Решение № 2998 от 07.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2998 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20221100509647 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ срещу решение № 20038620/30.05.2022 г., постановено по гр. дело № 56129/2020 г. по описа СРС, ГО, 45 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца ЗД „Б.И.“ АД сумата в размер на 960,02 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „БМВ 535 И” с ДК № *******, причинени при ПТП, реализирано на 11.01.2020 г. в гр. София на кръстовището на бул. „България” и бул. „Черни връх” с участието на МПС „Тойота Ярис” с ДК № *******, управлявано от Д.З.К.а, която движейки се по бул. „България” от бул. „П.Ю Тодоров” към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” и на кръстовището е бул. „Черни връх” минава на червен светофар, отнема предимството на МПС „БМВ 535 И”, реализира удар с него и му нанася щети, за поправянето на които по образувана при ищеца щета № ********** е изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 22 597,80 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.11.2020 г., до окончателно изплащане на вземането.

В жалбата се прави оплакване, че първоинстанционното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства за следните обстоятелства: наличието на клауза в застрахователния договор, за която е платена премия и която да осигурява покритие на разходите за „заместващ автомобил“, каквито представляват вземането, предмет на правния спор; плащането на този разход и реалното предоставяне на заместващ 1 автомобил на собственика на увреденото МПС във връзка с процесната щета. Счита, че липсата на възможност на застрахованото лице да ползва увредения автомобил през периода на отстраняване на щетата не следва да бъде прието за претърпяна вреда или пропусната полза по см. на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. В заключение излага доводи, че предоставянето на заместващ автомобил може да бъде допълнителна привилегия, предвидена от застрахователя по застраховка „Каско“, но сторените в тази връзка разходи не следва да остават в тежест на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като подобна клауза не поражда действие спрямо трети лица с оглед относителното действие на облигационното правоотношение. Моли въззивната инстанция да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли претенцията на ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността му е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, както и че настоящият казус не попада в двете изключения, визирани в тълкувателното решение, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по доводите на жалбоподателя oтносно правилността на съдебния акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка "Гражданска отговорност" - срещу застрахователя по същата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Основателността на предявения иск се обуславя от установяване при условията 2 на пълно и главно доказване от ищеца на следните елементи: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения лек автомобил и ищеца като застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на деликтно основание срещу причинителя на вредата - да са налице изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, причинноследствена връзка между деянието и вреди, като вината се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 42, ал. 2 ЗЗД; 3) в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 11.01.2020 г. в гр. София на кръстовището на бул. „България” и бул.

„Черни връх” е настъпило пътнотранспортно произшествие между МПС „Тойота Ярис”, рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и лек автомобил „БМВ 535 И”, рег. № *******, застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско Хит“, при което водачът на лекия автомобил „Тойота Ярис” е причинил виновно вреди на лекия автомобил „БМВ 535 И”, както и че към датата на настъпване на застрахователното събитие е налице валиден договор за имуществена застраховка „Автокаско Хит“, сключен между ищеца „ЗД Б.И.“ АД и собственикът на увредения лек автомобил „БМВ 535 И“, като във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № ********** и ищецът е заплатил на трето овластено да получи плащане лице – сервиз „С и Р Къмпани“ ООД, застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско Хит“ в размер на 21577,78 лева, както и на „А.К.“ ЕООД сумата от 60 лева за репатриране на увредения лек автомобил, като ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, който към датата на настъпване на застрахователното събитие е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента – водача на лек автомобил „Тойота Ярис”, е заплатил на застрахователя-ищец сумата в общ размер 21662,78 лева, представляваща сбора от горепосочените суми и включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.

От събраните по делото писмени доказателства (възлагателно писмо от 13.01.2020 г., приемо-предавателен протокол от 21.01.2020 г.) се установява, че в периода на ремонта на увредения лек автомобил на застрахованото лице е предоставен за ползване заместващ автомобил.

Видно от представената фактура № 1200000723/14.02.2020 г., издадена от „А.К.“ 3

ЕООД към ищеца „ЗД Б.И.“ АД, разходите за отдаване на заместващия автомобил под наем възлизат на 960 лева с ДДС.

Спорният по делото въпрос е дали разходите за заместващ автомобил подлежат на възстановяване от ответника.

Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т.1-3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.

Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение.

В съдебната практика се приема, че невъзможността на увреденото лице да ползва увредения вследствие на ПТП лек автомобил представлява пропусната полза – същата се изразява в нарушение на правото на ползване на вещта. Тезата се аргументира с довода, че ако застрахованият при ответника водач не беше причинил процесното събитие, лекият автомобил на пострадалия не би бил увреден и съответно не би се наложил престой на МПС в сервиз за период от време, през който увреденият е бил в невъзможност да ползва вещта по предназначение. Следователно вредите, причинени от тази невъзможност, се квалифицират като пропуснати ползи по см. на чл. 405, ал. 2 КЗ. Нормата обаче изрично предвижда, че застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи освен ако е уговорено друго в застрахователния договор (в същия смисъл решение № 57/07.07.2016 г. по т. дело № 3751/2014 г. на ВКС, I ТО, ТК, постановено при действието на отменения КЗ – разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), която е аналогична на чл. 405, ал. 2 КЗ). В този смисъл в застрахователния договор следва да е изрично уговорена клауза, покриваща разходите (наемна цена) за ползване на заместващ автомобил, както и при какви условия застрахователят предоставя на увреденото лице такъв.

В случая от представена застрахователна полица № Е19600006469, сключена на 27.09.2019 г., по имуществена застраховка "Каско на МПС“, клауза „Хит каско“, се установява, че между ищеца ЗД „Б.И.“ АД и собственика на увредения лек автомобил 4

„БМВ 535 И“, рег. № *******, е сключен застрахователен договор при покритие "Каско на МПС", като в договора няма уговорени специални условия, касаещи изплащане на обезщетение за покрити рискове, извън посочените в Общи Условия, приложими към договора. Съгласно Общите условия за застраховка "Каско на МПС", клауза "Хит каско“ на покритие подлежат рисковете по клауза „Пълно каско“ с определен процент намалена премия при липса на щети. Един от покритите застрахователни рискове е пътнотранспортното произшествие. При това положение с настъпването на застрахователно събитие, каквото несъмнено се явява ПТП, задължението за осигуряване на застрахователно покритие се трансформира в задължение да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение. Както правилно е приел районния съд, нито в застрахователната полица, нито в Общите условия за застраховка "Каско на МПС" е предвидена клауза, покриваща разходите на застрахования за осигуряване на заместващ автомобил. По делото нито са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, че страните по договора за застраховка „Каско на МПС“ са уговорили клауза за допълнително покритие на разходи (наемна цена) за ползване на заместващ автомобил. В случая не е налице и хипотезата на чл. 4 от раздел III „Изключени рискове“ от ОУ, съгласно която при заплащане на допълнителна премия застрахователят може да осигури покритие и за някои от изброените „изключени рискове“ от този раздел.

С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че по делото не е установено по безспорен начин, че в полза на застрахования е била уговорена допълнителна клауза за покриване на разходите за заместващ автомобил.