Решение № 2697 от 29.04.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

29.04.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Албена Александрова

ЧЛЕНОВЕ:

Елена Иванова

Златка Чолева при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 1 543 по описа за 2019 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 50033 от 17.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 12 676/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 157 състав е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че И.Л. Б.-С., ЕГН ********** и Е.О.С., ЕГН ********** дъл-жат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ сумата 941,63 лева – представляваща цена на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в гр.София, ж.к.„********”, за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано 15.11.2017 г. до окончателното й изплащане и сумата 34,50 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение” за периода: м.05.2015 г. до м.04.2016 г., а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и сумата 6,93 лева, представляваща обезщетение за забава на плащането на задълже-нието за цена на услугата „дялово разпределение”, начислено за периода от 01.11.2014 г. до 04.10.2017 г., като искът относно стойността на доставената топлинна енергия за разликата над 941,63 лева до пълния предявен размер от 1 117,09 лева и за периода: 01.08.2013 г. – 31.10.2014 г. е отхвърлен като погасен по давност. Отхвърлен е и предявеният иск за призна-ване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 146,97 лева – лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, начислена за периода от 01.11.2014 г. до 04.10.2017 г. като неоснователен.

Със същия съдебен акт И.Л. Б.-С. и Е.О. С.са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата

404,83 лева – разноски за заповедното и исковото производство по компенсация, а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на основание чл.38, ал.1 Закона за адвока-турата /ЗА/ на адв.И.Г.Д. сумата 148,19 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д.№ 80 888/2017 г. по описа на СРС, 157 състав.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Н.И.” ООД, ***.

Така постановеното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове относно главницата за топлинна енергия за периода: 01.08.2013 г. – 31.10.2014 г. и за мораторна лихва върху това главно вземане, е обжалвано от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ***., като се поддържа, че в тази му решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че от представените по делото доку-менти е видно, че вземанията, за които е прието, че са погасени по давност за времето: 01.08.

2013 г. – 31.10.2014 г., са обективирани в издадена обща фактура № ********** от м.07.2015 г., чийто срок за плащане е 15.09.2019 г., от който момент започва да тече и давността, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 15.11.2017 г. – преди изтичане на тригодишния давностен срок. Твърди се и че в чл.32, ал.1 от раздел VІІ на ОУ е определен ред и срок, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите се суми по издадените фактури, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и че в този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването. Сочи се и че СРС не е съобразил обстоятелството, че сумите по фактурите за м.07.2015 г. стават изискуеми едва м.09.2014 г. и че предвид това непогасена по давност е процесната сума по издадената фактура; че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон се изготвят изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на На-редбата за топлоснабдяване, каквито за процесния топлоснабден имот са издадени, както и че в случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период, а ако резултатът е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочени задължения, като се започне от най-старото. Релеви-рани са и доводи във връзка с уредбата на услугата „дялово разпределение” съгласно Общите условия – чл.22, ал.2, както и относно дължимостта на това вземане, както и на задължението по чл.86, ал.1 ЗЗД върху него.

Моли въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната част и да уважи исковете му, въведени като предмет инстанционен контрол с въззивната жалба. Претендира присъждането на направените разноски за настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по жалбата

– И.Л. Б.-С. и Е.О. *** в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор оспорват въззивната жалба. В отговора се инвокирани съображения са правилност и законосъобразност на реше-нието на СРС в атакуваната част, както и за неоснователност на изложените в жалбата оплак-вания и твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и нарушения на процесуал-ни правила, както и за неправилно приложение на института на погасителната давност. Поддържат, че с оглед характера на вземанията за топлинна енергия, които са периодични по смисъла на чл.111, б.”в”, пр.3 от ЗЗД, който характер е признат изрично и окончателно опре-делен в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, претендираните такива от ищеца, станали изискуеми в периода: м.08.2013 г. до 31.10.2014 г. са погасени по давност към датата на завеждане на иска, като с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания. Наведени са и аргументи, че клаузите на Общите условия – раздел VІІ, чл.32, ал.1, са нищожни, тъй като са неравноправни, както и че удължаването на погасителната давност е забранено и императивната норма на чл.113 ЗЗД.

