Решение № 22107 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22107 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110140155 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане искове с правно основание, както следва:

1/установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за прогласяване за нищожен на договор за паричен заем, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 ЗЗД – за прогласяване нищожност на клауза от процесния договор, поради накърняване на добрите нрави; 2/установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство, поради заобикаляне на закона. В условията на евентуалност е предявен насрещен иск с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.9, ал.1 ЗПК.

Производството е образувано по исковата молба от Л. Е. В. против „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени искове, както следва: 1/ за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между Л. Е.

В. и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 3177084 е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата на т.1 от Приложение №1 към Договор за потребителски кредит № № 3177084/09.05.2025г., поради накърняване на добрите нрави; 2/ за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между Л. Е.

В. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2025 г. е нищожен поради заобикаляне на закона.

В исковата молба ищецът твърди, че на 09.05.2025 г. сключил с ответното 1 дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 3177084, по силата на който му била предоставена в заем парична сума в размер на 5 000 лв., при фиксиран ГЛП от 63,21 % и ГПР от 49,29 %. Поддържа, че на датата на сключване на договора между ищеца и първия ответник, между ищеца и втория ответник бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД поело задължение да сключи договор за поръчителство с последното дружество, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички негови задължения, възникнали по повод горепосочения договор за заем. Ищецът твърди, че по силата на договора за поръчителство се задължил да заплати на втория ответник сумата в размер на 2924,32 лева. Според ищеца, договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на закона – не е посочено кои точно разходи формират ГПР, възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР. По отношение на предявения в условията на евентуалност иск се излагат доводи, че договорената между страните лихва в размер на 49,29 % годишно надхвърля повече от два пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави. На следващо място, поддържа, че и договорът за поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен, тъй като е сключен формално, а освен това било налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона. По изложените в исковата молба доводи и съображения се иска уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Признава, че между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 3177084 от 09.05.2025 г. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесния договор за кредит е нищожен на посочените основания.

Поддържа, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, както и че сключването на договор за поръчителство е било задължително за ищеца.

Твърди, че към датата на сключване на договора за кредит, кредитодателя не е знаел за размера на дължимото възнаграждение по договора за кредит, като вземанията по договора за поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД. По изложените в отговора доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери договора за недействителен, в срока по чл.131 ГПК ответникът Кредисимо ЕАД обуславя правен интерес от насрещен иск срещу първоначалния ищец за сумата от 3 886 лева главница, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит №3177084/09.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция – 26.08.2025 г. до окончателното погасяване на задължението. Сочи, че претендираната сума е формирана от сумата от 5000,00 лева 2 намалена с направените от страна на първоначалния ищец плащания в размер на 1114,00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Признава, че между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2025 г., по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „КРЕДИСИМО“ ЕАД съгласно договора за потребителски кредит. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, обявен за окончателен в първото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит №3177084/09.05.2025 г., по силата на който Кредисимо ЕАД е предоставило на Л. Е. В. кредит в размер на 5000,00 лева, както и наличието на облигационно правоотношение по договор за поръчителство от 09.05.2025 г., сключен между Ай Тръст ЕООД и Л. Е. В..

Предходното се установява и от приложените по делото договор за потребителски кредит №3177084/09.05.2025 г., , сключен с „Кредисимо“ ЕАД и договор за поръчителство към него от 09.05.2025 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, приложимите Общи условия, стандартен европейски формуляр и декларация за обработване и съхранение на лични данни от „Ай Тръст“ ЕООД.

Видно от процесния договор потребителски кредит е, че заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 5000,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 8 месеца, с посочена последна падежна дата 20.01.2026 г., при ГПР в размер на 63,21 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 49,29 %.

Видно от договора за предоставяне на поръчителство от 09.05.2025 г. е, че ответникът „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на гарант, е поел задължението да отговаря за задълженията по договора за потребителски кредит пред кредитора солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 2924,32 лева, платима от потребителя на датата на падежа по договора за кредит /чл. 1, ал. 2 от договора за поръчителство и Приложение № 1 към него/.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявените от ищеца срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявените главни искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство към него, които противоречат на закона.

Сключеният между ищеца и "Кредисимо" ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД.

Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.

1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от 4 предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.

Съобразно императивната правна норма на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1 Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В конкретния случай не са необходими специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР нарушава това изискване в случай, че се включи възнаграждението за поръчител и би бил надхвърлен законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Кредисимо“ ЕАД по процесните договори за потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).