Решение № 147 от 21.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пазарджик, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Катя Т. Кентова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500125 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение 01380/19.12.2022г., постановено по гр.д.№4106/2021г. по описа на РС- Пазарджик е признато за установено по предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление- гр. С., бул.„П.В.“ №29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я.- в качеството им на управители, срещу С.

Т. Г., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.„А.С.“ №101, обл.Пазарджик, положителни установителни искове, че С. Т. Г., с ЕГН **********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341 следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем №5587030 от 05.02.2020г., сключен между С. Т. Г., с ЕГН ********** и „Вива Кредит“ ООД: сумата от 3000лв., представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем №5587030 от 05.02.2020г.; сумата от 774,60лв., представляваща договорна лихва за периода 19.02.2020г. до 31.03.2021г., както и сумата от 216,09лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 20.02.2020г. до 24.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпването на заявлението по чл.410 ГПК в съда1 08.09.2021г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена Заповед №1747 от 14.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3173/2021г. по описа на РС- Пазарджик Осъден е С. Т. Г., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.„А.С.“ №101, обл.Пазарджик, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управлениегр.С., бул.„П.В.“ №29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я.- в качеството им на управители, сумата от 720лв. за сторените от ищеца разноски по гр.дело №4106/2021г. по описа на РС- Пазарджик и по ч.гр.дело №3173/2021г. по описа на РС- Пазарджик, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. Т. Г., чрез пълномощника й адв.А. П. от АК- Пазарджик.

Твърди се, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази насока е цитирал съображения на първоинстанционния съд, въз основа на които е приел, че предявения иск се явява основателен и доказан.

Приема се, че в обжалваното решение не е обсъден в цялост и пълнота доказателствения материал.

Счита се, че предявения от ищеца иск следва да бъде отхвърлен, тъй като не е доказан по безспорен и категоричен начин.

Искането е да се отмени обжалваното решение.

Претендират се разноски в настоящото производство, съобразно представен списък.

В срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД. В него се оспорва подадената въззивна жалба, като се приема, че тя е неоснователна, недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно и правилно. В тази връзка се визира, че с въззивната жалба не са наведени никакви твърдения и не са изложени никакви обстоятелства с изключение, че не е обсъден в цялост и пълнота доказателствения материал.

Твърди се, че в обжалваното решение, първоинстанционният съд правилно е изложил мотивите си, че дружеството разполага с 2 материалноправна легитимация, като кредитор по процесния договор, по силата на договор за цесия, за която длъжникът е уведомен надлежно.

Сочи се, че в сключения договор са спазени всички разпоредби на ЗПК, което подробно е развито в първоинстанционното решение и съдът правилно е изложил, че процесния договор е валидно сключен.

Твърди се, че ответникът не е доказал факта на погасяване на задължението, поради което съдът е приел, че ищецът има вземане срещу ответната страна, като договора е изцяло падежирал, размера на задължението е установен, поради което претенцията за законна лихва върху главницата се явява основателен.

Визира се, че безспорно е доказана и дължимостта на възнаградителната лихва, която не противоречи на добрите нрави, до който извод е стигнал и първоинстанционния съд. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на същата, поради което претенцията за възнаградителна лихва се явява основателна.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалвания съдебен акт.

Моли се за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 350лв. Прави се възражение за прекомерност.

Иска се, с оглед настъпило правоприемство по отношение на активно легитимирана страна след образуване на делото и на основание чл.227 от ГПК, да се конституира като ищец по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК: 201172780, представлявано от Изпълнителния директор ЯЯ.Я. на мястото на първоначалния ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК: 202527341.

В съдебно заседание, жалбоподателят С. Т. Г., редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв.П.. От страна на последния е постъпила писмена молба, в която се поддържа подадената въззивна жалба, като искането е да се отмени обжалваното решение.

За ответникът по жалбата- „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, законен представител не се явява. От страна на пълномощникът му- юриск.А. е постъпила писмена молба, в която се поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба. Моли се за 3 присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

Прави се възражения за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответната страна.

В хода на производството пред въззивната инстанция във връзка с цитираната по- горе молба от ответника по жалбата е конституиран като ищец по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения4 АД, като е заличен в качеството на ищец- първоначалния ищец- „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 ГПК от страна на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я.- в качеството им на управители, срещу ответника С. Т. Г..

Твърди се в същата от страна на ищецът, че е подал Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед е било подадено възражение от длъжника, в резултат на което и съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем №5587030 от 05.02.2020г. между „Вива Кредит“ ООД, като Заемодател и С. Т. Г., ЕГН **********, като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Сочи се, че с подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 4

01.12.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 04- ти януари 2021г. между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 3000лв., под формата на паричен заем. С подписването на договора, С. Т. Г. удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума от 3000лв., за което е подписан Разходен касов ордер от 05.02.2020г. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 5661,60лв., ведно с договорната лихва на 30 двуседмични погасителни вноски за 60 седмици, всяка в размер на 188,72лв. /включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане/.

Визира се, че по договора за паричен заем, ответникът не е изпълнил задълженията си, като не е извършвал плащания и дължи главница в размер на 3000лв. За ползването на предоставената сума, ответникът дължи и начислена договорна лихва в размер на 774.60лв. за периода от 19.02.2020г. до 31.03.2021г. Ответникът е трябвало да заплати цялата дължима сума в срок до 31.03.2021г., но не го е сторил, поради което дължи и мораторна лихва в размер на 216,09лв.

Искането е да се постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД има следните вземания срещу С. Т. Г.: 3000лв.- главница; 774,60лв.- договорна лихва, 216,09лв.- лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се направените съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от адв.П., който оспорва иска както по основание, така и по размер, оспорва и дължимостта на сумите.

5

Пазарджишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди изложените доводи в подадената въззивна жалба намира за установено следното:

Видно от Договор за паричен заем №5587030 от 05.02.2020г., на посочената дата, между „Вива Кредит“ ООД /заемодател/, от една страна и С.

Т. Г. /заемател/ от друга е подписан Договор за паричен заем „Стандарт“ № 5587030 от 05.02.2020г. за отпускане на паричен заем в размер на 3000лв.

Заемателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 30 двуседмични погасителни вноски за срок от 60 седмици, всяка от които вноски в размер на 188,72лв., като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 19.02.2020г., а последната- в срок до 31.03.2021г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на заемодателя в края на периода, с включена такса за експресно разглеждане, била в размер на 5661,60лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40.32% и годишен процент на разходите на заема- 49.37%.

Не е оспорено, че сумата, предмет на горепосочения договор е била изплатена от заемодателя, с което „Вива Кредит“ ООД е изпълнил задължението си по него, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена сума.

От приетите по делото доказателства се установява, че на 01.12.2016г. между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341 е бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 04.01.2021г., по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че в периода от 05.02.2020г. до 04.01.2021г. от страна на ответника не са постъпвали суми за погасяване на заема. След 04.01.2021г.

/датата на прехвърляне на задължението/ не са налице доказателства, от които да е видно, че ответникът е извършил някакви погашения по предоставения паричен заем. Неплатените от длъжника суми са в размер на 3000лв.главница, 774,60лв.- договорна лихва, неустойка в размер на 1257,90лв. /която 6 не се претендира от ищеца в настоящото производство/. Законната лихва за забава е в размер на 216,09лв.