Решение № 2729 от 14.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 218/2023
- Вид
- Решение № 2729
- Подписан
- 14.06.2023
- В сила
- 10.07.2023
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- § 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 2729 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330100218 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Ф. Г. К. – лично и в качеството си на законен представител на Г. Ф. К. и Д. Ф. К., против „Wizz Air Hungary Zrt” чрез „Уиз Еър Унгария Црт.“ – клон Б. КЧТ, осъдителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за заплащане на сумата от по 250 евро за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за закъснял полет № ** от летище Р. – Ч., И. (**) до летище С., Б. (**), ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.01.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са страни по договор за въздушен превоз, сключен със закупуването на самолетен билет, по силата на който ответното дружество се е задължило да изпълни полет № ** от летище Р. – Ч., И. (**) до летище С., Б. (**), планиран за 27.05.2022 г. от 21:35 ч. местно време с планирано пристигане в Република Б. в 00:30 ч. на 28.05.2022 г. Твърди, че при пристигане на летището получил известие за очаквано закъснение на полета, след което били уведомени от служител на летището, че на 27.05.2022 г. полет няма да се осъществи, като получили уведомление, че полетът е планиран за 28.05.2022 г. от 14:20 ч. Твърдят, че реално полетът се осъществил на 28.05.2022 г. в 16:50 ч. Сочат, че с оглед изложеното следва да се приеме, че полетът е със закъснение повече от 3 часа, а именно – 20 часа, тъй като е отменен и пренасрочен. Претендират 1 заплащане на обезщетение в размер от по 250 евро, тъй като разстоянието между двете летища е до 1 500 км. Сочат, че попълнили онлайн формата на ответника за предявяване на претенции на 16.06.2022 г., но не постъпило заплащане на претендираното обезщетение. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Wizz Air Hungary Zrt” чрез „Уиз Еър Унгария Црт.“ – клон Б. КЧТ. С молба от 02.04.2023 г. ответникът представя доказателства за заплащане на обезщетение в полза на ищците, ведно със законна лихва и разноските за държавна такса.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно сключен договор за въздушен превоз за полет № ** от летище Р. – Ч., И. (**) до летище С., Б. (**), определен за изпълнение на 27.05.2022 г. и закъснение на същия с повече от три часа до крайния пункт на пристигане.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, че след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница и законна лихва, за установяване на което е представено платежно нареждане от 04.03.2023 г.
В този смисъл е молбата на ищеца от 16.05.2023 г., с която посочва, че ищецът е заплатил в производството по делото задълженията си за главница, законна лихва и съдебни разноски за държавна такса, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В този смисъл е изявлението на процесуалните представители на ищците в първото по делото съдебно заседание, проведено на 13.06.2023 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право 2 обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца – лично и в качеството му на законен представител на малолетните му деца, е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.
Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявения иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.
3
Ищецът претендира единствено присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като признава, че с плащането в хода на процеса е погасено и вземането му за заплатените разноски за държавна такса.
В производството по делото ищците са представлявани на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В полза на упълномощените адвокати се следва възнаграждение, като в полза на адв. Т. Н. Й. се следва възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата Г. Ф. К., а в полза на адв. Е. И. К. се следва възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците Ф. Г. К. и Д. Ф. К.. Съдът определи сумата от по 400 лв. за всеки от ищците - на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. Г. К., ЕГН **********, – лично и в качеството си на законен представител на Г. Ф. К., ЕГН **********, и Д. Ф.
К., ЕГН **********, и тримата с адрес гр. Р., ул. „П.“ № **, против „Wizz Air Hungary Zrt” чрез „Уиз Еър Унгария Црт.“ – клон Б. КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. З.Л., сграда **, осъдителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за заплащане на сумата от по 250 евро за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за закъснял полет № ** от летище Р. – Ч., И. (**) до летище С., Б. (**), ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.01.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „Wizz Air Hungary Zrt” чрез „Уиз Еър Унгария Црт.“ – клон Б. КЧТ, ЕИК 200830927, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Т. Н. Й., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. **, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Г. Ф. К., ЕГН **********, по гр.д. № 218/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Wizz Air Hungary Zrt” чрез „Уиз Еър Унгария Црт.“ – клон Б. КЧТ, ЕИК 200830927, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Е. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. **, сумата от общо 800 лв. – адвокатско възнаграждение за 4 осъществено процесуално представителство на Ф. Г. К., ЕГН **********, и Д. Ф. К., ЕГН **********, по гр.д. № 218/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5