Решение № 846 от 13.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова при участието на секретаря Донка М. Шулева в присъствието на прокурора К. К. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604459 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 378, ал.5, вр. гл. ХХІ от НПК.

Инициирано е по постъпила въззивна жалба от подс. Г. Х. И., чрез защитника му адв. Н. К. – САК, срещу Присъда от 13.05.2024г. по НОХД № 2723/2023г., по описа на СРС, НО, 97-ми състав, с която съдът е признал подс. Г. Х. И. за виновен в това, че на 17.05.2018г. в Република Гърция, курортно селище „Неа Врасна“, в двора на хотел „Хелиос“, чрез нанасяне на удари с ръка, на която е имало поставен бокс, в областта на лицето и главата, причинил на Б. Е. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горна челюст в областта на предна и задна стени на горночелюстния синус, което е реализирало медико-биологичния признак „счупване на челюст“ престъпление по чл.129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл.129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. и чл. 54 от НК, му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия Г. Х. И. е бил осъден да заплати по сметка на СРС направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева, а по сметка на СДВР - направените разноски на ДП в размер на 4115,70/четири хиляди сто и петнадесет лева и седемдесет ст./лв.,както и сумата от 2300 /две хиляди и триста/лева, заплатено адвокатско възнаграждение от Ч.О. Б. Е. Б., както и 5/пет/ лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, а постановеното наказание е явно несправедливо. Посочва се, че 1 изводите по същество са необосновани и почиват на невярна интерпретация на събраната доказателствена съвкупност по делото. Оспорва се авторството на деянието и се твърди недостоверност на показанията на пострадалото лице и ЧО Б., предвид конфликтните отношение между него и подс. И.. Акцентира се върху категоричността на всички свидетели, че подс. И. не е носил в себе си бокс и не е удрял с бокс в ръката Б..

Според защитата е налице грешка в анализа и оценката на доказателствените материали и е налице недостатъчна обезпеченост на повдигнатото обвинение и осъдителната присъда. Изказват се аргументи за недоказаност и на причинноследствената връзка между действията на подс. И. и резултата, изразяващ се в съответното нараняване. Защитата не споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказаност на авторство и предмета на престъплението. В заключение, се моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. Г. Х.

И. да бъде признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение.

В хода на производството пред настоящата въззивна инстанция не е провеждано въззивно съдебно следствие.

В съдебното заседание, пред въззивната инстанция, прокурорът заявява, че жалбата е неоснователна. Счита, че в проведеното съдебно следствие пред първата инстанция е изяснена изцяло фактическата обстановка и е постановен един правилен и законосъобразен съдебен акт. Сочи още, че в мотивите изчерпателно са изброени и аргументите на СРС, като е даден задоволителен отговор на обстоятелствата защо кредитира едни показания и не кредитира други. Според представителя на държавното обвинение наказанието е адекватно по вид и размер и не се явява явно несправедливо.

Счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Повереникът на ЧО Б. Б. – адв. К. моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Счита, че в хода на съдебното следствие са били събрани достатъчно по обем доказателства, сочещи по безспорен начин, че именно подсъдимият е лицето, което е нанесло телесно увреждане на доверителя й. Не е съгласна, че е неизяснен механизмът на причиняване и се акцентира, че телесната повреда е установена две години и половина по-късно. Сочи се, че документите, пристигнали от Гърция действително две години и половина по-късно, но самото телесно увреждане е установено в рамките на само едно денонощие в болница в гр. Солун и същите са установени и при преглед в „Пирогов“. Не счита, че са налице и противоречиви свидетелски показания.

Сочи, че единствените противоречиви свидетелски показания са тези, на част от свидетелите, посочени от подсъдимия. За мотивите към присъдата, посочва, че отговарят на изискванията на НПК и първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал всички доказателства. На следващо място, изтъква, че не са обжалвали наложеното наказание, но го считат за занижено. В заключение, моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски от доверителя й.

ЧО Б. поддържа и е съгласен с казаното от повереника му.

Защитникът на подс. Г. И. – адв. К. поддържа въззивната жалба. Счита постановената присъда за неправилна, необоснована, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Относно изложената фактическа обстановка, намира че не е изведена въз основа на събраните по делото доказателства. Според защитата няма безспорни доказателства за наличието на обективните и субективните признаци на състава на престъплението, както и за прекия умисъл и за причинно-следствената връзка. На следващо място, посочва, че няма свидетели, които да установяват със своите показания, че подс. И. е причинил увреждането на Б., както и, че е имал бокс и с него е ударил Б. в областта на лицето.

2

Набляга на обстоятелството, че дори в разпита си бившата съпруга на подс. И. и сестра на Б. изрично е заявила, че тя лично не е виждала Г. И. да държи бокс. Според защитата няма доказателства, които да установяват безспорното и категорично участие на подс. И. в изпълнителното деяние на престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Сочи, че при възникналата конфликтна ситуация между родителите на Б., Б. и гостите на Г. И., последният е бил на плажа. Връщайки се е видял, че има някаква разправия и се е намесил, като е бил нападнат от Б. и бащата на Б.. Г. И. го е отблъснал от себе си, но не го е удрял с бокс. Твърди се, че единствено Б. сочи удари с бокс и основно на неговите показания се гради обвинителната теза и осъдителната присъда, но тези показания били в противоречие с останалия събран доказателствен материал. Изразява и несъгласие с възприетото от СРС, че боксът се събира в свита китка и не е могъл да бъде видим за широк кръг от свидетели. В допълнение на това, се сочи, че боксът не е бил иззет като веществено доказателство по делото и никой не го е видял. Относно уврежданото се набляга на обстоятелството, че е установено след две години и половина, но по-впечатляващо, според защитата е, че при прегледа в „Пирогов“ , извършен на 18.05.2018г. и СМЕ не е установена счупена челюст.

