Решение № 171 от 24.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Г. Г. Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Р. Г. Д. като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600831 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв.Р. К. от АК-Бургас, като защитник на подсъдимия С. И. М., против присъда №10/07.04.2026г. по н.о.х.д.

№47/2025г. по описа на Районен съд - Несебър.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият С. И. М. е признат за виновен в това, че на 25.07.2018г., в гр.О., общ. Н., обл. Б., в аптека, находяща се на площад „С.“, чрез захващане и стискане с ръце в областта на лявата ръка, причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основна /първа, проксимална/ фаланга на първи пръст /палец/ на лява ръка в областта на съчленяването с първа предкиткова кост на Т. К. К., ЕГН:

******, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК,съдът го е осъдил на „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал. 1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; по чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 42б, ал. 2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия С. И. М. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР- Бургас сумата в размер на 786,47 евро, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, както и по сметка на Районен съд – Несебър, сумата от 60,14 евро - направени разноски в хода на съдебното следствие. Подсъдимият М., е осъден да заплати на частния обвинител Т.

К. К., сумата от 306,78 евро, представляваща направените разноски в хода на наказателното производство.

Във въззивната жалба, изходяща от адв.Р. К., са изложени съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като се оспорва изложената в обстоятелствената част на 1 обвинителния акт фактическа обстановка, която била възприета от съда.Обвинението против подзащитния му не било доказано по несъмнен начин, като в хода на съдебното следствие подсъдимия М. и пострадалата К. изложили две различни версии относно механизма на телесното увреждане, като в заключението на тройната СМЕ се възприемали за възможни и двата механизма за причиняването му. Акцентира се на твърдението, че преди захващането на ръката на пострадалата, именно тя била одрала подсъдимия, което обстоятелство самата потвърждавала.Освен това защитата счита,че макар формално деянието на подсъдимия да осъществява признаците на престъплението за което му е повдигнато обвинение, то неговата обществена опасност е явно незначителна, като следвало да се вземе предвид и ниската степен на обществена опасност на самия подсъдим, неправомерното поведение на пострадалото лице и причиненото телесно увреждане и на М..

Отделно от това защитата излага съображения в жалбата, че се касае за деяние извършено по непредпазливост,поради което производството следвало да бъде прекратено поради изтичане на абсолютната погасителна давност.По тези редица съображения, моли на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК, въззивния съд да отмени присъда № 10/07.04.2026г. на НРС, като постанови нова такава,с която да оправдае подс.М., а алтернативно - на основание чл.334, т.4 от НПК във вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК да отмени обжалвания съдебен акт и да прекрати наказателното производство.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването й.

В съдебно заседание адв.П.Ч. от АК-Бургас, като повереник на частния обвинител Т. К.

К., поддържа представеното от нея писмено възражение, като заяви,че изцяло поддържа първоинстанционния съдебен акт като законосъобразен, правилен и мотивиран, поради което моли въззивния съд да отхвърли депозираната жалба и да го остави в сила.Претендира и за направените съдебни разноски в хода на въззивното производство от страна на частния обвинител.

Пред въззивния съд подсъдимия С. М. се явява лично и с упълномощения си защитник – адв.Р. К. от АК - Бургас, който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, както и формулираните със същата искания за отмяна на съдебния акт и постановяване на оправдателна присъда по предявеното му обвинение или алтернативно – прекратяване на наказателното производство поради настъпила абсолютна давност за наказателно преследване, тъй като деянието следвало да се квалифицира като такова извършено по непредпазливост. Прави се и друго алтернативно искане - въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане, тъй като първоинстанционният съд бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което се изразявало във вътрешна противоречивост на мотивите му. В една част от тях било посочено ,че деянието е извършено при евентуален умисъл, а в друга част, че подсъдимият със сигурност бил целял настъпването на поне лека телесна повреда.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият С. М. се присъединява към доводите, наведени от защитника му. В последната си дума моли за постановяване на оправдателна присъда.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.

313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При 2 собствения анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция не намери основание за внасяне на корекция в изводите на първостепенния съд по фактите, очертани в мотивите към атакувания съдебен акт. От фактическа страна по делото е установено следното:

Подсъдимият С. И. М. е магистър-фармацефт по образование и б и л собственик на аптека на пл. „С.“ № * в гр. О., като се ползвал с добро име в обществото и нямало данни за противообществени прояви в миналото му.

Н а 25.07.2018г. в собствената на подсъдимия аптека, стопанисвана чрез ЕТ „С. М.“ била извършена проверка от служители на Изпълнителна агенция по лекарствата, при която било установено административно нарушение на правилата за продажба на лекарства с рецепта.

