Решение № 89 от 27.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. В.Т., 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Ирена Колева при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500340 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. З. Х., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Р. А. Х.а, чрез пълномощник – адвокат Ж. Д., срещу Решение № 254/28.02.2022г. по гр.дело № 2711/2021г. по описа на Районен съд – В.Т., с което предявеният от ЗАД „Алианц България“ АД срещу него иск с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ е бил уважен изцяло и той e бил осъден да заплати на посоченото дружество сумата от 760.54 лв., представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени имуществени вреди на л.а. „Ф.Ф.“ с рег. № ................ при ПТП на 09.09.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 17.09.2021г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Счита, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, доколкото не разполагал с пасивна процесуална легитимация да отговаря по него поради факта, че към датата на събитието е бил малолетен. Намира, че исковата претенция следвало да бъде насочена срещу родителите му. Евентуално, намира за неправилни изводите на съда, че по безспорен начин е установено, че причината за увреждане на лекия автомобил е загубата на контрол от негова страна върху управлявания велосипед, както и тези относно размера на причинените вреди. Прави искане за обезсилване на първоинстанционното решение, като недопустимо и връщането му на друг състав на районния съд, респ. за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира 1 разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление град С., бул. „К.А.Д.“ № ..., е депозирала отговор на въззивната жалба. В него заема становище за неоснователност на наведените с въззивната жалба оплаквания, съответно за правилност на атакувания съдебен акт. Претендира сторените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание страните поддържат в писмен вид позициите си по спора, както и исканията си за присъждане на разноски съгласно списъци по чл.80 ГПК. Всяка от тях прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и искане за намаляването му до предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален размер.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд-В.Т. е било образувано по искова молба на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Д. З. Х., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя родител З.Д. Х., с правно основание чл.410 ал.1 т.1 КЗ, в която са изложени твърдения за настъпило на 09.09.2016г. в района на град В.Т. пътно-транспортно произшествие между управляван от ответника велосипед и л.а. „Ф.Ф.“ с рег. № .................

Посочено е, че за произшествието бил съставен Протокол № 1599866 от с.д. от органите на МВР, в който било посочено, че вина за настъпването му има водачът на велосипеда, който загубил контрол на управляваното от него ППС и ударил намиращия се на паркинг на ул.

“А.Б.“ № .., в посока ул. „С.М.“, автомобил. Сочи се, че към датата на събитието последният бил застрахован по имуществена застраховка „КАСКО“ при ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, обективирана в застрахователна полица № ...., със срок на действие 29.05.2016г. – 28.05.2017г. За настъпилото събитие била образувана щета № 0300/16/040/500473, извършен оглед на автомобила, оценка и опис на щетите и на пострадалото лице на 17.11.2016г. изплатено застрахователно обезщетение в размер на 760.54 лв., ведно с включени 15 лв. ликвидационни разноски за обработване на претенцията. Отправена била регресна покана до З.Д. Х. за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с обичайните разноски за неговото определяне, но същото не било заплатено. Поради това е направено искане за осъждането на ответника да заплати на дружеството посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна е подала писмен отговор на ИМ, в който е заела становище за недопустимост на предявения иск, като счита, че доколкото е бил малолетен към датата на увреждането, то съгласно разпоредбата на чл.48 ЗЗД отговорност за причинените вреди носят неговите родители. В случай, че съдът приеме предявеният иск за допустим, е направила правопогасяващо възражение за погасяване на вземането по давност.

С обжалваното решение районният съд е счел предявения иск за допустим и основателен, като е приел за доказани изложените в ИМ факти относно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на събитието и изплащането на застрахователното обезщетение от ищеца на застраховащото лице, както и наличието на достатъчно доказателства, установяващи всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Приел е за неоснователно възражението за погасяване на вземането по давност.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на 2 съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Доколкото в ИМ се твърди, че Д. З. Х. е прекият причинител на вредите и поради това исковата претенция се насочва срещу него, и тъй като същият е непълнолетен /навършил е 14-годишна възраст/ към датата на подаването й, то същият е пасивно легитимиран да отговаря по иска.

Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.410 ал.1 т.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Събраните по делото писмени доказателства са установили по категоричен начин, че към датата на събитието увреденият автомобил е бил обект на валидна застраховка „КАСКО” при ищеца и че при същото на автомобила са били причинени щети, за отстраняването на които ищецът е заплатил на застрахования, чрез доверения сервиз, извършил ремонта, сумата от 760.54 лв.

По делото е представен Протоколът за ПТП от 09.09.2016г., който не е оспорен от ответника, съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените форма и ред, с оглед на което притежаващ обвързваща доказателствена сила до доказване на противното по отношение на лично възприетите от съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства – времето, мястото и наличието на констатираните щети по застрахования автомобил. Протоколът е подписан без възражения от ответника, чрез законния му представител, с което последният е признал неизгодния за себе си факт, че е причинител на установените по МПС вреди.

Безспорно е, че към датата на увреждането ответникът Д. З. Х. е бил на 10-годишна възраст /малолетен/. Този, който е могъл да разбира и да ръководи постъпките си към момента на извършване на непозволеното увреждане, отговаря за собственото си поведение, независимо от неговата възраст. Тава е така, тъй като законът не посочва, че децата до опредЕ. възраст следва да се считат автоматично и предварително неспособни да отговарят.

Законодателят не е фиксирал възрастова граница, от която започва деликтоспособността, така, както е сторил по отношение на дееспособността. Разпоредбата на чл.47 ал.1 ЗЗД предвижда единствено, че неспособният да разбира или ръководи постъпките си не отговаря, но не посочва изрично, че децата следва да се счита за неспособни. С оглед на това тази преценка е необходимо да се прави за всеки отделен случай при съобразяване способностите на конкретния извършител и на конкретното противоправно деяние, което е осъществил. Когато деликвентът е способно дете, макар и малолетно, то може да има вина и да отговоря паралелно с родителя. Разпоредбата на чл.48 ЗЗД не освобождава децата от отговорност. Те могат да бъдат освободени само ако се установи, че са били неспособни да разбират и ръководят постъпките си. По тези съображения, неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска поради ниската си възраст към датата на увреждането.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване виновно и противоправно поведение на деликвента, съответно механизма на настъпване на произшествието. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водача на ППС, участник в произшествието, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. В настоящия случай, в последния е посочено, че ответникът е загубил контрол над управлявания от него велосипед, вследствие на което е блъснал паркирания автомобил. Използвана е формулировката на чл.20 ал.1 от ЗДвП, създаваща задължение за 3 водачите на МПС да контролират непрекъснато ППС, което управляват, без да са изложени конкретните факти и обстоятелства по извършване на увреждането. Посочените обстоятелства категорично не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на настъпването му, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола в тази му част, ищецът носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства, доколкото то е от значение за изводите му относно отговорността на деликвента. Като не е сторил това и искът му е останал недоказан, то изводът на районния съд за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД е неправилен.

Поради гореизложените съображения, въззивният съд намира въззивната жалба на Д. З.

Х., действащ лично и със съгласието на своята майка Р. А. Х.а, срещу решението на първоинстанционния съд за основателна. Последното, поради изложените по-горе съображения, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като исковата претенция на застрахователното дружество следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

В този ред, обжалваният акт следва да бъде отменен и в частта за разноските, присъдени в полза на ищцовата страна, като на ответника следва да бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство разноски в пълен размер от 500 лв., представляващи реално заплатено възнаграждение на упълномощения адвокат, а на ответника не следва да бъдат присъждани такива. Не следва да бъде уважавано направеното своевременно от ищцовата страна възражение за прекомерност на същото, ведно с искане за намаляването му до предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален размер, доколкото договореният и заплатен хонорар не надвишава значително този размер.

При този изход на спора, в полза на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани разноски за въззивното производство. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят такива за заплатена държавна такса в размер на 25.00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. в настоящата инстанция, което видно от приложения договор за правна защита и съдействие е било изцяло заплатено.