Решение № 736 от 18.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20241001000521 по описа за 2024 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Х. В. С.-Изпълнителен директор на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, ЕИК 205967328 против Решение №1 от 02.01.2024г по Търговско дело №20231100900058 на СГС, TO VI-13 с-в, в частта му,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК 121819662 и адрес по делото: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 141 на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 5770,38 лв. – неустойка по т. 5.2 от договор от 11.12.2020 г. за забавено плащане на задълженията по фактури № 0000093942/01.07.2022 г., № 0000094204/ 01.08.2022 г. и № 0000094900/05.09.2022 г. В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на решението .Иска се същото да бъде отменено да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен.

По делото е постъпил отговор от „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК 121819662, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 141,с който се оспорва подадената жалба.В отговора са развити подробни съображения относно правилността на решението.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД.Подържа се в искавата молба,че 1 на 11.12.2020 г. ищецът е сключил договор за охрана с ответника „МБАЛ ЛОЗЕНЕЦ“ ЕАД,като за месеците юни, юли и август 2022 г. ищецът да е изпълнил възложената му работа. Ответникът не заплатил договореното възнаграждение от 38 461,31 лв. месечно, поради което се претендира сумата 115 407,93 лв. Претендира се и договорена неустойка при забавено плащане,поради това,че е договорено плащане в срок от 60 дни, считано от получаването от ответника на електронната фактура.Поради изтичане на периода на забавата се претендира сумата 5 770,38 лв.

По делото от страна на ответника не е постъпил отговор на исковата молба, не се е явил процесуален представител в съдебно заседание и не е взето становище по съществото на спора.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна,че с договор изх. № VII-14-11/11.12.20 г. от 11.12.2020 г. настоящия жалбоподател ,в качеството си на възложител ,е възложил на ищцовото дружество, срещу възнаграждение в общ размер от 769 386,24 лв. без ДДС, платимо ежемесечно, в срок до 60 дни от получаване на електронната фактура за дължимата сума на посочен в договора електронен адрес, да осъществява денонощна въоръжена физическа охрана и пропускателен режим на сградите и прилежащата територия на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, паркоместата пред нея и намиращите се в сградата движими вещи. Договорът е сключен за срок от 24 месеца при договорена възможност и за прекратяване от страна на възложителя с едномесечно писмено предизвестие. Съгласно т. 5.2 от договора при забава в плащането на месечното възнаграждение възложителят дължи неустойка в размер на 0,5% върху стойността на месечното възнаграждение за всеки ден закъснение, но не повече от 5 % от стойността на месечното възнаграждение. На 04.08.2022 г. ищецът писмено е уведомен за поискано от възложителя прекратяване на договора, считано от 05.09.2022 г. По делото не се спори, че ищецът е издал, а видно от представените доказателства и активирал електронни фактури на датата на издаването им, а именно: 1. Фактура № 0000093942/01.07.2022 г. на стойност 38 469,31 лв. при указано натурално съдържание на услугата – униформена обектова охрана месечна такса за период 01.06.22 – 30.06.22 2. Фактура № 0000094204/ 01.08.2022 г. на стойност 38 469,31 лв. при указано натурално съдържание на услугата – униформена обектова охрана месечна такса за период 01.07.22 – 31.07.22 и 3. Фактура № 0000094900/05.09.2022 г. на стойност 38 469,31 лв. при указано натурално съдържание на услугата – униформена обектова охрана месечна такса за период 01.08.22 – 31.08.22. Със споразумение от 30.05.2023 г. писмено е изразено съгласие, че ответникът дължи фактурираните суми, както и неустойка за забава в предявения размер в това число и неустойка за забава. В хода на делото пред СГС ищецът е заявил,че е получил плащане в общ размер от 58 165,59 лв. в това число 38 469,31 лв. по фактура № 0000093942/01.07.2022 г. 24 543,41 лв. по № 0000094204/ 01.08.2022 г.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че описаното съдържание на правоотношението в исковата молба сочи на ненаименован договор за услуга,като очакваното изпълнение сочи на действия за постигане на определен 2 резултат,поради което приложими по аналогия се явяват правилата на договора за изработка. Съдът е приел,че в процеса не е повдигнат спор досежно надлежното изпълнение на задълженията за охрана, поради което за ищеца е възникнало право на вземане в размер на договореното възнаграждение. С оглед частичното изпълнение,прието от ищеца в погашение на част от претендираната главница и липсата на десезиране на съда по отношение на заплатената част ,съдът е приел,че е налице частичното погасяване на предявеното вземане,поради което е уважил иска за сумата 52 395,21 лв. и е отхвърлил същия в останалата му част до пълния претендиран размер.

По отношение на предявения иск по чл. 92 ЗЗД съдът е приел,че обезщетителната функция на неустойката почива на възможните,обективно предвидими вреди още при сключване на договора. Неустойката покрива тяхната стойност, освобождавайки кредитора от принципно вмененото му задължение да докаже вредите, превишаващи размера на договорената неустойка.Съдът е приел,че въпреки,че договорената неустойка от 0,5 % на ден да сочи на значително превишение законоустановения размер на обезщетението за забава, определения размер на тази отговорност обезпечава нейния справедлив размер.С оглед договореното и настъпило условие за възникване на задължението – неизпълнение на парично задължение в договорения срок,съдът е уважил изцяло предявения иск.

Софийският апелативен съд счита,че решението ,в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.

Подържа се,че с оглед частичното изпълнение на задължението в хода на процеса, размерът на неустойката следва да бъде намален, което не е сторено от решаващия съд.Със знанието,че решаващият съд не може сам да се сезира по въпроса с намаляване на размера на неустойката, се подържа,че е налице правната възможност предвидена в хипотезата на чл.92,ал.2 от ЗЗД размерът на неустойката да бъде намален,поради което се иска същата да бъде намалена от въззивния съд.

Съдът счита,че предвид липсата на подаден отговор от страна на ответника по делотонастоящ жалбоподател,направеното в настоящия етап на процеса възражение за прекомерност на неустойката не следва да бъде разглеждане. Съгласно чл.133 от ГПК когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.В настоящия случай,от страна на жалбоподателят не се сочат особени непредвидени обстоятелства,които да са довели до липсата на подаден отговор,поради което направеното възражение за прекомерност не следва да бъде разглеждано.

Предвид гореизложеното решението,в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

3

По отношение на разноските

От страна на процесуалния представител на въззиваемото дружество е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предвид решението по спора и на основание чл.78,ал.8 от ГПК съдът счита,че жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт, което съдът определя на 100 лева, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното Софийският апелативен съд

РЕШИ:

Потвърждава Решение №1 от 02.01.2024г по Търговско дело №20231100900058 на СГС, TO VI-13 с-в, в частта му,с която МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, ЕИК 205967328 е осъдено да заплати на „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК 121819662 и адрес по делото: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 141 на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 5770,38 лв. – неустойка по т.

5.2 от договор от 11.12.2020 г. за забавено плащане на задълженията по фактури № 0000093942/01.07.2022 г., № 0000094204/ 01.08.2022 г. и № 0000094900/05.09.2022 г.

В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.

Осъжда МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, ЕИК 205967328 да заплати на „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК 121819662 и адрес по делото: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 141 направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4