Решение № 57 от 03.03.2026, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. К., 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101608 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищецът - Х. З. А., представляван от адв. М. Г., назначен с Определение Peг. № 991/19.08.2025г. по ч.гр.д. № 1527/2025г. по описа на КрлРС, като особен представител на малолетното дете твърди, че с Решение peг. № 247/25.06.2025г. постановено по гр.д. № 458/25г. КрлРС малолетното дете Х.

З. А., ЕГН ***** е настанен за отглеждане и възпитание при баба му по бащина линия Ф. А. А.а, ЕГН ********** в с. Х.Д., общ. К., ул. ***.

По силата на нотариален акт № 150, том II, peг. № 4107, дело № 324/2022г. нотариус П. И., малолетно дете Х. З. А. е собственик на самостоя‐ телен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ С., обл. П. одобрени със Заповед № РД-188/11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма извършено изменение на КККР със заповед; адрес на самостоятелния обект: гр. С., п.к. ****, бл. ***; самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор *** с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, брой етажи: 5; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесена предназначение; брой нива на обекта: 1; площ на самостоятелния обект: 51.96 кв.м.; прилежащи части: изба 7.15 кв.м., общи части 2.106%, ниво – 1, съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: ***, под обекта:

*** Предишен идентификатор: няма.

1

Твърди, че жилище е закупено със средства получени от застраховка на починалия му през 2016г. при ПТП баща - З. А. А.. Към настоящия момент в собственото му жилище живеели ответниците - майка му П. А. Я., заедно Р. М.

К., като двамата живеели на съпружески начала.

Преди постановяване на съдебното решение за настаняване детето, същото било отглеждано в собствения му имот, в несигурна среда, доколкото съжителят на майка му - Р. К. постоянно употребявал алкохол и е упражнявал физическо насилие върху детето. Поради тези обстоятелства Агенцията за социално подпомагане Дирекция „Социално подпомагане“ - К. по реда на Закона за закрила на детето е завела дело в Районен съд – К. и с Решение peг.

№ 247/25.06.2025г., постановено по гр.д. № 458/2025г., детето е настанено за отглеждане и възпитание при неговата баба, където живее понастоящем.

Мотивира правния си интерес от водене на делото от обстоятелството, че в собствения на детето имот в гр. С., баба му Ф. А.а, при която е настанено, ще му осигури по-нормални и добри условия за живот, обучение и възпитание, което ще благоприятства за физическото, интелектуалното и нравственото му развитие. Детето е ученик - дневна форма на обучение в Начално училище „*****“ гр. С., където е записан и през новата учебна година. Счита, че в жилището на детето в гр. С. има нормални условия за живеене, а именно - баня, тоалетна, кухня, както и самостоятелна стая. За Х. ще бъде по-добре, вместо да пътува ежедневно и ходи на училище от с. Х.Д. до гр. С. и обратно и ще живее в собствения си имот с баба си, ще има повече свободно време за извън класни занимания и няма да променя приятелската и учебната среда в гр. С..

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответниците да освободят собствения му имот, предмет на делото.

Ответниците - П. А. Я. и Р. М. К. в срока по реда на чл. 131 от ГПК не взимат становище по иска. В хода на делото, представлявани от адв. Л. Н. оспорват иска. Сочат за безспорно, че детето е настанено да се отглежда при бабата и че е ученик, но оспорват да пътува ежедневно от с. Х.Д. до гр. С..

Ищецът не е изложил съществени факти, а именно че Х. не е единствено дете.

Бабата отглежда и другото дете – С., също син на П. Я., който е собственик на друг апартамент в гр. С.. Бабата и двете деца живеели именно в този друг апартамент, за който не е представен нотариален акт. Процесният апартамент не е празен, в него живеели ответниците - майката на децата П. и мъжът, с когото тя съжителства. Твърдят, че целта на иска не е осигуряване на по-добра или защитена среда за детето, а освобождаване на имота, с оглед отдаването му под наем, както до скоро е било правено с другото жилище. Признават, че били налице два апартамента, придобити на името на всяко от децата – процесният на Х., а другият на С..

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 418/13.10.2015г. на Община К., детето Х. З. А. е родено на 08.10.2015г. в гр. К., като негови родители са майка - П. А. Я. с ЕГН ********** и и баща - З. Е. А. с ЕГН **********.

Съгласно представеното копие от Решение peг. № 247/25.06.2025г., постановено по гр.д. № 458/2025г., влязло в законна сила на 12.07.2025г., детето - Х. З. А. е настанено за отглеждане и възпитание при неговата баба – 2

Ф. А. М. с постоянен и настоящ адрес: с. Х.Д., община К., ул. ***, за срок от две години.

Съгласно представеното копие от Определение рег. № 991/19.08.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1527/2025г., съдът е назначил адвокат М. Д. Г. за особен представител на малолетното дете Х. З. А., ЕГН **********, който да го представлява при предявяване на иск за освобождаване на собствен на детето имот в гр. С. срещу майката П. А. Я., ЕГН ********** и съжителят й Р.

М. К..

