Решение № 313 от 30.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Бургас, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20262100500523 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. № 74/02.03.2026г. от длъжника К. Г. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Б., ул. "А." ***, вх. *, ет. *, ап. *, против отказа за прекратяване на изпълнително дело № 47/2025г. по описа на ДСИ Елена Атанасова при РС-Царево, обективиран в постановление с изх. №79 от 10.02.2026г.

В жалбата се изразява недоволство от атакувания отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Сочи се, че същото е несвоевременно образувано, преклудирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция и вземането, чието изпълнение се търси е погасено по давност на основание чл. 82, ал. 1 от ЗАНН. Излага, че от издаване на изпълнителния лист до връчване на ПДИ да изминали повече от 3г., поради което счита, че вземането е погасено с изтекла абсолютна давност съгласно чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Позовава се на тълкувателно постановление 1/27.02.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСНК на ВКС. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното действие на съдебния изпълнител и се иска неговата отмяна.

В срока по чл.436, ал. 3 от ГПК взискателят Районен съд- Царево не е депозирал становище по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно от ГПК ДСИ е представил мотиви във връзка с обжалваното изпълнително действие, като е изразил становище за неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Изпълнително дело № №47/25г. по описа на ДСИ при РС-Царево е образувано на 10.12.2025г. по молба на взискателя Районен съд - Царево срещу длъжника К. Г. П. за принудително събиране на вземанията по издадения срещу него изпълнителен лист от 12.12.2022г. по гр.д.№219/22г. по описа на Районен съд Царево, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя глоба в размер на 400 лева.

Установено е, че по същия изпълнителен лист първоначално е било образувано изп.д. №176/22г. по описа на ДСИ при РС-Царево, което впоследствие е било прекратено с влязло в законна сила постановление за прекратяване от 12.11.2025г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – поради настъпила перемпция.

Видно от данните по новообразуваното изп.д. №47/25г. ПДИ е връчена на длъжника на 08.01.2026г., а след проучване на имуществото на длъжника на 14.01.2026г. е наложена възбрана върху негов недвижим имот в гр. Лозенец.

С молба от 22.01.2026г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да прекрати настоящото изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК, както и по изложени съображения за погасяване на вземането по издадения изпълнителен лист по давност на основание чл. 82, ал. 1 от ЗАНН.

С обжалваното постановление от 10.02.2026г. по настоящото изп. дело, връчено на длъжника на 26.02.2026 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство с мотив, че не е от компетенцията му да извършва преценката дали дългът е погасен по давност. Посочено е, че за да отпадне дългът по давност следва да се направи възражение в този смисъл по съдебен ред. Освен това е посочил, че в случая липсва която и да е хипотеза по чл. 433 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. С настоящата жалба, подадена на 12.11.2020г. длъжникът оспорва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, обективиран в горното съобщение.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от длъжника, който е легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, поради което е допустима. Тъй като жалбата е подадена от длъжник и няма подлежащи на извършване процесуални действия по изслушване на свидетели и вещи лица, същата следва да бъде разгледана в закрито заседание, тъй като не е налице което и да е от основаният по чл. 437, ал. 1 или ал. 2 от ГПК за разглеждането й в открито заседание.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В чл. 433, ал. 1 от ГПК да регламентирани хипотезите, при които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство. В настоящия случай, видно от данните по изпълнителното дело, не е налице нито една от тях.

По отношение на твърденията за настъпила перемция: Съгласно чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

2

„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В случая, от данните по изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство под № №47/25г. е образувано на 20.12.2025г., като към настоящия момент не е изтекъл двугодишен срок, през който взискателят да е бездействал, т.е. да не е предприел изпълнителни действия за принудително изпълнение на вземането си. Това означава, че в случая не е налице настъпила перемпция, водеща до прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона на соченото от длъжника основание по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Що се касае до направеното от длъжника възражение, че съдебния изпълнител не е следвало да образува ново изп. дело, тъй като вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, съдът намира, че правилно е посочено в обжалвания отказ, че съдебният изпълнител не е компетентен да разглежда и да се произнася по възражението за погасителна давност, а само да извършва действия по принудително събиране на вземането, за което му е представен изпълнителен лист. В допълнение следва да се отбележи, че длъжникът може да заяви правопогасяващото си възражение за изтекла погасителна давност единствено по съдебен ред в производство по чл. 439 от ГПК и едва в случай на уважаването му от съда би било налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.Следва да се има предвид и, че за вземането по издадения изпълнителен лист са неприложими правилата на ЗАНН, тъй като същото не е последица от ангажиране на административно-наказателна отговорност на жалбоподателя за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 1 от ЗАНН, а произтича от наложена от съда с влязло в законна сила решение глоба на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

По гореизложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнително дело е правилен и законосъобразен, поради липса на което и да е от предвидените в чл. 433 от ГПК основание, с оглед на което депозираната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 74/02.03.2026г. от длъжника К. Г.

П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. "А." ***, вх. *, ет. *, ап. *, против отказа за прекратяване на изпълнително дело № 47/2025г. по описа на ДСИ Елена Атанасова при РС-Царево, обективиран в постановление с изх. №79 от 10.02.2026г.

Решението не подлежи на обжалване /чл.437, ал.4 от ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3