Решение № 3501 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3501 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100504421 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 480 от 11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 55609 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 169 състав е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че М. Р. Г., ЕГН **** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 913, 54 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. Искър, ж. к. ****, за периода от м.01.2018 г. до м.април.2019 г., както и 22, 63 лв. сума за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2021 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М. Р. Г., ЕГН **** иск за сумата над 913, 54 лв. до пълния предявен размер за периода 05.2017 г. до декември 2017 г. включително, както и за сумата над 22, 63 лв., представляваща такса дялово разпределение за същия период, до пълния предявен размер, като погасен по давност. С решението е отхвърлен и предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М. Р. Г., ЕГН **** по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата 196, 82 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г., както и 5, 21 лв. лихва за периода 31.01.2018 г. до 21.12.2021 г.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД.

1

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която предявените от ищеца искове са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – М. Р. Г., ЕГН ****, който го обжалва с оплаквания за неправилност и необоснованост.

Излага, че тъй като претендираните суми са начислени служебно при наличие на хипотеза на неосигурен достъп от клиента за извършване на реален отчет, то в тежест на ищеца било да докаже, че е отправил писмено уведомление със срок не по-малък от 3 дни преди датата за осигуряване на достъпа, за което липсвали доказателства по делото. Счита, че предвид неизпълнението на това задължение от страна на ищеца, няма как да се приеме, че се дължат исковите суми, чиито размер е начислен по ред, за който липсват предпоставки.

Поддържа, че ищецът не е доказал наличието на облигационна връзка с ответника, както и изпълнение на задължението си за доставка на топлинна енергия за периода, основанието, размера и падежа на вземанията си. Излага, че срокът на договора с ФДР е изтекъл, в жилището нямало отоплителни уреди, липсвало надлежно осчетоводяване на процесните фактури, които възражения не били обсъдени от първоинстанционния съд. Излага, че с Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС са отменени т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, както и § 2 и § 3 от ПЗР на същата наредба, което следвало да бъде съобразено от въззивния съд, като отчитането на топлинна енергия по тази Методика и присъждането на суми въз основа на нея било незаконосъобразно. Поддържа, че неоснователността на главния иск водела до неоснователност на претенцията за лихви. Поради изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата на ответника – „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 – ищец в първоинстанционното производство, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на 2 материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението в частта, с която предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД искове са отхвърлени, е влязло в сила като необжалвано.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл.

272 ГПК по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 срещу М. Р. Г., ЕГН **** положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК респ. чл. 415, ал.

1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 2579/2021 г. на СРС, 169 състав.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот през процесния период.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ), 3 облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот – ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ред в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съдът да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. Приложимите в случая Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София са приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, като са публикувани във вестник „19 минути” и във вестник „Монитор” на 11.07.2016 г. и са в сила от 10.08.2016 г.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.

Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционното 4 решение е незаконосъобразно, тъй като с Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС са отменени т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, както и § 2 и § 3 от ПЗР на същата наредба. На първо място следва да се посочи, че посочената наредба, с която е отменена Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г., по арг. от § 3 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, е приложима считано от отчетния период 2019/2020 г., поради което същата не е приложима за процесните отчетни периоди 2017/2018 г. и 2018/2019 г., а определянето на прогнозните количества топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване на имотите на клиентите и изготвянето на изравнителните сметки се извършват по правилата на Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г. На следващо място, съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му, с оглед което и има действие занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. Процесният период предхожда постановеният съдебен акт. По изложените съображения неоснователно въззивникът се позовава на постановеното от ВАС решение.