Решение № 1510 от 03.10.2019, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е №1510 гр.Русе,03.10.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският районен съд,

II-ри граждански състав, в публичното съдебно заседание на 01-ви октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2420 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Ищовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, представлявано от Н.Т.С.твърди, че се е снабдило със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 8204/2018 г. по описа на РРС за сумата от 600,00 лв.-главница, договорна лихва за периода 04.10.2017 г.-06.12.2017 г. в размер на 45,84 лв., 77,50 лв.–такса разходи за събиране, 120,00 лв.–неустойка за периода 06.11.2017г.-06.12.2017 г.,120,00 лв.-такса разходи за дейност на служител и 57,64 лв.–обезщетение за забава за периода 06.02.2018 г.-07.12.2018 г., съставляващи вземания по Договор за кредит „Бяла карта“ от 30.09.2017г., със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018 г., както и разноски за заповедното производство.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК.

Твърдят, че на 30.09.2017г. “Аксес Файнанс” ООД предоставили на ответницата револвиращ кредит от 600,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, усвояван чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Кредитополучателката удостоверила с подписа си, че е получила и е запозната предварително с всички условия на индивидуалния договор и Приложение 1 към него, с Общите условия, относими към контракта, и СЕФ по чл.5

ЗПК, като й бил предаден и платежния инструмент, ведно със запечатан плик,съдържащ ПИН код за ползване на кредитната карта.

На 07.11.2014 г. между ищеца и кредитодателя бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, измежду които и процесните, с Приложение № 1 към него от 11.04.2018 г. и Потвърждение за сключена цесия, по силата на което вземанията на стария кредитор, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, преминали към ”„Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Искат от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № № 8204/2018 г. по описа на РРС, със законната лихва от подаване на заявлението.Търсят се разноски за производството.

Ответницата М.И.Х.

*** редовно призована, не е представил в срок отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 8204/2017 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Х. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи вземания по Договор за кредит „Бяла карта“ от 30.09.2017г., цедиран им на 11.04.2018 г. от “Аксес Файненс” ООД. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК.Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземанията си. Разпореждането е връчено на страната на 03.04.2019 г. Исковата молба по настоящото дело е постъпила в РРС на 03.05.2019г.

По делото няма спор, че на 30.09.2017г. между

”Аксес Файненс” ООД и ответницата е бил подписан Договор за кредит “Бяла карта” , по силата на който дружеството предоставили револвиращ кредит с максимален размер от 600,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта В чл.2, ал.2 от контракта е посочено, че кредитодателят предоставя на Х. платежен инструмент-кредитна карта.В чл.4 ал.1 т.1 е договорено, че договора се сключва за неопределен срок.

Годишният лихвен процент по заема е фиксиран на 43,20 %.Върху усвоения размер на кредита ответницата дължи дневен лихвен процент от 0,12 %, а лихвата се начислява за всеки ден (чл.8 ал.1) върху усвоената и непогасена главница, като се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни (чл.4 ал.1 т.2).Кредитополучателят се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение от предходния месец (чл.3 ал.2), като последното се определя като сбор от усвоената и непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоената и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху посочените главници, неустойките за неизпълнение, лихва за забава и разходите за събиране на просрочено вземане, когато такива са начислени през текущия месец (чл.3 ал.3).Според чл.15, ал.1, в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на датата на падежа, то трябва в срок от три дни от датата, следваща падежа да предостави на кредитора обезпечение-поръчител.Според чл.15, ал.4 задължението за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.След настъпване на предсрочната изискуемост, заемополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава, както и еднократно-такса от 120 лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението (чл.21, ал.5).Според чл.21, ал.4, при забава за плащане на текущото задължение или 15 % от размера на кредитния лимит, ответницата дължи на кредитора разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв.за всеки ден до заплащането на съответното задължение.В случай, че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по чл.15 да заплати на кредитодателя 15 % от кредитния лимит до 5-то число на съответния месец, то той не дължи такса разходи за събиране на задължението, а неустойка в размер на законната лихва за всеки ден (чл.22 ал.4). На 07.11.2014 г. между „Аксес Файнанс”ООД, като продавач, и ищеца, като купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на който страните се споразумели, че

Продавачът ще прехвърли на Купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем, като вземанията/между които и процесното/ са индивидуализирани в

Приложение №1 от 11.04.2018 г., явяващо се неразделна част от договора. По делото е представено уведомление, изходящо от цесионера и адресирано до ответницата за извършената цесия.Няма спор, че документът не е бил връчен на лицето да завеждане на делото.

По делото е приета и неоспорена от страните експертиза.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл. 17 на сключения договор, според която кредиторът има право да прехвърля правата си по договора.

Във формираната с редица решения на ВКС задължителна практика /вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др./, безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.

235, ал. 3 от ГПК.

Така е и в разглеждания случай. Като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качество му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, е редовно връчено на ответника на 29.05.2019 г., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо Х..

Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24