Решение № 65 от 25.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Пазарджик, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20245200900054 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК .

Делото е образувано по искова молба от М. Г. С., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.

„К.“ №**, срещ у „Налекс груп“ ООД, с ЕИК 200987375, със седалище и адрес на управление гр.В., ул. „П.“ №8, представлявано от у.я А. Д. К..

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че със заявление обр.Б7, с вх. № 20190912171326, подадено от адв. М.М. действащ като заявител-пълномощник на у.я на ответното дружество, е била заявена за вписване в ТРРЮЛНЦ декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП, съгласно която ищецът в качеството си на физическо лице е посочен за действителен собственик на капитала на „Налекс груп" ООД.

Това обстоятелство обаче било изцяло невярно.

Сочи се, че съгласно справка в ТРРЮЛНЦ съдружници в ответния търговец били лицата А. Д. К. и дружеството „Утро-С“ АД.

В исковата молба са цитирани легалните дефиниции за понятието „действителен собственик“ по смисъла на §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП, като е изведен извода, че ищецът не притежава нито пряко или косвено дялове от капитала на „Налекс груп“ ООД, нито контролира по какъвто и да е начин дружеството.

Поддържа се, че за ищеца не съществува друг правен способ, с който да повдигне спор относно така заявените за вписване обстоятелствата съгласно заявление обр.Б7, с вх.

№20190912171326, поради което се иска от съда по реда на чл.124, ал.1 ГПК да признае за установено спрямо ответното „Налекс груп" ООД, че между страните не съществува 1 правоотношение, дефиниращо на основание §2, ал.1 от ДР на ЗМИП, ищеца за „действителен собственик“ на ответното дружество.

Направено е особено искане за спиране на цитираното регистърно производство, образувано по повод процесното заявление, което е било уважено от съда с определение № 650/11.10.2019г. по т.д. № 223/2019 г. на ПзОС.

В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК от ответника „Налекс груп“ ООД, чрез пълномощника тогава адв.М.М. е постъпил отговор, с който се оспорва основателността на предявения иск.

Поддържа се, че лицата А. Д. К. и „УТРО-С“ АД само формално са посочени като държатели на капитала на ответния търговец, но в действителност реални съдружници в дружеството били А. Д. К., притежаващ 40 % от капитала му и ищеца М. Г. С., притежаващ 60 % от капитала. Ответното дружество било създадено именно с цел да обслужва съвместната търговска дейност на тези лица, но тъй като М. С. не желаел името му да фигурира като съдружник, предложил като такъв формално да бъде вписан контролирано от него дружество - „УТРО-С“ АД. Към въпросният момент отношенията между двамата били много добри, имали са си пълно доверие, поради което и А. К. не бил възразил и приел дейността да се осъществява по този начин.

Твърди се обаче, че на практика цялата търговска дейност, както и финансовите операции били изцяло контролирани от М. С.. Сочи се, че А. К. организирал и ръководил производствената дейност в цеха в гр.В., а М. С. периодично посещавал цеха и с К. обсъждали дружествените дела, като организирал цялата търговско-финансова дейност.

Сочи се, че представители, акционери или членове на с. на д. на „УТРО-С“ АД, никога не били посещавали производствения цех на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД и никога не били имали каквото и да било отношение към търговската дейност на дружеството, като не са внасяли парични средства и не са получавали такива. Твърди се също, че въпросните лица не се познават със съдружника и у. А. К. и не знаят къде реално се намира седалището и адреса на управление на дружеството. Сочи се, че „УТРО – С“ АД никога не е имало и никакви претенции за участие в дружествените дела по отношение на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, както и към съдружника А. К..

Пояснява се, че след влошаване на отношенията между А. К. и М. С., като реакция съдружника „УТРО-С“ АД, отправил до ответника писмено искане за свикване на извънредно ОСС. На 26.09.2019 г. от 16:00 се провело ОСС, на което присъствали А. К. и членът на СД на „УТРО-С“ АД - К. Л., в качеството на пълномощник на и.д. Д.Б..

Присъствал и п.н. Н.Г.О., адв. П.В.П., както и други свидетели, като бил направен аудио и видео запис на ОСС. Пояснено е, че представителите на „УТРО – С“ АД нямали представа къде се намира седалището и адреса на управление на ответното дружество и въобще не познавали А. К. като съдружник и у. на търговеца. Между „УТРО – С“ АД и А. К. не съществували никакви реални фактически отношения, каквито имало между съдружниците в едно ООД. Поддържа се, че реалните взаимоотношения в „НАЛЕКС ГРУП“ ООД били 2 между А. К. и М. С.. Всички финансови операции били контролирали от С., който ръководел търговската дейност, а А. К. бил физически изпълнител на място в гр. В..

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът С. поддържа, че не е налице нито една от хипотезите на ЗМИП, от които да се направи обоснован извод, че ищецът е „действителен собственик“ на ответното дружество, както това е било заявено пред ТРРЮЛНЦ.

