Решение № 11967 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11967 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. П. при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №

20231110101015 по описа за 2023 година

„ФИРМА“ ЕАД е предявило против М. П. И., ЕГН: **********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за сумата от 4012,08 лв., представляваща главница по сключен между длъжника и „ФИРМА“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ..... от 14.09.2018 г., ведно със законната лихва от 19.08.2022 г. до окончателното изплащане, 2436,76 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2019 г. до 15.07.2022 г., 2286,03 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.05.2019 г. до 04.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 19.08.2022 г. по ч.гр.д. № 44946/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.

В исковата молба се твърди, че „ФИРМА“ ЕАД е сключило с ответницата Договор за потребителски кредит № ..... от 14.09.2018 г., по който е предоставило на ответницата кредит в размер на 3 000 лева, като към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 470,39 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредити и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Посочва, че в настоящия случай ответницата е пожелала да сключи застраховка .....“ в размер на 455,40 лв. и застраховка „....“ в размер на 464,51 лв. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 7652,45 лв., която сума е разсрочена на 46 погасителни месечни вноски - 45 по 166,35 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 166,70 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 31,83 % (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, а на 15.07.2022 г. е настъпил крайният падеж на договора. Сочи, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ТПК задължението на ответницата по договора, е било в размер на 6 448,84 лв. (4012,08 лв. главница и 2436.76 лв. договорна лихва), като на основание чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, последната дължи обезщетение за забава, което към 04.08.2022 г. е в размер на 2286,03 лв. Предвид тези твърдения, ищецът 1 моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи горепосочените вземания.

Претендира сторените деловодни разноски.

Ответницата е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Навежда твърдения, че договорът за кредит и отделните клаузи, въз основа на които се претендират процесните суми, са нищожни поради протИ.речието си с чл. 10 и чл. 11 ЗПК, за което се излагат подробни съображения. Посочва, че договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 - поради неспазена форма; на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 - не са посочени основните данни, послужили за изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР); на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 - поради недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, както и поради нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона. Оспорва действителността на разпоредбите на договора за кредит, уговарящи между страните ГПР от 47,26 %, тъй като надвишава законовия максимум определен по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се и доводи, че клаузите в договора не са индивидуално договорени, поради което се оспорват клаузите относно годишния процент на разходите, клаузите относно годишния лихвен процент и тези относно надбавката за забава.

Недействителна била клаузата за неустойка - поради протИ.речие с добрите нрави и поради заобикаляне правилата за обезщетение при неизпълнение. Също така ответницата посочва, че уговорката за заплащане на такса за оценка на риска протИ.речи на чл. 21 от ЗПК и също е нищожна. Счита, че клаузата за неустойка е неравноправна, а освен това протИ.речи на императивната норма на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забава кредиторът има право само на лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Освен това, размерът на плащанията по договора е над предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузите за неустойка, възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на документи се явяват недействителни. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да задължи ищеца да представи в оригинал посочени в отговора му документи.

Моли за отхвърляне на исковите претенции и претендира присъждането на деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД ищецът е длъжен да докаже при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки (юридически факти): наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит № ..... от 14.09.2018 г.; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатият договор за кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва); вземанията да бъдат установени и по размер; да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираните вземания; ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия; факти и обстоятелства, имащи значение към спирането и/или прекъсването на давностния срок.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е заплатил претендираните суми.

От събраните по делото писмени доказателства, също така и от изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че на 14.09.2018 г. между „ФИРМА“ ЕАД и М. П.

И. е сключен Договор за потребителски кредит № ...../14.09.2018 г., по силата на който е отпуснат заем в общ размер на 4390,30 лева, включващ 3000,00 лева главница, застрахователни премии в размер на 455,40 лева за Застраховка .....“ и 464,51 лева за 2

Застраховка „..... и 564,55 лева – еднократна такса за оценка на риска, който е следвало да се върне разсрочено на 46 погасителни вноски, съгласно погасителен план, инкорпориран в договора - 45 по 166,35 лева и последна изравнителна в размер на 166,70 лева, с падеж на първа погасителна вноска - 15.10.2018 г. и падеж на последна погасителна вноска 15.07.2022 г., фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 31,83 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 47,26 %.

От приетото заключение по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, и представеното по делото писмени доказателства се установява, че на 14.09.2018 г. ответницата е усвоила сума в размер на 3000,00 лева, като по този начин кредитът е изцяло усвоен. Вещото лице е констатирало, че последното плащане по кредита било на 24.06.2019 г., като заплатените суми до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 1215,40 лева. Посочило е още, че непогасените задължения към 19.08.2022 г. са в размер на 4012,08 лева главница, 2436,76 лева договорна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 15.07.2022 г. и 2286,04 лева обезщетение за забава за периода 15.02.2019 г. до 15.07.2022 г. Експертът е изчислил, че размерът на ГПР при усвоена сума по кредита в размер на 3000 лева и всички други утежнения - заплатени застраховки, такси за оценка на риска и др. би бил в размер на 78,20 %.

Настоящият договор се явява сключен от лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Според приетото в съдебната практика /решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д.

№ 315/2005 г., II г. о., определение № 901/10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК/ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, при необезпечен заем и надвишаваща двукратния размер на законната лихва по обезпечен с ипотека или по друг начин заем. В посочените решения се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размера на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. За протИ.речащи на добрите нрави се считат сделки /уговорки/, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

Уговореният между страните по процесното кредитно правоотношение размер на годишния 3 лихвен процент по договора е над 31,83 %, поради което се налага извод, че същия надхвърля приетия за съответен на добрите нрави, поради което и клаузата, въз основа на която се претендира това вземане, е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,26 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че застрахователните премии и „таксата за оценка на риска“ са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл.