Решение № 521 от 24.01.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 24.01.2017г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

Илиана Станкова при секретаря Е. К., като разгледа гр.д. № 11029/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.2, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 51 от ЗА.

Ищецът В.Д.В. твърди, че на 24.11.2008г. сключил с ответника В. Т. У. договор за правна защита и съдействие, по силата на който му възложил да заведе дело срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ за заплащане на обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 42470206000/30.12.2003г., като твърди той да е изпълнил точно задължението си за плащане на уговореното възнаграждение. Твърди, че на същата дата е упълномощил адв. У. за процесуално представителство по делото. Сочи, че ответникът е подал искова молба вх. № 12437/ 19.02.2010г., с която е предявен иск по чл. 409 /отм./ от ТЗ, за сумата от 65

405 лева, която сума се равнявала на сумата, която ищецът заплатил по силата на съдебно решение по н.о.х.д. № 100/ 2007г. на Окръжен съд- гр. П. на Л. Х. и А. Х., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.И.Х., причинена от В. при ПТП настъпило на 31.07.2004г.. По така подадената искова молба било образувано гр.д. № 196082010г. по описа на СГС, І-10 състав, по което било постановено решение, с което предявеният иск е отхвърлен, поради изтичане на давностния срок от 5 години, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие- 31.07.2004г.. Така постановеното решение било потвърдено от въззивната инстанция, като касационното обжалване не било допуснато. Ищецът твърди, че само поради забавата на поетите от ответника задължения той не е получил сумата от 65 405 лева от застрахователя и претърпял вреда в този размер. Претендира разноски.

Ответникът адв. В. Т. У. оспорва иска. Твърди, че не е подал исковата молба своевременно след сключване на договора за правна помощ, тъй като към този момент не е бил снабден с пълномощно за подаване на исковата молба и процесуално представителство по делото, както и не е бил снабден от ищеца с важни доказателства за доказване на претенцията-удостоверение от ЧСИ Ц.Н. за плащане на от страна на ищеца на обезщетението, за което е бил осъден. Оспорва в договора да е предвиден срок за изпълнението му, както и с него да е уговорено задължение на адвоката за предявяване на иск и водене на дела, а само да е възложено проучване на проблема и даване на становище. Твърди също така, че към момента на сключване на договора е уведомил ищеца за съществуващата разнопосочна практика относно давностния срок за погасяване на иска му, като го е уведомил, че счита, че същият се погасява с изтичане на 5- годишен давностен срок, считано от датата на плащане на обезщетението. Оспорва предявения иск и поради погасяването му по давност. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответника „ДЗИ- О.З.“ АД оспорва иска.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Предявеният иск е за обезщетение за имуществени вредите, претърпени от неточно изпълнение на задълженията на адвокат по договор за правна защита и съдействие.

В тежест на ищеца е да докаже, че като пряка и непосредствена последица от неточното изпълнение на задълженията на ответника по процесния договор за правна помощ е претърпял вреди и техния размер.

По възражението на ответника за забава на кредитора, в тежест на ищеца е да докаже, че е оказал необходимото съдействие на ответника, като му е предоставил своевременно пълномощно за представителство по делото, завеждане на което е възложено, както и е осигурил посочените от адвоката документи, необходими за доказване на исковата претенция.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно и добросъвестно сключения договор за правна помощ.

Не е спорно между страните наличието между тях на облигационни отношения по договор за правна помощ, сключен на 24.11.2008г.. Видно от съдържанието на същия, ищецът в качеството му на клиент е възложил на ответника, в качеството му на адвокат да заведе дело срещу „ЗПАД Б.“ за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по посочена в него полица, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 500лева платими в брой.

Не е предвиден срок за изпълнение на задълженията на страните по договора.

На 19.02.2010г. адв. У., като представител на В.В. е подал искова молба, по която е образувано гр.д. № 1960/2010г. по описа на СГС, І-10 с предмет иск по чл. 409 /отм./ от ТЗ предявен срещу „ЗАД Б. В.И.Г.“ за изплатени от него като делинквент суми за неимуществени вреди на пострадалите лица, за вреди от смъртта на М.И.Х., настъпила на 31.07.2004г., в следствие ПТП причинено от В., като водач на МПС с ДК № *******. Общият размер на претендираното обезщетение е 65405лева, от които 30 000лева заплатена главница за обезщетение за неимуществени вреди на Л. А. Х. и А. П. Х. от смъртта на М. Х.а;

25197лева законна лихва върху горната главница за периода- 31.07.2004г.- датата на деликта- до датата на плащането- 18.11.2008г.; 7 000лева- деловодни разноски и 3 100лева-пропорционална такса по тарифата на ЧСИ. Към така подаденото искова молба е приложено и пълномощно датирано с дата 24.11.2008г., с което В.В., упълномощава адв. Уредв да го представлява по ненаписано гражданско дело по описа за 2010г..

Датата на това пълномощно е оспорена от ответника. Приложено е и удостоверение от 10.02.2010г., издадено от ЧСИ Ц.Н., в което е посочено които са страните по изп. д. № 20087560400215, какъв е размерът на задълженията на длъжника А. П. Х. по него, както и на кои дати, какви плащания са извършени от него.

С решение от 09.06.2011г. по гр.д. № 1960/ 2010г. по описа на СГС, І-20 състав, е отхвърлен предявеният от В.Д.В. срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ иск с правно основание чл. 409 /отм./ от ТЗ за сумата от 65 405лева-застрахователно обезщетение. В мотивите на решението е прието за установено наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по което настъпилото на 31.07.2004г. ПТП е покрит риск, както и виновността на ищеца за настъпването му. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 392 /отм./ от ТЗ вземанията по договор за застраховка „Гражданска отговороност“ се погасяват с 5 годишна давност, която започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие, като е прието, че нормата е специална по отношение на разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД и е посочено, че в този смисъл е и задължителната практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК- решение № 144 от 26.01.2010г. по т.д. № 532/2008г. на ВКС, ІІ т.о.. Прието е, че считано от датата на деликта 31.07.2009г., към датата на подаване на исковата молба- 19.02.2010г. давността е изтекла, поради което искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е обжалвано пред Софийски апелативен съд, като с решение от 26.01.2012г. по тр.д.№ 3066/2011г. на САС, І-1 състав е потвърдено, със същите решаващи мотиви за неоснователност на иска.

С определение 549/ 14.08.2013г. по т.д. № 420/ 2012г. на ВКС, ІІ т.о. не е допуснато касационно обжалване на решението на САС по посочения в жалбата материално- правен въпрос относно началния срок, от който започва да тече давностния срок за вземанията по чл. 409 /отм./ от ТЗ, като е посочено, че по същия е налице задължително практика-решение № 144 от 26.01.2010г. по т.д. № 532/2008г. на ВКС, ІІ т.о. и със същото противоречивата до този момент практика е преодоляна.

За доказване на обстоятелствата относно изпълнението на договора и възражението за забава на кредитора по делото са събрани гласните доказателства на свидетелите свидетелите П. и И., доведени от ищеца и Д. и Г., доведени от ответника.

Според показанията на свидетеля П., през м. ноември

2008г. той пътувал с В. от гр. П. към гр. София, за да се срещне с адвокат.

Спряли на Патриарха и В. прегладал дали е взел всички документи. На срещата с адвоката свидетелят не присъствал, но след това В. му споделил, че е подисал договор с адвоката, който ще го представлява и му платил хонорар.

Според показанията на свидетелката И., тя е сестра на В.В. и знае за делото му с Б.. Знае, че по случая през есента на 2008г. той е ангажирал адвокат У., както и че брат й няколко пъти й казвал, че се е чувал с адвоката, а той му казвал, че процедурата пред СГС е по- бавна и трябва да се чака.

От показанията на свидетелката Д. се установява, че тя е работила в една кантора с адв. У. от м. февруари 2009г. и когато започнала работа, случаят на В.В. бил възложен на нея. Тогава коментирала с адв. У., че липсват доказателства да се заведе искова молба, като основното, което липсвало е удостоверение от ЧСИ за изплатената сума, тъй като без него не можело да се формулира петитума на исковата молба. Свидетелката сочи, че доколкото знае, колеги от офиса-секретари, също юристи, се свързали с В. и го уведомили за липсващите документи. Тя лично не се е срещала и не е присъствала на срещи между В. и адв. У.. На следващата година дошли други колежки в офиса и едната започнала да се занимава със случая, след като дошло удостоверението от ЧСИ. Свидетелката сочи, че периодично казвала на адв. У. да се свърже с клиента, както и напомняла на секретарите, но те й казвали, че не могат да се свържат с него по телефона. Свидетелката сочи, че от 2009г. в кантората не се ползват пълномощни от кочан. Според показанията на свидетелката в практиката на кантората е вземането на отделен хонорар за предварителен преглед на документи и указания, както и че когато преписката не е пълна адвокатите съдействат на клиента за събиране на документите с цел завеждане на делото. Свидетелката сочи, че други документи освен представеното удостоверение от ЧСИ за размера на платените суми, по преписката не помни да е имало.

Според показанията на свидетелката Г., същата работи в една кантора с адв. У. от м. януари 2010г. и е участвала в подготовката на исковата молба на В. срещу ЗПАД „Б.“. Сочи, че адв. Д. вече работила по исковата молба, след което адв. У. й възложил на нея.

Свидетелката сочи, че когато й възложили случая помни, че липсвали всички необходими документи за завеждане на делото, конкретно липсвало удостоверение от ЧСИ за изплатените от В. суми, които са необходими за да се определи цената на иска. Липсвало и писмено уведомление от В. до застрахователя за настъпилото ПТП. Свидетелката сочи, че тя говорила лично по телефона с г-н В. за да му каже, че липсват някои документи и той изпратил същите по куриер. В пратката имало няколко документа, като тя помни само удостоверението от ЧСИ, тъй като то било най- важно. След пристигане на пратката исковата молба изпратила в много кратък срок.

Свидетелката сочи, че преди подаване на исковата молба с г-н В. не е обсъждала въпроса относно погасителната давност, но след получаване на първоинстанционното решение този въпрос между тях е обсъждан. Според свидетелката има практика в кантората им за проучване на документи и за изразяване на становище и консултация да се плаща хонорар. Свидетелката не помни да е имала затруднения да се свърже с г-н В. по телефона, както и не помни по преписката да е имало други документи за плащанията, извършени от В..

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

С договора за правна помощ адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя материално субективно право, така че то да може да бъде реализирано. Съгласно чл. 2, ал.2 от Закона за адвокатурата, при упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин. В този смисъл дължимата от адвоката грижа е по-голяма от тази на добрия стопанин. При неполагането й и в случай, че правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди, пряка и непосредствена последица от това.