Определение № 2286 от 24.02.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2286

Варна, 24.02.2026 г.

Административният съд - Варна - XVIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Желязкова административно дело № 512/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП, вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от М. П. А., [ЕГН], от [населено място], [област], чрез пълномощник - адв. Й.А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0819-000084/19.02.2026г. на Началник група към ОД на МВР-[област], Сектор „Пътна полиция“ /“ПП“/, по чл.171, т.4 от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.154, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата е обективирано и искане за спиране изпълнението на процесната заповед като се твърди, че разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ не е мотивирано. Поддържа се, че не става ясно какво се цели с допускането му и дали са налице някои от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. Отделно от това се твърди, че предварителното изпълнение на ПАМ би довело до значителни вреди за оспорващия, тъй като същия живее в [населено място], а работното му място е в [населено място]. Работи като шофьор на тежкотоварен автомобил и често се случва да е командирован извън страната. Отнемането на СУМПС би го лишило да упражнява професията си и респ. да изкарва прехраната за себе си и семейството си. Има дъщеря на 7 години, която води на училище и извънкласни занимания. Грижи се и за болната си баба, която живее в [населено място] и е инвалид.

На изложените основания се иска спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ до решаване на спора по същество.

С жалбата са представени:

-Трудов договор № 10/09.09.2025г., видно от който жалбоподателят работи по трудово правоотношение с „Виптех Трейд“ ООД като шофьор на тежкотоварен автомобил, с месторабота [населено място], при 8-часов работен ден, 5 дена седмично;

-2 бр. заповеди за командировка № 1/04.01.2026г. и № 2/16.01.2026г., видно от които жалбоподателят е бил командирован като шофьор да извършва превози до [държава];

-Удостоверение за раждане, дубликат издаден на 12.01.2024г., видно от които жалбоподателят има дъщеря П., р.12.11.2018г.;

-2 бр. удостоверения за раждане и ЕР на ТЕЛК № 2721 от 129/01.10.2015г., установяващи, че жалбоподателят има баба Р. Н. И., като същата е със степен на увреждане 89 %

В изпълнение на съдебно разпореждане с писмо с.д. № 3677/23.02.2026г. от ответника е представена административната преписка, като в същото не е изразено становище по особеното искане.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Искането е депозирано спрямо акт, който е оспорен по предвидения в АПК ред, като по жалбата е образувано настоящото адм.дело № 512/2026г. Видно от представените с преписката доказателства, заповедта е връчена на А. на 19.02.2026г., а жалбата против нея е подадена на 20.02.2026г., т.е. в законоустановения срок. Същата се явява допустима за разглеждане, което обуславя и допустимостта на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената с нея заповед.

По неговата основателност съдът съобрази следното:

Със заповедта, чието спиране на изпълнение се иска, Началник група към ОД на МВР-[област], Сектор “ПП“ е наредил налагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на А., поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.154, ал.4 от ЗДвП.

Доколкото заповедта е издадена на основание чл.171 от ЗДвП, като съгласно чл.172 ал.6 от с.з. жалбата не спира изпълнението й, освен ако съдът не разпореди друго, същата подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. В цитираната разпоредба обаче не се съдържат основанията, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което, на осн. чл.172, ал.5 от ЗДвП приложение следва да намери общата норма на чл.166, ал.2 от АПК. Последната дава възможност съдът да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случая административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт и административният орган, издал този административен акт не е длъжен да излага мотиви относно съществуването на предвидените в чл.60 АПК условия. Законодателят е приел, че този акт подлежи на предварително изпълнение, поради важността на обществения интерес, който обслужва, като се презюмира една или всички предпоставки в чл.60 ал.1 АПК.

Предвид описаната нормативна уредба, именно молителят е този, който следва да твърди и да доказва значителна или трудно-поправима вреда.

Съдът намира, че в случая безспорно се установяват настъпването на такива от предварителното изпълнение на ЗППАМ. Представените с жалбата доказателства относно заеманата от оспорващия А. трудова длъжност „шофьор“, с местоизпълнение на трудовите задължения в друго населено място, различно от постоянното му местоживеене; грижата дете – ученик и за възрастен роднина, живущ в друго населено място, безспорно установяват необходимостта от ползването на автомобил.

Трудовите и семейните ангажименти на жалбоподателя обуславят извод, че лишаването му от притежавания от него СУМПС би довело до невъзможност да изпълнява за продължителен период от време тези свои задължения, което би имало последици както за него /предполага възможността да бъде прекратено трудовото му правоотношение/, така и за неговите близки, в т.ч. за здравето на възрастната му баба. Т.е., налице е възможност за А. да настъпят значителни вреди, надхвърлящи рамките на необходимото.

Предвид горното, съдът намира, че са налице основания за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА предварителното изпълнението на Заповед № 26-0819-000084/19.02.2026г. на Началник група към ОД на МВР-[област], Сектор „Пътна полиция“, с която на М. П. А., [ЕГН], от [населено място], [област], е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.154, ал.4 от ЗДвП.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението.

Съдия: