Решение № 3 от 06.01.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№3 гр. И., 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20241840101093 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод предявен иск от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. Т. И. ЕГН ********** и Н. Н. К. ЕГН ********** за установяване на вземане в размер на 5692,33 лева, представляващо стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от м. 05.2021 г. до 04.2023 г., 611,49 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 20.03.2024 г. сумата от 71,88 лева главница за дялово разпределение за периода от м . 05.2021 г. до 04.202 3 г., 14,41 лева мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 20.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от 01.04.2024 г.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на доставяна от ищеца топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., п.к. 1574, обл. С.-град, общ. С., ж.к. „Х. С.“ бл. 45А, вх.Б, ет.8, ап.46, за периода от м. 05.2021 г. до 04.2023 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците представят писмен отговор, в който оспорват иска. Твърдят, че единствено Н. К. е страна в облигационното правоотношение между страните. Правят възражение за погасяване на част от задължението по давност. Оспорват изпадането на длъжника в забава – и оттам задължението за мораторна лихва. Оспорва се задължението за дялово разпределение, като се твърди, че таксата е произволно определена.

Ответниците не оспорват обстоятелството, че до имота е било доставяно съответното количество топлинна енергия

Третото лице-помагач на страната на ищеца “Д.“ ООД, гр. С., не взема становище по иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.

№ ***/2024 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № 1

***/27.06.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 5692,33 лв. главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. С.“ бл. 45А, вх.Б, ет.8, ап.46 за периода от 05.2021 г. до 04.2023 г., сумата 611,49 лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 20.03.2024 г., сумата от 71,88 лева – главница за дялово разпределение за периода от за периода от 05.2021 г. до 04.2023 г., 14,41 лв. лихва за забава върху главница за дялово разпределение от 16.07.2021 г. г. до 20.03.2024 г., ведно със ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от страна на длъжниците, поради което и на заявителя е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземане.

От представената справка от С. о., Район „С.“ се установява, че на 10.12.1990 г. Н. К. е закупил недвижим имот представляващ апартамент № 46, във вх. Б на бл. 45А в ж.к. „С.“, който имот съгласно нотариален акт № 52, том IV, рег № 7025, дело № 584/2023 г. на нотариус А. Л., рег. № *** в Регистъра на Нотариалната камара е продаден на трето лице на 20.12.2023 г. от Н. К. и съпругата му М. Т. И.

По делото е представен протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в бл. 45А на ж.к. „С.“ от 30.07.2002 г., видно от който е взето решение за сключване на договор за извършване на топлинно счетоводство, като на 20.08.2002 г. е сключен договор с „Т. с.“ ЕООД. Като представител на етажната собственост за сключване на договора е била упълномощена М. Т. К.а.

Приложена по делото е обща фактура № ********** от 31.07.2022 г. в която са отразени начислени суми за отопление и подгряване на вода за имота за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. на стойност 1956,14 лева., както и обща фактура № ********** от 31.07.2023 г. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. на стойност 3807,30 лева.

Представен е и договор при общи условия № Д-0-69/03.06.2020 г., сключен между „Т.

С.“ ЕАД и „Д.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия.

От представените по делото от “Д.” ЕООД документи във връзка с дяловото разпределение за абонатен № ********** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., се установява, че в имота е извършен реален отчет, а за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. такъв не е осъществен, тъй като не е осигурен достъп за извършването му.

По делото не е допусната съдебно-техническа експертиза и съдебно счетоводна експертиза, тъй като ответниците не оспорват обстоятелството, че до имота е доставяна топлинна енергия, нейното количество и стойност.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В производството за установяване на вземане във връзка с издадена заповед за изпълнение на парично задължение взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу него.

Страните не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. С.. Предявените от него претенции са за заплащане от ответниците стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия.

Тежестта на доказване на реалното и точно изпълнение на паричното задължение за плащане лежи върху ответника, тъй като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащане.

2

От своя страна, ищецът следва да докаже основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на претендираните суми, а именно - наличието на облигационно правоотношение между него и ответника с предмет продажба на топлинна енергия, изпълнението на задължението за доставяне на топлинна енергия за процесния период и стойността на доставената енергия.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Този извод не се променя от нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, която предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя, защото ищецът няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие. Сключване на писмен договор като форма за действителност, за да възникне облигационна връзка между топлофикационното дружество и потребителя, както предвижда чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, е необходимо за нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда - етажна собственост (т.е. в сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила на закона) облигационната обвързаност възниква по силата на самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо сключване на писмен договор. Облигационната връзка с ответниците, отразява хипотезата н а чл. 153, ал. 1 ЗЕ (облигационна връзка без писмен договор), тъй като от представения договор между етажните собственици и фирмата, осъществяваща дялово разпределение следва, че отношенията по топлоснабдяването на сградата са били започнали още към през месец август 2002 г., което е преди влизането в сила на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.107 от 9.12.2003г.).

Относно съдържанието на понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е налице трайна съдебна практика - Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, III ГО. Съгласно дадените със същите задължителни разяснения собственикът или титулярят на вещно право на ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.

В случая съдът приема за установено от справката на Район „С.“ към С. о., както и от представения нотариален акт, който удостоверява извършената продажба от страна на ответниците и в който е отбелязано наличието на граждански брак помежду им, че те са били собственици на процесния имот в периода от 05.2021 г. до 04.2023 г., когато е доставена топлинна енергия, т.е. те са имали качеството на потребител, съответно клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Не спорно между страните, а и от представените от третото лице помагач доказателства бе установено, че ищецът е доставил топлинна енергия за процесния имот в количеството, което е осчетоводено от топлинния счетоводител, т.е. е изпълнил задълженията си по съществуващата с ответниците облигационна връзка.

Ответниците оспорват обстоятелството, че са били в забава, както и правят възражение за погасяване на задължението по давност

3

С оглед разпоредбата на чл. 155 ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б. "в" ЗЗД, с изтичане на който вземанията се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо - чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят съгласно чл. 33 от ОУ от 2016г. С оглед на това съдът приема, че давността е прекъсната с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 01.04.2024 г. и задължението за процесните периоди, начиная от 05.2021 г. не са погасени по давност.

По отношение на наличието на забава съдът съобрази, че ищецът претендира обезщетение след изтичане на 45-дневния срок за доброволно плащане на общата фактура за съответния отчетен период, поради което и съобразно цитираните Общи условия ответниците са изпаднали в забава и дължат обезщетение в размер на законната лихва.

Поради горното съдът приема, че предявеният иск за установяване на вземане по отношение на главницата и мораторната лихва за забава е основателен и следва да бъде уважен. Въпреки че ответниците са били собственици на имота в условията на съпружеска имуществена общност и са солидарно отговорни за заплащане на цената доставената топлинна енергия, доколкото по арг. от чл. 32, ал. 2 СК задължението е възникнало за задоволяване на нуждите на семейството, след като ищецът е заявил претенцията си разделно, то следва да бъде установено, че всеки един от ответниците дължи половината от стойността на доставената топлинна енергия, респ. от обезщетението за забава.

По отношение на претенцията за установяване на вземане на стойност на услугата дялово разпределение, съдът приема, че същата е недоказана. В представените по делото от ищеца фактури липсва стойността на тази услуга, чиято цена е дължима съобразно чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Общите условия на договорите между „Т. С.“ АД и „Д.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката. При липса на надлежни доказателства за дължимата от ответника стойност на извършеното дялово разпределение за периода 05.2021 г. - 04.2023 г., то тази сума не следва да бъде присъждана. Върху сумата за дялово разпределение не се дължи и законна лихва за забава.