Като напълно ирелевантни към спора са оценени описаните отношения между страните в производството и дружеството „Утро-С“ АД, притежаващо 60 % от капитала на ответния търговец. Сочи се, че изложените в отговора на ИМ твърдения представляват преразказ на събитията на състояло се ОСС от 26.09.2019г., като същите нямат доказателствена стойност и не установяват спорни факти, част от предмета на доказване по делото.

Твърди се, че съгласно протокол от ОСС на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД от 03.04.2018 г. се установявало, че неразпределената печалба от дейността на дружеството, която към тази дата била в размер на 673 951,06 лв., е разпределена изцяло като дивидент единствено в полза на съдружника - физическо лице. Въпросното протоколно решение отговаряло недвусмислено на въпроса дали ищеца е собственика на ответното дружество или не.

Сочат се писмени доказателства – цитирания протокол от ОСС от 03.04.2018 г.

В срока по чл.373 от ГПК от ответника е постъпил отговор на допълнителната искова молба.

Оспорва се възражението, че в случая не е налице нито една от хипотезите на ЗМИП, от които да се направи обоснован извод, че ищецът е действителен собственик на „НАЛЕКС ГРУП" ООД.

Оспорва се и твърдението, че отношенията между страните в настоящото производство и съдружника „УТРО-С“ АД са ирелевантни. Поддържа се в този смисъл, че „УТРО-С“ АД също е дружество, което е под контрола на ищеца М. С.. Изложени са съображения, че според справка по неговото ЕГН в ТРРЮЛНЦ се установявало, че същият е у., съдружник/едноличен собственик на капитала на множество дружества. По отношение на тези дружества били подавани заявления до ТРРЮЛНЦ от лицето Х. С. Л., като адв.заявител/пълномощник, в т.ч. и за обявяване на последните няколко ГФО по партидата на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, което също така било показателно за свързаността между посочените лица.

С оглед на изложеното се поддържа, че провелото се ОСС от 26.09.2019 г. в „НАЛЕКС ГРУП“ ООД имало връзка с предмета на делото и установявало спорни факти.

Твърди се, че описаните в представения протокол от 03.04.2018 г. обстоятелства били привидни. Не кореспондирало с логиката и счетоводната практика разпределянето на цялата печалба да се извършва единствено в полза на единия съдружник, който притежава 40% от капитала на дружеството, както и предаването на „отговорно пазене“ на суми от порядъка на 980 000 лв. в брой чрез разписан РКО от касата в ръцете на физическо лице. Пояснено е, 3 че този протокол бил съставен с цел избягване налагане на санкция от страна на НАП и извършена ревизия на касовата наличност на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД.

Пазарджишкият Окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и след съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

След постановяване на решение №50007/11.04.2024 година по т.д. №2121/2022г на ІІ т.о., в мотивите на което е прието, че предявеният иск е допустим цит. – „Исковата молба на ищеца, очертаваща горния предмет на делото по предявен иск за установяване несъществуване на спорно между страните правоотношение със съдържанието по §2 от ДР на ЗМИП, е редовна, отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК и сезира съда с допустим иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че не съществува между страните правоотношение, дефиниращо на основание § 2 от ДР на ЗМИП ищеца за „действителен собственик“ на ответното дружество.“

След връщане на делото на ПОС, съдът е извършил нов доклад по делото при условията на чл.146 ал.1 от ГПК и е приобщил разгледаните производства, ведно със събрания док.материал.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и същият е процесуално допустим.

Съгласно чл.63, ал.5 от ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица, каквото е дружеството-заявител, са длъжни да заявят за вписване ТРРЮЛНЦ действителните си собственици, съобразно дефиницията по § 2 от ДР на ЗМИП, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от ДР не са вписани в регистрите по ал.

1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България. В случая капитала на дружеството - ответник се притежава от физическото лице А. Д. К. и акционерното дружество „Утро-С“, поради което същото има задължение да декларира действителен собственик.

Установява, че на 12.09.2019 г. пред ТРРЮЛНЦ е подадена нотариално заверена декларация от пълномощника на у.я на „Налекс груп“ ООД по чл.63, ал.5 от ЗМИП, в която като действителен собственик на дружеството е посочен именно ищецът М. Г. С..

Съдът е очертал спорното правоотношение.

При което в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, обстоятелството, че между страните не е налице правоотношение дефиниращо 4 ищецът за действителен собственик на „Налекс груп“ ООД на основание §2, ал.1 от ДР на ЗМИП.

Налице е предявен отрицателен установителен иск.

При отрицателния установителен иск за несъществуване на определено право съдът е длъжен да установи съществува ли или не съществува това право към датата на устните състезания, без да се ограничава до обсъждане единствено на наведените от ищеца „основания“ на неговото несъществуване.

Силата на пресъдено нещо при отрицателните установителни искове също има пошироки обективни предели от силата на пресъдено нещо, формирана при произнасяне по положителни установителни искове и при другите искови претенции. Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания (разбирани като конкретни юридически факти, способни да породят това право и които ответникът е длъжен да въведе в процеса). Тази особеност на силата на пресъдено нещо при тези искове се дължи на ирелевантността на основанието като индивидуализиращ белег при отрицателните установителни искове.

Съдът с оглед събраните доказателства следва да направи преценка дали С. притежава пряко или косвено остатъчен процент от дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства.