Разпореждане № 4117 от 03.09.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4117 гр. Разград, 03.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД И. ТОДОРОВА, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.А ТОДОРОВА като разгледа докладваното от И.А ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20263330101810 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940 за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Д. Д., **********, настоящ адрес: **********, за заплащане на следните суми по договор за заем № 5538251/27.08.2025 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД: 639.11 евро главница, дължима за периода от 13.09.2025 г. до 28.03.2026 г., ведно със законната лихва от 07.08.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, 92.01 евро договорна лихва за периода от 13.09.2025 г. до 28.03.2026 г., 39.08 евро мораторна лихва за периода от 14.09.2025 г. до 07.08.2026 г. , както и разноски по делото.

С оглед заявлението и приложенията към същото със свое Разпореждане № 3508 / 07.08.2026 г. съдът е оставил производството без движение на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и е указал на заявителя в тридневен срок да представи документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и информация за извършените от длъжника плащания - по дата, размер и за погасяване на какви задължения по договора са послужили. Посоченото разпореждане е връчено през ЕПЕП на 12.08.2026 г., респ. предоставеният срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 17.08.2026 г. /първи следващ присъствен ден/, като в този срок с молба вх. № 10052/12.08.2026 г. е представен документ за платена държавна такса, но в останалата си част указанията не са изпълнени.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

Същевременно съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 1 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Видно от приложенията към заявлението на 27.08.2025 г., между С. Д.

Д. /Заемател/ и “Изи Асет Мениджмънт” АД /Заемодател/ е сключен Договор за паричен заем № 5538251, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1250 лв./639.11 евро, който е следвало да бъде върнат на 15 двуседмични погасителни вноски с краен срок на погасяване 28.03.2024 г. при уговорени ГЛП 45 % и ГПР 56,40 %. Съгласно чл.4 от Договора кредитополучателят е поел задължението в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция. На 27.08.2025 г., между между С.

Д. Д. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция, съгласно който срещу задължението на гаранта да издаде гаранция за заплащане на сумата по договора за паричен заем кредитополучателят му дължи 350.55 евро/715.05 лв.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Файненшъл България“ ЕООД.

Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.

Съгласно изложеното от заявителя на 01.04.2026 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който вземането на „Файненшъл България“ ЕООД срещу С. Д. Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 5538251 от дата 27.08.2025 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Файненшъл България“ ЕООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБ-ИАМ/5538251 от дата 01.04.2026 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Съдът намира, че от представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

В случая, с уговарянето на гаранция/поръчителство при отпуснат кредит в размер на 1250 лв./639.11 евро, кредиторът е предвидил като общо задължение за периода на договора сумата от 1096.95 евро/2145.45 лв., като 2 същият твърди, че договорът е сключен при ГПР от 56,40 %, Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за паричен заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.

При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР би бил завишен до размер на над посочения, като предвиденото възнаграждение на поръчителя надвишава и повече от три пъти уговорената между страните възнаградителна лихва. Оттук и със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, което е уговорено по друго правоотношение и единствено с цел да се избегнат (заобиколят) ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане. Нещо повече, съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. В случая, не е налице хипотеза на формиран доброволно и целенасочено избор на потребителя за сключване на договор за предоставяне на гаранция с избраното от кредитора дружество, доколкото всъщност останалите предвидени възможности за обезпечаване на задължението по договора за паричен заем се явяват на практика обективно невъзможни за изпълнение в предвидения в договора кратък срок. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 4 от договора, поради което в договора за паричен заем е уговорен начин за изплащане на дължимото възнаграждение на третото лице - гарант.Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.

Същевременно, за да се приложи предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки, съдът следва да има информация относно извършените плащания, с които да се намали размера на неплатената главница и съответно да се присъди разликата. Нередовността на заявлението води до последиците на чл.411 ал.2 т.1 ГПК за неговото отхвърляне.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане в негова полза срещу С. Д. Д., **********, настоящ адрес: **********, за заплащане на следните суми по договор за заем № 5538251/27.08.2025 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД: 639.11 евро главница, дължима за периода от 13.09.2025 г. до 28.03.2026 г., ведно със законната лихва от 07.08.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, 92.01 евро договорна лихва за периода от 13.09.2025 г. до 28.03.2026 г., 39.08 евро мораторна лихва за периода от 14.09.2025 г. до 07.08.2026 г., както и искането за присъждане на съдебни разноски.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4