Решение № 135 от 10.07.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Свиленград, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200503 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба се оспорва Електронен Фиш за налагане на глоба за нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия СС № 18441 на ОДМВР – Хасково, с който на М. Т. В. с ЕГН ****************** от град ************************* , е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 153.39 евро (300,00лв.)на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 3а, вр.ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗДвП.

С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване н а ЕФ ,тъй като според жалбоподателя неясно било описанието на нарушението при контрол „средна скорост“,касателно мястото на нарушението било неясно,липсвали данни относно точките в които била констатирана скоростта. Не ясно било още къде точно била отчетена скоростта/въпреки че е санкциониран за средна скорост/, в коя конкретна зона действало съответното ограничение за скоростта и при какви пътни условия.

Отделно намира ,че не ставало ясно дали бил санкциониран,за началото или края на пътния участък. Оспорва годността на автоматизираните системи заснели нарушението.Поради гореизложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, М. Т. В., не се явява. С Писмена 1 молба процесуалният му представител – адвокат С. П., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на основанията, посочени в Жалбата (, които доразвива), като допълнително сочи, че липсвали доказателства относно техническата и метрологична годност на АТСС и относно сигнализацията на пътния участък. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза са направени доказателствени искания.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 10.01.2026 година в извъннаселено място, а именно: по път автомагистрала (АМ) „Марица” (А-4), с контролни устройства (технически средства) с идентификатор № 20152 (стационарна контролна точка (СКТ)), разположено при к м . 98+481 и с идентификатор № 20382 (стационарна контролна точка (СКТ)), разположено при км. 89+476 (част (елемент) от Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR” - автономно устройство за заснемане на изображения, оптимизирано за разпознаване на регистрационни табели и за документиране на ситуации от пътния трафик, т.е. стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни) (поради което наведеното възражение в Жалбата, касаещо недостатъчна яснота относно заснемащите устройства е неоснователно), е регистрирано и заснето движещото в посока от гр.Свиленград, област Хасково към село Момково, област Хасково, пътно превозно средство (ППС) – лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х7 М50Д” с рег.№

*******************.

След обработване на информацията от заснемането, от Агенция „Пътна инфраструкрура” (АПИ) са изготвени снимки и са изпратени на ОДМВР – Хасково с констатация за движение в посочения участък (от км.

98+48 1 до км. 89+476 ) с максимална средна скорост 179 км/ч, при разрешена такава 140 км/ч, съответно превишена стойност на средната скорост 32 км/ч (след приспадане на толеранс от 3%), за времето от 00.44.24 часа до 00.47.25 часа.

С л е д получаване на информацията от заснемането от АПИ, от ОДМВР - Хасково е издаден процесния на името на жалбоподателя в качеството му на ползвател, т.е. на лице, на което е предоставено ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието.

2

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-1034 от 20.08.2025 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 3, вр.ал. 1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.

3а, вр.ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя в качеството му на ползвател на процесното МПС е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 153.39 евро (300,00лв.).

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR”, като са налични две снимки за конкретния клип, на ко ито е виден регистрационният номер на автомобила.

От същите се установява, че е заснет лек автомобил марка “ БМВ”, модел „Х7 М50Д” с рег.№ ******************** с техническо средство с идентификатор № 20152, разположено при км. км.98+481 в 00.44.24 часа (начален момент) и с техническо средство с идентификатор № 20382, разположено при к м . 89+476 в 00.47.25 часа (краен момент), като се установява, че превишената максимална средна скорост на движение в посочения участък е ≈179 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 %, тъй като скоростта е над 100 км/ч) и разрешена такава от 140 км/ч.

В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR ” е одобрен тип, вписан под № 5237 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност от 23.06.2025 година до 23.06.2027 година.

По делото са представени писмени доказателства относно датата на връчване на обжалвания ЕФ,а именно на 10.05.2026г., като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (в редакцията на нормата към датата на деянието) е даден 14дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на моторно превозно средство (МПС).

В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

3

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят (като физическо лице) има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

По делото са приобщени като доказателство по делото Протокол от проверка № 366-СГ-ИСИС/10.09.2025 година, Протокол от проверка № 367СГ-ИСИС/10.09.2025 година, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка № 2015 от 07.02.2020 година, Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка № 2038 от 07.02.2020 година.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в

Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя в качеството му на управител, законен представител на дружеството–собственик на процесното МПС, с оглед установения факт на управление на МПС с превишена максимална средна скорост в процесния пътен участък.

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по о бжалвани ЕФ, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) , при наличие на правен интерес от обжалване и пред м е с т н о (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е 4 проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Съдът приема, че Жалбата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 на чл. 59 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, ето защо Жалбата се явява допустима, като липсват ангажирани доказателства за заплатен процент от наложената глоба в 14дневния срок, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите по делото и от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на акта, водещи до отмяната му.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 3а, вр.ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС - контролни устройства (технически средства) от Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR” с идентификатор № 20152 и с идентификатор № 20382, на основание издаден против него ЕФ.

Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН).

ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (в редакцията на нормата към датата на деянието).

Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (, действаща към датата на деянието) обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената 5 максимално допустима скорост на движение, на установената средна скорост с АТСС и конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал.