Решение № 673 от 18.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Велико Търново, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И.А при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №

20234110100599 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск за опразване на наето помещение с правно основание чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 от ГПК. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК.

В исковата си молба ищецът излага твърдения, че е собственик на недвижим имот, намиращ се в **** като ищецът и ответникът сключили договор за наем, при наемна цена ***в. на месец. Ищецът заявява, че наемът не бил заплащан четири месеца и договорът за наем се считал прекратен по право, без предизвестие, при забавяне плащането на наема с повече от 20 дни. Ищецът заявява ,че изпратил покана до ответника да напусне жилището му, но не последвал отговор и ответникът не напуснал наетия имот. Ищецът отправя искане съдът да осъди ответника да освободи и предаде на ищеца държанието върху наетия недвижим имот, представляващ апартамент с адрес *** Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично и не оспорва, че е бил наемател в процесния апартамент, като твърди, че през месец април 2023г. е напуснал жилището и върнал ключовете на наемодателя.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно, че през ***. са сключили договор за наем на апартамент, собственост на ищеца, намиращ се в гр.***

1

В края на месец януари 2023г. наемодателят отправил до наемателя покана да напусне наетото жилище и да му заплати сумата ****лв. за това, че бил лишен от възможността да ползва имота си.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установи, че страните са били в облигационно правоотношение възникнало на основание сключения между тях през 2019г. договор за наем на недвижим имот, по който ищецът е наемодател, а ответника-наемател.

По делото не е представен писмен договор, но страните не спорят възникване на наемното правоотношение, а освен това договорът за наем е неформален и писмената форма не е за действителност. Не е спорно, че ответникът е ползвал наетия от него апартамент. Не е спорно, че наемодателят е направил искане до ответника в края на месец януари 2023г. да напусне наетия апартамент и да му заплати дължима сума. Ответникът в съдебно заседание заяви, че не напуснал веднага жилището, а на 10 април 2023г, когато изнесъл багажа си и върнал ключовете на наемодателя. Съдът счита, че ищецът доказа, че наемното правоотношение между него и наемателя е прекратено, като това е станало с отправяне на покана до наемателя, на когото е станало известно волеизявлението на наемодателя. След прекратяване на договора за наем наемателят вече няма основание да ползва имота, поради което е длъжен да го върне на наемодателя. В разпоредбата на чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД е визирано задължение на наемателя след прекратяване на наемното правоотношение да върне на наемодателя вещта. В тежест на наемателя е да установи факта на изпълнение на това свое задължение. В хода на производството от страна на ответника-наемател бяха наведени твърдения, че вещта е върната на наемодателя на 10.04.2023г. Това обстоятелство не се спори от ищеца.

Съдът с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК следва при постановяване на решението да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска от значение за спорното право. В случая се установи, че след предявяване на иска предмет на настоящото производство ответникът в хода на производството е върнал наетата вещ /освободил наетото жилище/, поради което иска с правно основание чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД, с който се претендира реално изпълнение/опразване на наето помещение/ следва да са отхвърли, доколкото до момента на приключване на устните състезания е изпълнено фактическото действие, предмет на търсената с иска защита.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, която претенция, за да бъде уважена, при положение, че иска подлежи на отхвърляне поради настъпили в хода на производството факти от значение за спорното право, следва да се извърши преценка дали ответникът е станал причина за завеждане на делото. Съдът намира, че в конкретния случай, с оглед обстоятелството, че изпълнението на задължението за опразване на наетото помещение е направено след предявяване на исковата молба, а същото задължение е възникнало и не е било изпълнено след прекратяване на договора за наем и преди завеждане на иска, ответникът в този смисъл е станал причина за завеждане на настоящото производство и 2 следва да понесе в негова тежест направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 168 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Г. с ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Д. М. Г. с ЕГН **********-двамата с адрес гр.****срещу И. И. Н. с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 от ГПК за опразване на нает недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **с адрес гр.***, с предназначение апартамент с площ **** кв.м, заедно с прилежащото му избено помещение №** с площ *** кв.м, като неоснователен, поради факта на връщане на наетата вещ /опразване на наетото помещение/, настъпил в хода на настоящото производство.

ОСЪЖДА И. И. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на М. Д. Г. с ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Д.

М. Г. с ЕГН **********-двамата с адрес **** сумата общо 468 лв. /четиристотин шестдесет и осем лева/, представляваща направени от ищеца в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от деня на обявяването му –18.05.2023г.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3