Решение № 1489 от 17.12.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1489 гр. Варна, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110201911 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ултра Груп Европа“ ООД, с ЕИК: 207376587, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. М. Ц. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 22 – 2300576 от 27.02.2024 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. София, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството „Ултра Груп Европа“ ООД е установено, че със Заповед № 2К от 06.11.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение между дружеството „Ултра Груп Европа“ ООД и лицето Е.П., с ЛНЧ: ***, в която заповед не е упомената дата на прекратяване, като е представено двустранно подписано уведомление за прекратяване на трудов договор с номер № 011 от 17.10.2023 г. с Е.П., като счетоводителят на дружеството е декларирал, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 07.11.2023 г., като в хода на проверката е представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 03388233158610 от 20.11.2023 г., 11:57:03 часа, от която е видно, че уведомлението до съответното ТД на НАП за прекратения 1 трудов договор е подадено след изтичане на законоустановения седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

Дружеството – жалбоподател „Ултра Груп Европа“ ООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда твърдения, че още на датата 09.11.2023 г. е депозирало уведомление в ТД на НАП гр. Варна за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето Е.П., с което свое действие е спазило изискванията, предвидени в разпоредбата на 62, ал. 3 от Кодекса на труда. Посочва, че поради установена техническа грешка, по своя собствена инициатива е депозирало уведомление с коригиращи данни на 20.11.2023 г., поради което и намира, че е неправилен извода на административно – наказващия орган за допуснато нарушение на 62, ал. 3 от Кодекса на труда. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за приложението на чл.

28, ал. 1 от ЗАНН, мотивирайки се, че наложената „имуществена санкция“ не изпълнява целите на ЗАНН и не съответства на тежестта на извършеното нарушение.

В проведеното на 06.11.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1911 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, дружеството – жалбоподател се представлява от своя процесуален представител адв. М. Ц. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, отново поставяйки акцент в своята пледоария върху поведението на дружеството, което според нея изключва съставомерността на нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, както и застъпва тезата, че в случая е приложима разпоредбата на чл.

28, ал. 1 от ЗАНН. Адв. М. Ц. моли също така за присъждане на сторените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 06.11.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1911 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. София се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Т.Х., която намира въззивната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното 2 постановление, мотивирайки се, че нарушението е безспорно установено, както и, че не е налице законова възможност за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, предвид нормата на чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда.

Юрисконсулт Х. отправя молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 17.10.2023 г. бил сключен трудов договор между дружеството „Ултра Груп Европа“ ООД, в качеството на работодател и лицето Е.П., с ЛНЧ:

*** в качеството на работник/ служител.

На 06.11.2023 г. управителят на дружеството „Ултра Груп Европа“ ООД г - жа О.К. издала Заповед №2/К по силата на която, считано от 07.11.2023 г. се прекратява трудовото правоотношение между представляваното от нея дружество („Ултра Груп Европа“ ООД) и работника/ служителя П..

На 09.11.2023 г. дружеството депозирало в ТД на НАП гр. Варна уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, като подало информация, че трудовия договор между него и Е.П. е бил прекратен на 02.11.2023 г.

На 20.11.2023 г. дружеството „Ултра Груп Европа“ ООД депозирало в ТД на НАП гр. Варна второ уведомление с код корекция, с което декларирало пред НАП, че трудовия договор между него и Е.П. е прекратен, считано от 07.11.2023 г.

В периода 21.11.2023 г. до 28.12.2023 г. Димитър Томов Тюфекчиев – ст. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. София извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството „Ултра Груп Европа“ ООД, като преценил, че със своето поведение, в частност бездействие в срока до 15.11.2023 г. дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, поради което и на 28.12.2023 г. ст. инспектор Тюфекчиев съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 27.02.2024 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. София, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази 3 изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В случая от представената от ТД на НАП гр. Варна информационна справка (л. 25 от НАХД № 1911 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд) безспорно се установява, че на датата 09.11.2023 г. дружеството „Ултра Груп Европа“ ООД е депозирало в ТД на НАП гр. Варна уведомление по чл.

62, ал. 3 от Кодекса на труда, като чрез него е подало информация, че трудовия договор между него в качеството му на работодател и работника/ служителя Е.П. е бил прекратен на 02.11.2023 г.

В случая това декларирано обстоятелство е невярно, доколко е безспорно между страните, че трудовото правоотношение между въззивното дружество и Е.П. е било прекратено в действителност на дата 07.11.2023 г.

Отново от информационната справка на ТД на НАП гр. Варна се установява, че на 20.11.2023 г. дружеството е подало второ уведомление с код корекция, с което декларирало пред НАП, че трудовия договор между него и Е.П. е прекратен, считано от 07.11.2023 г.

При така установените факти, съдът не вижда основание да бъде ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

Още на 09.11.2023 г. (т.е. в очертания от разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда срок), дружеството е изпълнило задължението си да подаде уведомление за прекратяването на трудовия договор между него и работника/ служителя П.. Съвсем друг е въпроса, че в това уведомление е била допусната грешка. Важно обаче е да се подчертае, че дружеството по своя собствена 4 инициатива, няколко дни след като е депозирало уведомлението е подало ново уведомление с код корекция, в което вярно е отразило датата на прекратяване на трудовия договор с Е.П..

Принципно съдът споделя възражението във въззивната жалба, че в обстоятелствената част на АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление въобще не се споменава обстоятелството, че на 09.11.2023 г. е депозирано уведомление до НАП (макар и със сгрешена дата на прекратяване на договора), който пропуск има съществено значение, защото според съда депозираното на заявление, макар и с допусната грешка по отношение някое обстоятелство не означава, че е извършено от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда. Още повече, че самото законодателство позволява грешката да бъде коригирана, което в случая е било сторено, при това по инициатива на самото дружество.

Само за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че е вярно становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, че разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда изключва приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, но в случая според съда липсват осъществен състав на нарушение от обективна страна, поради което и Наказателно постановление № 22 – 2300576 от 27.02.2024 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. София, следва да бъде отменено.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 500 лева, съгласно представения на л. 28 от НАХД № 1911 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд договор за правна защита и съдействие от 15.07.2024 г.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 2300576 от 27.02.2024 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. София, с което на „Ултра Груп Европа“ ООД, с ЕИК: 207376587, със седалище и адрес на 5 управление: гр. Варна, ***, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Ултра Груп Европа“ ООД, с ЕИК: 207376587, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, *** парична сума в размер на 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1911 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6