Решение № 26 от 15.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20228002104840 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. В. Б., срещу решение № 304/21.08.2022 г. по в. гр. д. № 248/2022 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 220/30.09.2021 г. по гр. д. № 1330/2018 г. на Самоковския районен съд, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от касатора срещу Н. П. Б.-Т., Е. П. Б. и М. А. Б. положителни установителни искове за собственост на основание придобивна давност и наследяване на гаражна клетка с площ 21 кв. м., представляваща източна реална част от сграда с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], цялата със застроена площ 41 кв. м., и на 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор [№], представляваща лятна кухня със застроена площ 30 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор [№] с площ 303 кв. м.

Ответниците по касация Н. П. Б.-Т. и Е. П. Б., както и М. А. Б. считат касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:

По делото е установено, че с н. а. № 9/17.02.1961 г. В. В. Б., М. И. Б., В. В. Б., А. Г. Б., П. В.

Б. и П. Н. Л. са придобили възмездно от М. В. Б. урегулиран поземлен имот, съставляващ 1 парцел II от кв. 28 по предходен план на [населено място], а по действащия към момента на сключване на договора план - парцел XX-1270 от кв. 152, заедно с къща и обор.

Впоследствие с н. а. № 13/14.03.1963 г. двама от приобретателите - В. В. Б. и А. Г. Б. /Б./, са учредили в полза на останалите приобретатели - В. В. Б., М. И. Б., П. В. Б. и П. Н. Л. /Б./, правото да построят върху съсобственото дворно място една къща на 76 кв. м. по утвърден архитектурен план.

С протокол от 24.11.1964 г. семействата на В. Б. и П. Б. разпределили помежду си етажите, мазетата и таванските помещения в новопостроената къща. П. Б. и П. Л. са получили първия етаж и мазе № 1, а В. и М. Б. - втория етаж и мазе № 2; таванското помещение е останало общо.

П. Б. и П. Л. /Б./ са починали през 2015 г. и са оставили за наследници по закон ответниците Н. Б.-Т. и Е. Б. - деца, които с н. а. № 29/19.07.2017 г. са признати за собственици по наследство и давностно владение на 2/3 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], по предходен план УПИ [№] от кв. 175, на целия гараж от 41 кв. м. като сграда на допълващо застрояване, състоящ се от две гаражни клетки, с идентификатор[№], и на цялата лятна кухня от 30 кв. м., отново като сграда на допълващо застрояване, с идентификатор [№], а с н. а. № 95/29.03.2018 г. са продали тези обекти, както и целия първи етаж от жилищната сграда и принадлежащото му западно избено помещение от 16 кв. м., на ответника М. А. Б..

Другият приобретател по н. а. № 9/1961 г. и суперфициар по н. а. № 13/1963 г. - В. В. Б., както и ищецът и Ю. В. Б., с н. а. № 160/23.12.1997 г. са признати за собственици по давност и наследство на втория етаж от построената в парцел ХХ-3046 от кв. 175 двуетажна масивна жилищна сграда и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, както и на целия гараж с площ 21 кв. м., построен в същото дворно място, а с н. а. № 16/23.12.1997 г. В. Б. и Ю. Б. прехвърлили на ищеца собствените си идеални части от 1/3 ид. ч. от дворното място, заедно с втория етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, срещу задължение за гледане и издръжка /по-късно с влязло в сила решение договорът е развален по иск на прехвърлителите/. С н. а. № 47/23.03.2001 г. ищецът продал на Г. К. Щ. 1/3 ид. ч. от парцела, целия втори етаж от жилищната сграда и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата. С н. а. № 56/30.03.2001 г. и н. а. № 9/11.10.2007 г. обектите по н. а. № 47/23.03.2001 г. са продадени чрез покупко-продажба на трети лица, а с постановление от 09.12.2013 г. по изп. д. № 20127930400062 на ЧСИ Н. Д., рег. № 793 в КЧСИ, 1/3 ид. ч. от поземления имот, целият втори етаж от жилищната сграда и съответните идеални части от общите части на сградата, са възложени на трето за спора лице М. А. Б..

Претендираното право на собственост върху обектите ищецът е обосновал така:

За твърдението, че е собственик на спорния по делото гараж, съставляващ дясна гаражна клетка с площ 21 кв. м. от целия гараж с площ 41 кв. м., ищецът се е позовал на н. а. № 160/23.12.1997 г. и на наследствено правоприемство от В. В. Б. - негов баща, който е починал на 28.12.2002 г., и от Ю. В. Б.-Г. - негова сестра, починала на 04.06.2012 г., чийто съпруг Х. Д. Г. се е отказал от наследството й.

Правото на собственост върху другия спорен обект - 1/2 ид. ч. от лятна кухня, ищецът 2 извежда от твърденията, че същата е придобита по давност в резултат на спокойно, явно и непрекъснато владение от неговия баща, а след смъртта му - и от ищеца, като построена през 1973-1974 г. от неговия баща и от брат му П. В. Б..

Правният интерес от предявените положителни установителни искове за собственост ищецът е обосновал с признаването с н. а. № 29/19.07.2017 г. на ответниците Н. Б.-Т. и Е. Б. за собственици по наследство и давност на целия гараж от 41 кв. м., състоящ се от две гаражни клетки, и на цялата лятна кухня, и последващото разпореждане с тези обекти в полза на ответника М. Б. с н. а. № 95/29.03.2018 г. за покупко-продажба.

По делото е установено, че сградата, нанесена в регулационния план на [населено място] от 1978 г. и означена като масивен гараж, е масивна, с бетонова конструкция, бетонна плоча и тухлени стени, разположена е по северната и източната част на поземления имот, има размери 6.00 м/6.40 м и светла височина 2.10 м. В сградата са обособени два гаража източен /десен/ и западен /ляв/, с размери 3.00 м/6.40 м и светла височина 2.10 м, с входове от южната им част. Гаражите са с обща конструкция и са разделени по дължина с масивна тухлена стена с дебелина 25 см. Предназначението на сградата е „за гаражи“.

Липсват данни какво представлява другият спорен обект - лятна кухня, и от какви помещения се състои.

Въззивният съд е кредитирал като правдиви и безпротиворечиви показанията на свидетелите М. Б. /дъщеря на ищеца/ и А. Б. - притежаващ поземлен имот в съседство, от които е приел за установено, че до 2004 г. /неправилно посочено в мотивите „до 2014 г.“/ ищецът е бил във владение на имота, като ползвал самостоятелно процесната част от гаража. През 2004 г. напуснал [населено място] и заживял в [населено място]. В периода от 2002-2003 до 2014 г., когато изнесъл свои вещи от втория етаж на къщата по искане на последния собственик на етажа, епизодично посещавал имота. След 2004 г. единствено П. и П. Б. - родители на ответниците Н. Б.-Т. и Е. Б., упражнявали фактическа власт върху целия имот, а с тях ищецът имал много добри отношения.

Като се позовал на разрешенията, дадени в ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, че е недопустимо реални части от постройки на допълващо застрояване да се придобиват по давност без одобрен архитектурен проект за обособяването им, въззивният съд, който съгласно чл. 272 ГПК препратил към мотивите на първоинстанционното решение, е приел, че към 1997 г. в дворното място е била изградена на 41 кв. м. постройка на допълващо застрояване - гараж, 21/41 ид. ч. от правото на собственост върху която са били притежание на ищеца, неговия баща и сестра му, носители и на идеални части от построената в имота на 30 кв. м. лятна кухня - второстепенна постройка. Със сключване на 23.03.2001 г. на договора за покупко-продажба, оформен с н. а. № 47/2001 г., ищецът се е разпоредил в полза на Г. Щ. с правото си на собственост както върху дворното място, така и върху втория жилищен етаж от сградата на основното застрояване, включително с правата си върху постройките на допълващо застрояване - лятна кухня и гараж, независимо че изричното им посочване в текста на договора липсва. Не се установява след разпореждането през 2001 г. ищецът да е упражнявал фактическа власт с характеристиките на владение до 2018 г. Посещенията в имота и съхранението на вещи в него са основани на 3 взаимоотношенията между ищеца и неговите роднини, които допуснали той да държи до 2014 г. част от вещите си в къщата и гаража поради добронамереност, гостоприемство и по силата на добрите лични отношения помежду им. Ето защо въззивният съд е приел, че ищецът не е носител към настоящия момент на нито едно от заявените придобивни основания на каквато и да е част от правото на собственост върху спорните обекти, поради което предявените искове са неоснователни.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1154/17.05.2023 г. на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел проверка за съответствие на обжалваното въззивно решение с ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, с позоваването на което въззивният съд е обосновал решаващия си извод, че ищецът е притежавал идеални части от спорните гараж и лятна кухня, с които, като обекти на допълващото застрояване, се е разпоредил чрез договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № 47/2001 г., въпреки че в текста на договора липсва изричното им посочване.

Правилно е становището на въззивния съд, че предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи. Това е така, защото без обект, към който да са насочени, е невъзможно възникването и упражняването на вещни права. Собствеността като вещно право винаги се свързва с реалното съществуване на конкретна вещ като обект, по отношение на който субектът на правото влиза в правоотношения с други лица. Ето защо, за да се произнесе по спора за собственост, правилно въззивният съд, е изследвал дали спорният гараж съществува като отделна самостоятелна вещ. Неправилно обаче съдът е приел да обсъди данните в тази насока в светлината на разрешенията, дадени с ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, което е приложимо само спрямо сделки с реално определени части от недвижим имот /сграда, жилище или други обекти/, които към момента на сделката не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни с оглед установените в градоустройствен закон изисквания.

Разглежданият случай е различен, тъй като основанието, от което ищецът черпи права, не е сделка, а наследствено правоприемство и придобивна давност. И докато обособяването на предмета на сделката може да настъпи и впоследствие - след сключването й, то при придобивната давност предметът /обектът/ трябва да съществува към момента на изтичане на законоустановения срок по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС. В този смисъл неправилно е становището, че и при обектите на допълващото застрояване е необходим одобрен архитектурен проект за обособяването на реални части от тях, в случай че се претендира придобиването им по давност.

По отношение на спорния гараж по делото е установено, че в сградата са обособени два гаража - източен /десен/ и западен /ляв/, с входове от южната им част, т. е. всеки гараж има отделна врата. Гаражите, които са с обща конструкция, са разделени по дължина с масивна тухлена стена с дебелина 25 см. Така, както е изграден - от бетонова конструкция и покрит с бетонова плоча, ограден с измазани тухлени стени от изток, север и запад, десният гараж представлява обект на кадастъра съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и може да бъде нанесен като самостоятелен обект в сградата. При тези данни неправилно е 4 становището, че към 1997 г. когато с н. а. № 160/1997 г. ищецът и неговите баща и сестра са признати за собственици по давностно владение и наследство на гараж с площ от 21 кв. м., такъв самостоятелен обект на правото на собственост не е съществувал, а е бил реална част от сграда с площ 41 кв. м. Макар и с обща конструкция, двете гаражни клетки са били изградени като отделни обекти, тъй като са разделени по дължина с масивна тухлена стена с дебелина 25 см, като не е установено разделянето да е извършено впоследствие, при първоначално построена една гаражна клетка.