Решение № 363 от 28.12.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Монтана, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.А като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно наказателно дело № 20231630201309 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Л. Т., ЕГН ********** срещу наказателно постановление /НП/ № 23-0996-001879/13.09.2023 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Монтана, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.

НП се атакува като незаконосъобразно. Оспорват се фактическите констатации, отразени в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП като се твърди, че те не съответстват на действителната обстановка. Моли се за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Началник сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – Монтана, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.06.2023г., сутринта около 08.05 часа, в гр. Монтана по бул.“Христо Ботев“, св. П. Т. А. - инспектор в ОДМВР – Монтана, пътувал с личния си автомобил за работа в посока автогара – гр. Монтана. На кръстовището на бул. „Христо Ботев“ с ул. „Марица“, св. П. А. спрял автомобила, за да пропусне пешеходец, преминаващ от дясната страна на 1 платното, на пешеходната пътека обозначена с пътна маркировка м8.1. През това време, докато пресичал пешеходецът, в лявата пътна лента за движение, през кръстовището преминал жалбоподателят Б. Л. Т., управлявайки личния си лек автомобил, марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № М9353ВН, който при наличие на пътна маркировка м8.1 "пешеходна пътека“ тип зебра, не спрял, за да пропусне преминаващия по нея пешеходец.

Св. П. А. веднага след като пристигнал в ОДМВР – Монтана, съставил Докладна записка с УРИ 301р - 11944/16.06.2023г. до Директoрa на ОДМВР – Монтана - ст. комисар М.Б., в която описал подробно видяното с предложение да бъде докладвана и до сектор Пътна полиция, отдел Охранителна полиция към ОДМВР – Монтана.

В резултат на получената информация от посочената докладна записка, св. С. С. – мл. автоконтрольор при ОДМВР – Монтана, съставил АУАН № ххх от 07.08.2023г. на жалбоподателя Б. Тодор, за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.

Въпреки, че жалбоподателят подал възражение против АУАН, въз основа на него е издадено атакуваното Наказателно постановление № 23 – 0996 – 001879 /13.09.2023 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи административнонаказващият орган е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят – да издаде АУАН.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетелите - актосъставител С. С., св. П. А. и св. Е. Н., както и от приобщените в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът приема следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение), съдът служебно констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с 2 изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Същите съдържат пълно и точно описание на извършените нарушения, както и доказателствата, на базата на които АНО е приел тези изводи. Служителите на ОДМВР Монтана са спазили процедурата по ЗАНН за съставяне на АУАН, и в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН му е съставен и предявен лично АУАН.

Жалбоподателят Т. е подписал декларация по чл. 188 ЗДвП, че именно той е управлявал МПС на процесната дата, час и място. Следва да се посочи, че от момента на попълване на декларацията от Т., че той е управлявал автомобила, е установен нарушителят. АУАН следва да се състави в срок до три месеца от установяване на нарушителя или до една година от извършване на нарушението. В случая нито един от двата срока не е изтекъл, поради което не са налице съществени нарушения на процесуалните правила в образуваното административнонаказателно производство.

Във връзка с направените от жалбоподателя възражения следва да се отбележи, че няма нормативно изискване установяването на нарушения по чл.

119, ал. 1 от ЗДвП, да бъдат установени единствено след сигнал на пешеходец, чието предимство е било отнето, какъвто е процесния случай.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля очевидец на нарушението – св. П. А., който лично е възприел всички фактически обстоятелства, относими към диспозицията на нарушената норма по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и непосредствено след установяването им е докладвал с цел установяване самоличността на нарушителя. На следващо място, както бе констатирано погоре, настоящият състав счита, че процесният АУАН е съставен в предвидените в чл. 40 от ЗАНН изисквания, от компетентен орган и при спазване на нормативно установените сроковете в чл. 34 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП изисква водачите на нерелсови пътни превозни средства да пропуснат стъпилите или преминаващите на пешеходна пътека пешеходци, като намалят скоростта или спрат управляваните от тях нерелсови пътни превозни средства. От систематическото място на посочената разпоредба е видно, че тя касае случаите на стъпили или преминаващи по пешеходна пътека пешеходци. От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че с поведението си жалбоподателят е нарушил изискването на цитираната разпоредба, тъй като при управление на личния си автомобил и приближаване към пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 „пешеходна пътека тип зебра“, находяща се на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ с ул.

„Марица“, не пропуска преминаващата по пешеходната пътека пешеходец.

Съгласно § 6 от ДР на ЗДвП "Пешеходна пътека е част от платното за 3 движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци". Видно от цитираната дефиниция достатъчно за обозначаване на пешеходна пътека е да има или пътна маркировка или сигнализация с пътен знак. В конкретния случай е налице пътна маркировка за сигнализация. Дължината на пешеходната пътека е без значение, тъй като при наличието на посочените означения жалбоподателят е бил длъжен да се увери, че по нея не преминава пешеходец, дори и видимостта му да е била ограничена и едва тогава да премине.

Съдът намира за необходимо да припомни и част от изводите, залегнали в Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г., касаещи правата на пешеходците и по-конкретно кога те са абсолютни и кога относителни. Така според посоченото тълкувателно решение правото на пресичане е вид субективно право. Същото следва да се дефинира като призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение - да премине през пътното платно, включително и по пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (водачите на моторни превозни средства) спазването на определено поведение за задоволяване на признатите му от закона интереси. В тълкувателното решение е ясно разписано, че правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно, когато то се осъществява на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека.

За така извършеното нарушение АНО е наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, като за налагането й се е позовал на разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „Наказва се с глоба 100 лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.“ Цитираната санкционна норма правилно е приложена, тъй като задължението на управляващия нерелсово пътно превозно средство водач е да осигури предимство като пропусне именно преминаващите на пешеходна пътека пешеходци. Правилно и законосъобразно е отмерен размерът на санкцията от 100 лева, наложена на нарушителя, тъй като същият е абсолютно определен от законодателя и не дава възможност за индивидуализация.

По отношение наведеното от жалбоподателя възражение за наличието на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира за нужно да посочи, че настоящото нарушение не представлява маловажен случай на административно нарушение, доколкото същото разкрива типичната обществена опасност на нарушения от този вид. Съдът намира, че при издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон, обуславящи отмяна на обжалваното НП, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.

4

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

23-0996001879/13.09.2023г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Монтана, сектор „Пътна полиция“, с което на Б. Л. Т., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Монтана в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5