Решение № 582 от 01.08.2019, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И

Е №582 гр.Русе, 01.08.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Русенският

Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав :

Районен съдия: В. Василев

Съдебни заседатели

: при секретаря Юлия

Острева……………………………………………..................... и в присъствието на прокурора…………………………………………………………….. като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 979/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от П.Д.П. *** против наказателно постановление № 18-1085-003375/11.12.2018г. на Началника на сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, с което му е наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, като необосновано и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории “В” и „АМ“. На 15.11.2018г. около 10,56 ч. се движел по ул.“Трети март“ в гр.Русе, управлявайки л.а.”БМВ 120 Д ” с ДК№ ..... Пътно платно се състояло от общо четири пътни ленти, по две във всяка посока, разделени от двойна непрекъсната линия, като пътната настилка била мокра. В дясната попътна на жалбоподателя лента се движел неустановен бял микробус, а в лявата -л.а.

„Ситроен Берлинго“ с ДК № ...., управляван от св.В.Н.. Жалбоподателят се движел в дясната лента зад микробуса. Тъй като не преценил, че със скоростта, с която се движи може да го удари отзад, вкл. и предвид мократа пътна настилка решил да го изпревари, а едновременно с това и л.а.“Ситроен“, т.е. реализирал т.нар. двойно изпреварване започвайки изпреварването на л.а.“Ситроен“, което е било възможно само чрез навлизане в насрещното пътно платно и по този начин пресичайки двойната непрекъсната линия. В този момент л.а.“Ситроен“ също започнал да завива наляво, също въпреки наличието на двойна непрекъсната маркировка, и по този начин закономерно последвал удар между двете превозни средства, който настъпил в задната лявата част на автомобил, управляван от св.Н. и в предната дясна част на автомобила на жалбоподателя. Св.Н. получил травматични увреждания и бил откаран до болнично заведение. Произшествието било посетено от св.Т.Г., служител на сектор „Пътна полиция“, който съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП му наложил наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е допустима, защото срокът за обжалване е възстановен на основание чл.186 от НПК и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е неоснователна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.

В случая жалбоподателят е наказан за допуснато нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, като АНО е счел, че произшествието е причинено поради несъобразена скорост, т.е. игнориране на отрицателно действащите фактори, посочени в тази норма.

Съдът намира, че нарушението на правилата за движение, което е допуснал той и което е в причинноследствена връзка действително е това по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Очевидно е, че неустановеният микробус се е явил такова препятствие, но не поради негово неправомерно поведение, каквито доказателства изцяло липсват по делото, а именно поради скоростта, с която жалбоподателят се е приближавал към него и именно, за да не го блъсне е прибягнал до т.нар. спасителна маневра. Твърдението на жалбоподателя пред актосъставителя, че е преминал в лявата лента, за да не блъсне този микробус и по тази причина е блъснал леката кола по-скоро следва да се окачестви като абсурдно, най-малко защото съдържа изявление за избягване на опасност, в която сам се е поставил поради неспазване режима скоростта и избягването на тази опасност чрез спасителна маневра, с която се причинява друго ПТП не почива на логиката и разума на закона. В тази връзка следва да се посочи, че подобна спасителна маневра е правомерна, но ако опасността стои извън поведението на дееца, какъвто не е настоящият случай и се избягва причиняването на телесни увреждания за сметка на имуществени вреди, т.е. само при наличие на тези предпоставки е налице хипотезата на чл.13 от НК. Съпричиняване при настъпването на съставомерните последици има и с оглед допуснатото от св.Н. нарушение на правилата за движение, което се изразява в пресичане на двойната непрекъсната маркировка и по този начин извършвайки забранен ляв завой. Същественото в случая е, че в случай, че жалбоподателят се бе движил зад микробуса със съобразена с факторите, посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП скорост и най-вече с характера и интензивността на движението не би се достигнало до удар между двете превозни средства, т.е. по този начин той е обусловил наличието на причинноследствен процес, продължен със спасителната маневра, която е предприел.

Въпреки, че в АУАН и НП не е посочена скоростта, с която се е движел жалбаподателят в тях са описани в пълна степен отрицателно действащите фактори по чл.20 ал.2 от ЗДвП, които са в причинноследствена връзка и са обусловили настъпилото ПТП, като мократа пътна настилка и интензивността на движението. Именно в резултат на това автомобилът му с цел да избегне удар с движещия се пред него микробус е предприел двойно изпреварване, което в съчетание със съпричиняването от страна на св.Н. е довело до удара. Ако скоростта му на движение е била съобразена с горните обстоятелства до нужда от неправомерна спасителна маневра очевидно не би се достигнало. При това положение в случая посочване на величината на скоростта не е необходимо при положение, че са описани обстоятелствата около ПТП, в това число и тези, с които не е била съобразена скоростта.

Санкцията по чл.179 ал.2 от ЗДвП има характер на абсолютно определена и размерът и не зависи от волята на АНО и съда.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1085-003375/11.12.2018г., издадено от Началника сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Русе, с което на П.Д.П. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Районен съдия :