. лист.

Въззивна жалба против решението в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв., ведно със законната лихва, е подадена от ищците Н. П. Г. и В. Н. В. чрез пълномощника адв. Р. М.. Счита решението за неправилно в обжалваната част поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Обезщетенията са определени в занижен размер, несъответен на търпените от тях неимуществени вреди. Решението е и немотивирано, тъй като не се установява поради какви причини съдът приема исковите претенции за неоснователни и недоказани в пълния претендиран размер. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите претенции до пълния претендиран размер като присъди допълнително още по 50 000 лв., ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното изплащане. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената защита на всеки от жалбоподателите.

Насрещна въззивна жалба против същото решение в частта, с която исковете са уважени за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва, е подадена от „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД чрез пълномощника адв. Ал.

И.. Обезщетенията са определени в противоречие с принципа по чл. 52 от ЗЗД. Не е съгласен с решението и в частта за присъдената лихва от 11.01.2022 г. Моли съда да отмени обжалваното решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да отхвърли претенциите за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва.

В писмения си отговор въззиваемите Н. П. Г. и В. Н. В. чрез пълномощника адв.

Р. М. заемат становище за неоснователност на насрещната жалба. Молят съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената защита и представителство.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема 2 следното от фактическа и правна страна:

Ищците В. Н. В. и П. С. Г.а са предявили против „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сума от по 200 000 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в резултат от смъртта на техния син – В. Н. П., починал при ПТП на 08.11.2021 год. в гр. Луковит, причинено от Д. В. Б. при управление на л. а. „Опел Астра“, с рег.

№ ЕН 17****, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована от ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на застрахователната претенция – 11.01.2022 г. до окончателното изплащане.

В частта, с която исковете са уважени до размер на 120 000 лв. за всеки един от двамата ищци, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Въззивната жалба на ищците е основателна, а насрещната въззивна жалба на ответника – изцяло неоснователна.

Безспорно установено по делото е авторството на деянието и механизма на ПТП.

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 66/08.11.2021 г. и от заключението на авто-техническата експертиза, се установява, че произшествието е настъпило на 08.11.2021 г., около 21.10 ч., на път „ I-3", при 144 км. + 450 м. между лек автомобил „Опел Астра" с peг. № EH 17****, управляван от Д. В. Б. и товарен автомобил „МАН“, с peг. № РВ 19****. В резултат на настъпилото ПТП на място са починали М. В. В. и водачът Д. В. Б., а по-късно в болницата - К. Л. М. и В. Н. П..

Причина на настъпване на ПТП е неправилно предприетата от водача на лекия автомобил Д. В. Б. маневра изпреварване, при което същият е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е ударил в товарния автомобил. Тъй като деецът е починал, с Постановление от 29.07.2022 г. на прокурор в ОП – Ловеч наказателното производство по ДП № 259/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр. Луковит е прекратено на осн. чл.

243, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 4 НПК.

Не се спори също така, че гражданската отговорност на водача на автомобила, с който е причинено произшествието, е застрахована при ответника „ЗД „Бул Инс“ АД.

Ищците са предявили застрахователна претенция пред него на 11.01.2022 г.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.

269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищците, справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, както и относно присъдената лихва.

Настоящият състав намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение от по 150 000 лв. за всеки един от ищците е недостатъчно да репарира неимуществените вреди, претърпени от тях като последица от смъртта на сина им.

3

Съдът не е оценил в достатъчна степен здравословното съС.ие на ищците след загубата на детето, конкретните обстоятелства, при които е настъпила неговата смърт, възрастта му, както и социално-икономическите условия в страната към датата на ПТП.

Без съмнение, загубата на дете е една от най-тежките в живота на човек, всъщност, най-тежката. Мъката е огромна и нестихваща. Загубата е непрежалима и не може да бъде компенсирана с любовта към другите деца или към близки. Силата и интензитета на страданията на родителите са още по-големи при настъпила внезапна, неочаквана смърт на детето, в тежък и нелеп инцидент. Обемът на претърпените неимуществени вреди може да бъде оценен и с чисто житейски критерии, но в случая изводът за съществени и значителни страдания на ищците от смъртта на сина им се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели: Н. В. Г. - кмет на селото, Н. А. И. - познат на ищците и съселянин и И. Б. Г.а – етърва на ищцата. Показанията им следва да бъдат кредитирани, тъй като свидетелите имат преки впечатления от живота на ищците преди и след произшествието, и няма основание да се считат заинтересовани от изхода на процеса. Ищците имат още две деца, освен починалия В..

Бащата Н. работи заедно с дядо си в строителството, а майката В. през лятото работи сезонна работа в овощна градина. Децата са облечени и нахранени, ходят на училище.

Помагат в градината. Родителите се грижат за тях и ги контролират, съвестни родители са. Децата се отнасят към тях с уважение. В. бил добро и кротко дете, помагал им.

Ходел на училище в Луковит. Сутринта в деня на катастрофата починала майката на ищцата, организирали погребението й и според обичая всички роднини се събрали вечерта в къщата. Синът им В., заедно с останалите момчета, тръгнали с колата до другото село да пазаруват, след което катастрофирали. След смъртта на детето В. и Н. се затворили в себе си. Майката плачела поС.но, отслабнала. Спрели да работят за известно време. Непрекъснато посещават гроба.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза пред първата инстанция, изготвена от вещото лице д-р В. А., се установява, че ищецът Н. П. Г. страда от разстройство в адаптацията и е с изявена депресивна симптоматика. Според вещото лице той се нуждае от медикаментозно лечение от специалист-психиатър.

Ищцата В. Н. В. страда от разстройство в адаптацията със смесена тревожнодепресивна реакция. СъС.ието й е тежко и без медикаментозна терапия възстановяването е трудно, тъй като тя няма психологични ресурси за справяне. Освен това, страда от ендокринно заболяване, което утежнява депресивното й съС.ие.

Предписани са били антидепресанти, но дозата им е недостатъчна за съС.ието й. На вещото лице е била представена епикриза за лечение през м. март 2022 г. в МБАЛ „Авис Медика“, където са били проследявани тиреоидните хормони. Експертът е категоричен, че ищцата се нуждае от лечение за поне 5-6 месеца, в противен случай ще продължи да плаче, да има ендокринни усложнения, да не се храни и да отслабва, депресивното й съС.ие се ще влоши.

4

От представената справка за хоспитализации на В. Н. В. се установява, че в периода 28.03.2022 г. до 31.03.2022 г. е била хоспитализирана в „МБАЛ „Авис Медика“ – гр. Плевен за диагностика и лечение на заболявания на щитовидната жлеза.

Според справката за прегледи, такива са извършени през м. март и м. май 2022 г. с диагноза „тиреоидит“.

Първостепенният съд не е отчел установените от съдебно-психиатричната експертиза негативни последици от смъртта на пострадалия върху психичното здраве на ищците, които последици съществуват и към датата на изготвяне на заключението (близо година след инцидента) и които изискват медикаментозно лечение. Отделно от това, депресивното съС.ие на ищцата има връзка и значение за ендокринното й заболяване, чието диагностициране е видно от приложените справки за прегледи и хоспитализация.

Подценени от първостепенния съд са и останалите обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при преценката за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, а именно: ниската възраст на починалия (13 години), установените от свидетелските показания отношения на любов и привързаност между него и родителите му – ищците Н. П. Г. и В. Н. В., конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта на детето – внезапно, в тежък пътен инцидент с няколко жертви, както и социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП (м. ноември 2021 г.).

Съобразяването на всички тези обстоятелства обосновава извод за значителни по вид и обем страдания на ищците от загубата на сина им, съответно – за по-висок от определения от съда размер на обезщетението. Според настоящия състав обезщетение в размер от по 200 000 лв. за всеки от ищците е напълно адекватно да репарира претърпените от тях неимуществени вреди и в максимална степен съответства на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.