Решение № 3124 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3124 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100512238 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Р.П., срещу решение № 3901 от 27.04.2022 г. по гр. д. № 64999/2021 г. на СРС, 43 състав, в частта с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Г. М., по реда на чл. 422 ГПК, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на дружеството, на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата 50,82 лв., представляваща стойността на извършена и незаплатена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2018 г.

– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 26.07.2021 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 10,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 29.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 43650/2021 г. по описа на СРС, 43 състав.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с чл. 22 и чл. 36 от Общите условия на дружеството за продажба на топлинна енергия за битови нужди, с чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и поради необоснованост на изводите на съда. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника И.

1

Г. М., с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на обжалваното решение в посочените части.

Ответникът по иска И. Г. М. е подал частна жалба срещу постановено по реда на чл.

248 ГПК определение № 16285 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 64999/2021 г. на СРС, 43 състав, с което е оставено без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. С частната жалба се твърди, че претендираните от ищцовото дружество разноски, направени в исковото и в заповедното производство, са прекомерни с оглед цената на исковете. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК.

Не е подаден отговор на частната жалба от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

Първоинстанционното решение е влязло в сила, в частите, с които е признато за установено, че И. Г. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата 302,52 лв. доставена за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.

София, бул. „******* последен (с влязло в сила определение № 1591 от 06.02.2023 г. по в.гр.д. № 12238/2022 г. СГС, ГО, III-В въззивен състав, е върната, като просрочена, подадената от ответника И. Г. М. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в установителните му части). От това следва, че със сила на пресъдено нещо е признато между страните, че в исковия период същите са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент.

По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата 50,82 лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г.

– 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение (чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл.

2

149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.

Видно е от договор № ТС-22/17.11.1999 г., че етажната собственост е възложила на „Б. България“ ЕООД монтаж на индивидуални разпределители, термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, извършване на проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в абонатната станция, обработка по апартаменти на потребената топлинна енергия, месечно или междинно отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода след приключване на отоплителния сезон, изготвяне на изравнителни сметки след приключване на годишното отчитане. Видно от договор от 28.05.2018 г. „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на „Б.“ ООД извършването на услугата дялово разпределение.

В процесния период страните са били обвързани от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения ответникът, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да е възразил срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

В чл. чл. 36 ОУ е предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на „Топлофикация София“ ЕАД

Съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот възлиза на 50,82 лв.

По делото няма данни нито твърдения същата да е платена от ответника.

Поради изложеното настоящият състав намира, че И. Г. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 50,82 лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот.

По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, 10,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 29.06.2021 г.:

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В общите условия не е предвиден срок за плащане на цената за услугата за дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана, а по делото липсват данни покана да е отправяна преди предявяване на иска.

Поради частично съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Г. М. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, на 3 основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата 50,82 лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот. В частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Г. М. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 10,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 29.06.2021 г., решението ще следва да бъде потвърдено.

По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК настоящият състав намира следното:

Частната жалба е допустима. Подадена е от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260, чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В случая, отчитайки изхода на делото пред настоящата инстанция, на ищеца се дължат 97 % от направените от него разноски в заповедното и в исковото производство.

Направените от ищеца разноски в заповедното производство и в производството пред първата инстанция възлизат на 760 лв. (25 лв. държавна такса в заповедното производство, 175 лв. държавна такса пред първата инстанция, 280 лв. депозит за ВЛ по СТЕ и 280 лв. депозит за ВЛ по ССчЕ). Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Топлофикация София“ ЕАД се дължи сумата 737,20 лв. разноски за заповедното и първоинстанционното производство.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че посочените разноски са прекомерни с оглед цената на исковете и следва да бъдат намалени. Предвидената в чл. 78, ал. 5 ГПК възможност за присъждане на насрещната страна на по-нисък размер на претендираните от същата разноски се отнася единствено за разноските за заплатено от страната възнаграждение за адвокат, в случай, че същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не и по отношение на държавните такси и другите деловодни разноски.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ищцовото дружество се дължи и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на дружеството в определен от съда размер. Настоящият състав намира, че сумата 100 лв. за юрисконсултски възнаграждения за процесуално представителство на дружеството в заповедното и първоинстанционното производство съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от името на дружеството процесуални действия, поради което същата подлежи на присъждане.

Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на „Топлофикация София“ 4

ЕАД се дължи общо сумата 837, 20 лв. разноски и юрисконсултски възнаграждения за заповедното и първоинстанционното производство.

С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК общо сумата 769,84 лв. разноски в исковото и заповедното производство (съответно 706,39 лв. и 63,45 лв.), поради което обжалваното определение по чл. 248 ГПК следва да бъде потвърдено.

Основателна е претенцията на въззивника за заплащане на част от разноските, направени в заповедното производство и в исковото производство пред двете инстанции, съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде присъдена допълнително сумата 67,36 лв. разноски и юрисконсултски възнаграждение за заповедното и първоинстанционното производство. За въззивната инстанция следна са бъде присъдена сумата 48,50 лв. платена държавна такса за въззивната жалба (97% от 50 лв.) и сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и съобразено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия-ответник И. Г. М.а следва да се присъдят 3% от разноските, направени за разглеждане на делото в заповедното и в исковото производство. По делото е установено, че същият е направил разноски за заплащане на държавна такса за въззивната жалба в размер на 25 лв., от която сума ищецът следва да му плати 0,75 лв.