Решение № 700 от 05.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Русе, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от М. Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520106150 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС.

Постъпила е искова молба от Е. Н. Д. и В. Д. срещу М. М. Б. и Ц. А. С., в която се твърди, че двете ищци са дъщери и законни наследници на Н. С. Д., починал на **** г. След смъртта му ищците придобили в наследство недвижим имот, представляващ лозе в местността "***" с площ от 1020 дка, шеста категория, парцел *** от масив ***, съставляващ имот № *** по картата на землището при граници и съседи: кад. №***, Пътища II клас, кад.

№***, Полски път, имот №*** на Е. В. Д., имот №*** на Община Русе, който бил възстановен на техният баща по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и издадено решение на Поземлена комисия гр. Русе № *** от 10.05.1995 г. Твърди се, че след възстановяването на собствеността върху този имот, до смъртта му, наследодателят им полагал грижи за него, а след като той починал такива грижи полагали двете ищци като негови наследници. Грижите се изразявали в почистване от време на време на въпросния имот. През последните години имали желание да го продават, за което предприели необходимите действия, включително и на два пъти упълномощавали фирма да извърши трасиране на имота - през 2015г. и 2022г. Също така заплащали данъците за имота всяка година. През 2024 г.

1 случайно разбрали от потенциален купувач на имота, че друго лице се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост по давност на техния имот, а именно: с Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение от 15.03.2023г., №***, том I, рег. № ***, дело ***/2023г., по описа на нотариус С.В., с рег.№ ***, при РС Русе, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № **** от 15.03.2023г., акт ***, том 7, дело №***, ДВР ***, на основание Постановлението от 14.03.2023 год., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело ***/2023г. на нотариус С.В. с район на действие РС - Русе и на основание чл. 587. ал. 1 от ГПК, М. М. Б., от гр. Русе, *** бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот: празно дворно място, с площ по скица 1020 кв.м., с административен адрес: гр. Русе, местност „********", представляващо имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, одобрени със Заповед *** от 15.12.2007г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 05.10.2022г., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при граници: имот с идентификатор ******, имот с идентификатор №***, имот с идентификатор ****** и имот с идентификатор ******.

Три месеца по-късно, придобилият по давност с горния нотариален акт прехвърлил правото си на собственост върху имота на втория ответник Ц. А.

С.. Това много изненадало ищците, тъй като същите не установявали някой през годините да е упражнявал владение върху имота им, а точно обратното такова било осъществявано само и единствено от тях.

След депозиране на исковата молба, ищците са уточнили, че процесният имот след придобИ.ето му от първия ответник е разделен на два имота – поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор 63***.

Молят да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на двамата ответници, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ по скица 910 кв.м., с административен адрес гр. Русе, местност „********“, представляващо имот с идентификатор 63*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, одобрени със Заповед ** от 15.12.2007г.

2 на изп.директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 30.05.2023г., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ); категория на земята: 6 /шеста/, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: ***, при съседи: ***, 63*** и 63***, както и да бъде осъден ответникът Ц. А. С. да им предаде владението върху този имот.

В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че ответникът М. М. Б. е придобил процесния имот по силата на давностно владение, което било явно, необезпокоявано и продължило повече от 20 години. Оспорва твърденията в исковата молба относно осъществявано владение върху имота от страна на ищците, както и от техния наследодател.

Твърди се, че в продължение на повече от 20 години ответникът стопанисвал процесния имот, като го почиствал от растителността в него, включително и изградил през него път, с който достъпвал до собствения си имот Тези негови действия били възприемани от трети лица, включително и съседи, живущи в близост. От 2005г. ответникът ежедневно полагал грижи за процесния имот, поради което неоснователни били изложените твърдения за противното от страна на ищците. Вторият ответникът придобил процесния имот с валидна правна сделка и към настоящия момент се явявал негов собственик.

По изложените съображения и двамата ответници молят исковете да бъдат оставени без уважение и да им се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че двете ищци - Е. Н. Д. и В. Д., са придобили в наследство от своя баща Н. С. Д., починал на ****г. недвижим имот, представляващ лозе в местността "***" с площ от 1020 дка, шеста категория, парцел *** от масив ***, съставляващ имот № *** по картата на землището при граници и съседи: кад. №***, пътища II клас, кад. №***, полски път, имот №*** на Е. В. Д., имот №*** на Община Русе, който бил възстановен на техният баща по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и издадено решение на Поземлена комисия гр. Русе № *** от 10.05.1995г.

3

С констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение от 15.03.2023г., №***, том I, рег. № ***, дело ***/2023г., по описа на нотариус С.В., с рег.№ ***, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № **** от 15.03.2023г., акт ***, том 7, дело №***, ДВР ***, на основание Постановлението от 14.03.2023 год., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело ***/2023г. на нотариус С.В. и на основание чл. 587. ал. 1 ГПК, М. М. Б. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот: празно дворно място, с площ по скица 1020 кв.м., с административен адрес: гр. Русе, местност „********", представляващо имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, който имот е идентичен с придобития по наследство от двете ищци.

След снабдяването с горепосочения титул за собственост, ответникът М.

М. Б. е предприел съответните действия по разделянето на процесния имот, от който са обособени два самостоятелни имота, единият от които имот с идентификатор 63*** с площ от 910 кв.м., правото на собственост върху който последствие е прехвърлил на втория ответник Ц. А. С. с договор за замяна, оформен с нотариален акт №101, том ІІ, рег. №6281 дело №242 от 13.06.2023г. на нотариус С.В., който имот е предмет на исковите претенции на двете ищци.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът М. Б. е собственик и живее в съседен на процесния имот от 2001г.

В съдебно заседание същият е посочил, че от 2005г. е „владял“ процесния имот, като го е „поддържал“, косил го, а в единия му край изградил път от фрезован асфалт, а в последните години излял бетон и по този път достигал до собствения си имот. Същите обстоятелства се установяват и от разпитаните свидетели на ответника – И. А.Д., Г.К.С. и А.С.Д.. Първите двама живеели в съседство на имота и знаели, че единствено ответникът М. Б. го поддържал, като го почиствал от храсти и шубраци. Мястото не било оградено. В даден момент ответникът започнал да го „облагородява“, като насипал в него път, по който достигал своя имот от бул. „****“, а достъпът с автомобил по друг начин до имота му бил невъзможен. Също така ответникът се разправял със шофьори на камиони, които ползвали дворното място да спират или проституиращи жени, които се събирали в него, като ги отпъждал. Това правел, защото му затваряли подхода и не можел да влиза в своя имот. Имало случаи в които ответникът паркирал и автомобила си в това дворно място.

4

Третият свидетел и баща на втория ответник сочи, че се познават с М. Б. от много години и винаги е мислел, че процесният имот е негов, наследствени, защото в него си бил изградил път, а и постоянно го чистел, защото детето му играело там. Свидетелят разбрал, че имотът не е негов, след като ответникът му казал, че „трябва да го узаконят“. След като синът на свидетеля придобил имота, без изградения от М. Б. път до неговия имот, направил много подобрения, изравнил го и го оградил. Свидетелят сочи още, че ответникът през годините косял не само въпросното място, а други имоти в съседство, като този от другата страна на направения от него път. Тези имоти били пустеещи и неоградени. Ответникът имал фирма, която се занимавала с озеленяване и почистване и поддържала града. Той поддържал квартала.

Свидетелите на ищците Я. Н. Н. и И. В. И. установяват, че през 2015г. и 2022г. са извършвали трасиране на процесния имот по възлагане на ищците, за което обстоятелство са представени и съответните протоколи. Свидетелката Е.

С. П. установява, че познава ищците, тъй като те ѝ възложили продажбата на процесния имот. Последният не бил оглеждан от свидетелката, а от нейния съпруг, от когото знаела, че става дума, за парцел, обрасъл с храсти и трева, с лице на бул. „****“. Свидетелката З. Л. С. се познавала от много години с ищците и с тях посещавала въпросното място, което било много запустяло, имало храсти, дървета и трева. Въпреки опитите им през години да го почистват, то все било в този вид. Когато посещавали мястото не виждали никой друг и в него нямало нищо по-различно. В съседство имало някаква къща, но не били разговаряли с хора от нея. Свидетелката не била виждала бетонен път в имота.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, към която вещото лице е приложило сателитни снимки на процесния имот след 2005г. до настоящия момент. От същите се установяват изложените от свидетелите обстоятелства, че имотът е неограден, обрасъл с растителност, която в дадени момент е по-малка или по-голяма, но с изключение на изградения път в единия край на имота други строителни или облагородяващи действия в имота не се установяват.

В хода на нотариалното производство по което е издаден оспорения констативен нотариален акт на нотариус С.В., са разпитани също свидетелите И. А.Д. и А.С.Д., както и свидетеля П.Л.К., които са установили идентични обстоятелства относно полаганите грижи от ответника М. Б. за процесния 5 имот.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти съгласно задължителните указания по т.1 от ТР №11/2013г. на ОСГК на ВКС.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на собственост. Тя е способ за придобИ.е на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобИ.ето по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.