Посочено е, че дори и да се приеме, че Б. има счупена челюст, няма неоспорими доказателства, че именно подс. Г. И. е причинил това увреждане. Отново се изтъква, че авторството в лицето на подс. И. не е доказаното. В заключение се моли за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, с която подс. Г. И. да бъде признат за невиновен и оправдан.

Подсъдимият Г. И. поддържа казаното от защитника му. Допълва, че не е изнасял бокс от една в друга държава, при положение, че е платил цял хотел за неговите гости, само за да се саморазправя с дадения господин.

В последната си дума, подс. Г. И. моли да бъде оправдан. Отново изтъква, че не притежава бокс, нито е носил със себе си такъв.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и в рамките на пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Депозираната жалба от подсъдимия, чрез защитника му адв. Н. К. – САК е постъпила в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Подсъдимият Г. Х. И., ЕГН **********, роден на ******* в гр. София, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к. „*******

На 17.05.2018г. подс. И. и св. Р. Б.а сключили граждански брак. След сключването му, всички гости и роднини заминали за Р Гърция, с. Нова Врасна, хотел „Хелиос“, където било организирано сватбено празненство в беседка в двора на хотела.

Всички присъстващи на сватбата били във весело настроение и употребили алкохол.

Около 23:00ч. възникнал конфликт между св. П. /приятел на младоженеца подс. И./ и родителите на булката – св. Я. и св. Е. Б.. Св. П. напуснал тържеството, а конфликтът бил преустановен. През това време, подс. И. бил на разходка по плажа, а когато се върнал започнал да разпитва какво се е случило и какъв е бил поводът за конфликта. Настъпила нова разправия, която прераснала във физическа саморазправа.

3

Подс. И. нанесъл удар с юмрук в областта на главата на тъста си и баща на булката – св. Е. Б.. Той паднал на земята и загубил съзнание. ЧО Б. Б. /брат на булката/ направил опит да защити баща си, но подс. И. му нанесъл удар с крак в областта на левия глезен, след което му нанесъл и удари с ръка, в която имало поставен метален бокс, в областта на лицето и главата. В резултат на тези удари, ЧО Б. паднал на земята, а лицето му потънало в кръв.

След случилото се, подс. И. закарал с автомобила си родителите на булката и брат й в съседното село, за да им бъде оказана медицинска помощ. Тъй като там нямало необходимото оборудване, подс. И. ги закарал в болницата в гр.Солун, където им била оказана медицинска помощ. Пострадалият и родителите му отказали настаняване в болницата в гр. Солун и решили, че искат да се приберат в България.

Подс. И. ги закарал до гр. София, в УМБАЛСМ „Пирогов“ и веднага след това се върнал в Р Гърция.

Въззивният съд намира, че фактите по делото са били правилно установени от първата инстанция и в съответствие със събрания доказателствен материал по делото, а именно гласните доказателства – показанията на ЧО Б. Б., св. Е. Б., св. Г. Я., св. Р. Б.а, св. А.Я., св. Н. Я., св. Д.А., св. С. И., св. Т. П., св. Р. П.а, св. К. Р. и св. И.П.; заключението на комплексна и допълнителна СМЕ; писмени доказателства – свидетелство за съдимост на подс. И., медицинска документация.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд коректно е анализирал доказателствата, които са от решаващо значение за установяване на фактите от обективната действителност, свързани с предмета на доказване. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, а в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Съдът изключително подробно и коректно се е мотивирал кои доказателства кредитира с доверието си и защо. Детайлно, поотделно и във всяка една част е анализирал свидетелските показания. Отчел е, както приятелските взаимоотношения между подс. И. и част от свидетелите, така и роднинската връзка на ЧО с другата част от свидетелите и държейки сметка за тези обстоятелства, внимателно е анализирал и кредитирал показанията им. На базата на това разграничение и евентуалната заинтересованост на част от свидетелските показания, Съдът е дал обоснован отговор кои показания и в коя точно част кредитира и защо.

Същото е сторил и с тези показания, респ.части от показанията, които е сметнал, че не следва да бъдат кредитирани. На следващо място, съдът е направил аргументирана съпоставка на кредитираните свидетелски показания с останалата доказателствена съвкупност. Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал и заключенията и на двете експертизи, назначени в хода на досъдебното производство – комплексна тройна СМЕ и допълнителна СМЕ. Коректно е било отчетено съответствието на механизма на причиняване на телесното увреждане - напълно кореспондиращ и в съответствие със свидетелските показания, както и какви медикобиологични признаци на увреждането са били осъществени. На следващо място, съдът е дал съдържателни и почиващи изцяло на доказателстватена маса по делото отговори на възраженията на защитата.