Претендират присъждането на разноски по делото.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Н.И.” ООД не е взело становище по жалбата.

Първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК по отношение на главниците за топлинна енергия и услугата „дялово разпределение” и относно обезщетението за забавено изпълнение на главницата за дялово разпределение не е обжалвано и е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи и изисква-нията на приложимите в случая императивни материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно кумулативно съеди-нени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В подадената искова молба „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците И.Л. Б.-С. и Е.О.С. са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в гр.София, ж.к.„********вх.”Б”, абонатен № ******както и че за доставената им топлинна енергия при публично известни Общи условия за продажба на топ-линна енергия от 2002 г., 2005 г., 2008 г. и 2014 г. същите му дължат солидарно на основание чл.32 СК сумите: 1 117,09 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топ-линна енергия за периода: м.05.2014 г. – м.04.2016 г., обективирана в общи фактури № ********** от 30.07.2015 г., № ********** от 31.07.2016 г., както и в документ с № 005704-2676 от 30.09.2014 г. за периода: м.08.2013 г. – м.04.2014 г.; 146,97 лева – мораторна лихва за забава върху това вземане от 01.11.2014 г. до 04.10.2017 г., 34,50 лева – главница за дялово разпределение за периода: м.05.2014 г. – м.04.2016 г. и 6,93 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за времето от 01.11.2014 г. до 04.10.2017 г. Поддържа се и че във връзка с подадено на 15.11.2017 г. заявление, за посочените суми по ч.гр.д.№ 80 888/ 2017 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражение. Заявено е искане съдът да постанови решение, с което да установи съществу-ването на вземанията на ищеца, за които е постановена заповедта за изпълнение, както и да му се присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците И.Л. Б.-С. и Е.О.С.,***, в който същите оспорват изцяло предявените срещу тях искове. Инвокирани са възражения, че вземанията на ищеца за глав-ница и лихва за периода от м.08.2013 г. до 15.11.2014 г. са погасени по давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД и чл.119 ЗЗД, както и за липсата на облигационна връзка между ответниците и „Т.С.” ЕАД, като се релевирани доводи, че не са представени доказателст-ва, че ответниците са били собственици и/или ползватели през процесния период на топлос-набден имот, нито подписан договор, който да е бил в сила и да е имал правно действие през исковия период. При условията на евентуалност са поддържали аргументи, че е налице хипо-тезата на непоръчани доставки, което е незаконосъобразно по силата на чл.62, ал.1 ЗЗП и че общите условия на „Т.С.” ЕАД не са влезли в сила спрямо ответниците. Наведено е искане за присъждане на разноски по делото.

Със заявление вх.№ 3087845/15.11.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.Л. Б.-С. и Е.О.С. за сумите:

1 152,59 лева – главница, от която: 1 117,09 лева – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за времето: м.08.2013 г. – м.04.2016 г. и 34,50 лева – стойност дялово разпределение за периода: м.05.2014 г. – м.04.2016 г. и 153,90 лева – лихва за забава за периода: 01.11.2014 г. – 104.10.2017 г., от които: 146,97 лева – относно вземането за топлинна енергия и 6,93 лева – относно вземането за дяло-во разпределение, касаещи топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в гр.София, ж.к.„********вх.”******, абонатен № 346026. На 20.11.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 80 888/2017 г. по описа на СРС, ГО, 157 състав срещу посочените лица за предяве-ните суми при условията на солидарност, ведно със законната лихва върху главното вземане за топлинна енергия в размер на 1 117,09 лева, считано от 15.11.2017 г. до изплащането му, ка-то на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 76,11 лева, от които: 26,11 лева – държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за юрискон-султ.

На 09.01.2018 г. са депозирани възражения от длъжниците И.Л. Б.-С.и Е.О.С. по чл.414 ГПК, в които същите са оспорили дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 23.02.2018 г. ище-цът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване съществува-нето на вземанията му по издадената заповед.