По време на проверката в обекта влязла пострадалата Т. К. и поискала от обслужващата я св.В.М. /съпруга на подсъдимия/ да й продаде лекарствен продукт с наименование „Примолут Нор“, за който нямала изискуемата с е рецепта. Предвид отказа на св.М.а да продаде лекарството без рецепта, вкл. след изразено по повод настояването на постр.К. становище от проверяващите, че ако това се случи ще наложат глоба на аптеката, пострадалата излязла и останала да чака пред обекта.След като проверката приключила и проверяващите напуснали аптеката, постр.К. отново влязла вътре с настояване да й бъде продаден медикамента „Примолут Нор“ без нужната за това рецепта. Към момента, в който св. М. склонила да отпусне лекарството в нарушение на правилата в аптеката, разговорът им бил възприет от подсъдимият, който като видял, че съпругата му дава лекарството на пострадалата клиентка, направил забележка на К. и поискал да върне закупения продукт.

Подс. М. разяснил на постр.К., че това е нередно и наскоро в аптеката е била извършена проверка, но пострадалата отказала да върне закупеното лекарство, изразила възмущение от намесата на подсъдимия в обслужването от св.М., повишила тон и започнала да му търси сметка в какво качество взима отношение.Така, между пострадалата и подсъдимия се разразил словесен конфликт, при който подс. М. заявил на К., че заради такива като нея тях ги глобяват и казал да напусне аптеката, тъй като пречи на работата.

Пострадалата се възмутила от неформалните обръщения, използвани от подсъдимия спрямо нея, посочила, че забележката му следва да се отправи към служителката - продавач, а не към нея, и категорично отказала да се съобрази с искането му да напусне аптеката. Към този момент в аптеката имало и други клиенти, които изчаквали реда си, както на територията били и други две служителки в обекта – св.А. И. и св. С. Б., които дочули спора.

Подсъдимият, който се намирал в частта на аптеката с ограничен за клиентите достъп, преминал преградната врата, като същевременно пострадалата също се обърнала с гръб към него и се насочила към изхода на аптеката. Непосредствено пред изхода на аптеката между подс.М. и постр.К. настъпило съприкосновение, при което подсъдимият се опитал да избута в гръб с ръце пострадалата извън обекта, а пострадалата се обърнала и се опитала от своя страна да го отблъсне с ръце, като го одрала по ръката.

По време на спречкването подс.М. хванал постр.К. за лявата ръка в областта между китката и дланта и я отвел в посока изхода на аптеката.Спорът между подсъдимия и пострадалата продължил и след като излезли пред аптеката, поради което постр. К. подала сигнал на ЕЕН 112. Пристигналите на място полицейски служители - св. А. С. и св.Е. Г. установили, че на място пред аптеката е само постр.К. и й разяснили правото да подаде жалба по случая.

След като се прибрала в хотелската си стая, пострадалата разказала за случилото се на св.Т. М., с която била пристигнала на почивка в процесния период, като се оплакала от болка в палеца на лявата си ръка. Постр. К. приела обезболяващи, но след няколко часа получила оток и посиняване на палеца, поради което на следващия ден посетила УМБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, където бил извършен медицински преглед и била направена рентгенова снимка, въз основа на които се констатирало счупване на основна фаланга на първи пръст на лява ръка. По повод констатираното счупване на постр.К. била поставена ортеза за срок от 30 дни.

3

От изготвените в хода на досъдебното производство единична съдебномедицинска експертиза № 151/2019 г. /л. 23-27, том II от ДП/ на вещото лице д-р И. Ц., единична съдебномедицинска експертиза № 218/2020 г. – основно и допълнително заключение /л. 3539 и л. 48-50, том II от ДП/ на вещото лице д-р Д. Г., и тройна съдебномедицинска експертиза № 413/2021 г. /л. 53-58, том II от ДП/ на вещите лица доц. д-р В. Д., д-р Р. М. и др Д. Г., се установява, че на 25.07.2018 г. постр. К. е получила счупване на проксималната /основната или първата/ фаланга на палеца на лявата ръка в областта на съчленението с дланната кост - пълна фрактура с отделяне на малък фрагмент от ставния отдел на костта.Като най-вероятен механизъм на причиняване на увреждането, вещите лица са посочили силно внезапно движение - избутване /отвеждане на палеца/, /разгъване на фалангата/,прилагане на сила по отношение на областта на съчленението му с дланта, като се поддържа, че травмата е засегнала хватателната функция /трайно затруднила движението на горен ляв крайник за период повече от 30 дни /около 5-6 седмици или 1-1,5 месеца/. От името на тройната експертиза в.лице М. е потвърдило пред първата инстанция, че за получаване на увреждането е необходимо отвеждане на палеца навън и е възможно да се получи при извиване, боричкане, хват на две ръце, вкл.по-рядко при падане. Пояснява, че е възможно и при получаване на травмата да отсъства силна болка предвид адреналина, малката засегната площ и местоположението - до ставата. Сочи, че болката при подобно увреждане произлиза от възникналия оток и вследствие движението на палеца, тъй като се разкъсва част от ставната капсула и се излива кръв от костните фрагменти.