Видно от представеното Удостоверение изх. № УР-12-63/29.07.2025г., както и Удостоверение за завършен трети клас, детето Х. З. А. за учебната 2024/2025г. е записан като ученик, ІІІ „в“ клас в НУ „*****“ гр. С., като ученикът редовно посещава учебните занятия.

Представените копия от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 150, том ІІ, рег. № 4107, нотариално дело № 324/2022г. на нотариус П. И. гр. К. и Схема № 15-1146797-10.07.2025г. на АГКК удостоверяват, че Х. З. А. е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащи самостоятелния обект: няма извършено изменение на КККР със заповед; административен адрес на самостоятелния обект: гр. С., община С., област П., п.к. ****, комплекс ***, блок ***, който самостоятелен обект се намира в многофамилна пететажна сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, брой етажи: 5, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; площ на самостоятелния обект: 51.96 кв.м., предишен идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: няма; с прилежащи части: ИЗБА с площ 7.15 кв.м. и 2.106% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални част от правото на строеж.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал един свидетел на ищеца в лицето на Б.А.Ч.. Свидетелката заявила, че познава детето Х. от бебе, тъй като била бивш учител и директор на детската градина в с. Х.Д.. След пенсионирането си продължила да работи, поради недостиг на учители, като братът на Х. - С. също бил в нейната група. По нейни данни, Х. първоначално живеел при майка си и баща си, като понякога пребивавал и при баба си, която се грижела и за двете деца. Посочва, че след инцидент в семейството през лятото на 2025 г. свързан с домашно насилие и по решение на социалните служби, детето било настанено при бабата в с. Х.Д., тъй като тя заявила готовност да се грижи за него, за да не бъде настанено в приемно семейство.

Х. бил ученик в Начално училище „***“ – С. и пътувал ежедневно до училище. Свидетелката твърди, че след смъртта на бащата при тежка катастрофа, с присъдените обезщетения били закупени два апартамента – един на името на С., закупен от бабата, и един на името на Х., закупен от майката. По нейни данни бабата и децата живеели в апартамент в ж.к. „***“ в гр. С., който обаче бил повреден от наемателка и станал негоден за обитаване, поради което се върнали в с. Х.Д.. Процесният апартамент в С. към момента се обитавал от майката и нейния партньор. Свидетелката твърди, че двете деца 3 пътували ежедневно от с. Х.Д. до гр. С. за училище, че бабата е в напреднала възраст и се издържала със собствени средства, както и че не й е известно дали майката разполага с друго жилище.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът преви следните изводи от правна страна:

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността – ревандикационен иск за предаване владението на недвижим имот. За уважаването на иска ищецът следва да установи кумулативно - правото си на собственост върху процесния имот; че имотът се владее или държи от ответниците; че това владение е без правно основание.

От събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт № 150, том II, рег. № 4107, дело № 324/2022 г., както и схема от АГКК – безспорно се установява, че малолетният Х. З. А. е собственик на процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. С..

Правото на собственост не се оспорва от ответниците.

Не се спори и че имотът към настоящия момент се обитава от ответниците П. А. Я. и Р. М. К., които живеят в него. Това се установи и от приетите гласни доказателства.

По делото не се установи ответниците да разполагат с валидно правно основание да владеят имота. Обстоятелството, че ответницата е майка на собственика (в случая нейното малолетно дете), не й предоставя самостоятелно вещно или облигационно право да ползва имота против волята на титуляра на правото на собственост. Не се твърди и не се доказва наличие на договор за наем, заем за послужване или друго правно основание, което да легитимира държането.

От влязлото в сила решение по гр.д. № 458/2025 г. по описа на КрлРС се установява, че детето е настанено за отглеждане при своята баба за срок от две години по реда на чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗЗДет. Това обстоятелство е относимо към интереса на малолетния ищец и допълнително обосновава необходимостта същият да може да упражнява правото си на собственост заедно с лицето, на което са поверени грижите по отглеждането и възпитанието на детето, а именно – неговата баба, като двамата ползват притежавания от детето имот.

Възраженията на ответниците, че съществува и друг имот, собственост на брата на малолетния ищец, са неотносими към предмета на спора. Правото на собственост на ищеца върху процесния имот е самостоятелно и независимо от правата на трети лица. Наличието на друг недвижим имот не ограничава правото на собственика да иска предаване владението на своя имот от лице, което го държи без основание.

Следва да се отбележи, че настоящото фактическо положение създава затруднения в ежедневието на детето и не съответства в пълна степен на неговия най-добър интерес. От представените удостоверения е видно, че детето е ученик в Начално училище „*****“ – гр. С. и редовно посещава учебните занятия. От показанията на разпитания свидетел се установява, че детето живее при баба си в с. Х.Д. и ежедневно пътува до гр. С. за училище, а собственият му апартамент се ползва от ищците. Това ежедневно пътуване обективно води до физическа умора, допълнителна ангажираност и намалено 4 свободно време за подготовка, почивка и извънкласни дейности, при положение, че детето има имот в същото населено място, където учи и където може да живее. Настоящата ситуация, при която детето не може да ползва собствения си имот в гр. С., а същевременно ежедневно пътува до там за училище, обективно усложнява неговото ежедневие и създава ненужно натоварване.