Решение № 581 от 04.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20235300500342 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение-Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, гр. Пловдив, чрез юрисконсулт К.

Н., против Решение № 4227/14.12.2022 г., постановено по гр.д. № 2499/2022 г. по описа на РС – Пловдив, в частта му, в която е осъден жалбоподателят да заплати на „А.Холидей“ ООД, ЕИК 119649637, гр. Твърдица, сумата от 946,13 лв., представляваща дължима цена за достъп за периода 20.11.2016г. до 20.04.2017г. до собствения на „А.Холидей“ ООД електропровод 20 KV, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В частта, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 946,13 лв. до пълния претендиран размер от 1906,25 лв. Решение № 4227/14.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 2499/ 2022 г. по описа на РС – Пловдив не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С постъпилата въззивна жалба се обжалва постановеното Решение № 4227/14.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 2499/ 2022 г. по описа на РС – Пловдив, в частта му, в която са уважени предявените искове и е осъден жалбоподателят да заплати присъдената цена за достъп до електропровод. В жалбата се навеждат твърдения за недопустимост на решението, поради недопустимост на иска, евентуално 1 за неговата неправилност, необоснованост, постановяване при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на закона, като доказателствата са тълкувани едностранно. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по направеното още в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на иска, доколкото предявеният иск има правното си основание в чл. 59 ЗЗД, който предполага правото да не може да се осъществи по друг ред, а доколкото вземането е с основание чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, то е предвиден друг, административен ред за удовлетворяване на претенцията на ищеца. Оспорва се и извода на съда, че ищецът е собственик на цялата въздушна електропроводна линия 20 KV, с дължина 2,1 км. в посочените граници, конкретно по дължината от МПТ А. до т. 13, съгласно приложение 1 към заключението на вещото лице, като твърди, че границите за собственост между съоръженията на ищеца и ответника е при стълб № 44/13/7 на извод ***, както е посочено в сключено на 19.05.2017г. споразумение между страните, което съдът приел неотносимо към спора, доколкото е сключено след процесния период, без да вземе предвид, че и съгласно възприетото изцяло от него заключение на вещото лице няма промяна на границите на собственост на съоръженията. Отделно оспорва, че за определяне на собствеността са нужни специални знания, като твърди, че това е правен извод, който съдът е следвало да направи с оглед представените по делото писмени доказателства, които не доказват дължината на закупената от ищеца ВЕЛ, а вещото лице е изготвило заключението си само на база твърденията на ищеца, поради което счита, че направилно е кредитирано в тази му част и не се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства. Счита, че твърдението на ищеца за дължината на ВЕЛ се опровергава с представеното споразумение между страните, сключено на 19.05.2017г. Поради това излага подробни съображения, че не са доказани предпоставките за уважаване на исковата претенция, доколкото не съществуват други потребители, които да използват ВЕЛ, собственост на ищеца.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго такова, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира заплащане на разноски, представя списък по чл. 80 ГПК.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „А.Холидей“ ООД, чрез адв. Т., в който счита жалбата за неправилна и необоснована.

Счита безспорно доказана собствеността на въздушна електропроводна линия 20 KV,с дължина 2,1 км., находяща се в землището на с. ***, посредством която е свързан към електроразпределителната мрежа друг клиент на въззивника, поради което дължи цена за достъп за процесния период за използваната част от собствената му ВЕЛ. Излага подробни съображения по отношение на правилността на изводите в заключението на вещото лице обосновано с действащата нормативна уредба, определящи границата на собствеността между електрическите съоръжения на ищеца и

2 електроразпределителното предприятие, които се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства за закупуване на ВЕЛ и заприходяването и в инвентарните книги на ищеца. Поради това и с оглед липса на договор между страните по чл. 117, ал.

8 от ЗЕ, счита искът за доказан по основание, като размерът му е определен от вещото лице и присъден, съобразно приетото заключение. Поради това счита решението правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено, като му се присъдят разноските, сторени пред въззивната инстанция.

В писмена защита поддържа изложените в жалбата съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвържаване на решението.

Претендира разноски във въззивното производство, представя списък по чл. 80 ГПК.

Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен при необходимост от прилагане на императивни правни норми. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, постановено по допустим иск, не е налице нарушение на императивни материално-правни норми.

Направено е възражение за недопустимост на предявения иск по чл. 59 ЗЗД, който предполага правото да не може да се осъществи по друг ред, с твърдението, че за вземането с основание чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, е предвиден друг, административен ред за удовлетворяване на претенцията на ищеца. Възможността да бъде сключен договор, с който да бъде предоставено правото на ползване на ел.съоръжение срещу цена, определена по методика, одобрена от ДКЕВР действително е предвидена с изричен текст в ЗЕ, както и е предвидена компетентност на административния орган за намеса при непостигане на съгласие за ползване на съоръжението. При липса на сключен договор и осъществено ползване на електрическото съоръжение, собственикът осъществява правата си чрез иск за неоснователно обогатяване по ЗЗД. По този въпрос ВКС е имал повод да се произнесе с Решение № 37 от 30.03.2010 г. по търг. д. № 709/2009 г., като е посочил, че за визираните в чл.117, ал.7 ЗЕ субекти възниква правото да сключат двустранен договор, насочен към уреждане на имуществените им отношения срещу заплащане на цена, определена по одобрена от ДКЕВР методика, но ползуването на такъв достъп без наличието на сключено между страните съглашение се явява без правно основание, поради което възникналия между страните спор следва да се предяви по правилата на неоснователното обогатяване, а не като спор по чл.117,ал.7 ЗЕ за заплащане на цената, определена по одобрената от ДКЕВР методика.

Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание 3 чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „А.-Холидей“ ООД твърди ответникът да е ползвал собствената му електропроводна линия 20 kV за целите на преноса на ел. енергия до друг потребител, без правно основание, като претендира заплащане на обезщетение за ползването за периода от 20.11.2016г. до 20.04.2017г. в размер на 1906,25 лв., съгласно направеното уточнение на исковата молба от 11.03.2022 г.

Ответникът „Електроразпределение-Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, гр. Пловдив е оспорил в срока по чл. 131 ГПК искът изцяло, по основание и размер.

Районният съд, като е обсъдил представените по делото писмени доказателства и приетата СТЕ, е приел за установено, че 12.12.2014г. между страните е сключен договор за присъединяване на обекти на клиенти към електрозапределителната мрежа на ответното дружество, с предмет – присъединяване на обект „Комплекс за спорт и туризъм“, завишаване на мощност, находящ се в с.***, Община ***, мястото на присъединяване към точка от конструкцията на съществуващата електроразпределитена мрежа е МчТП „ПБ А.“, собственост на клиента, присъединен към ЖР стълб № 44/13/15 на отклонението за ТП „УКВ“, захранен от ВЛ 20 KV „***“, а на 30.10.2014г. между страните е сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, по силата на който електроразпределителното дружество предоставя на мрежовия клиент право на ползване на мрежата с цел снабдяване на неговите обекти с електрическа енергия.

Прието е, на осн. чл.55 от договора и заключението на съдебно-техническата експертиза, която е възприета изцяло, че границата на собственост между електрическите съоръжения на потребителя – ищец и електроразпределителното предприятие е мястото на присъединяване на процесния ВЛ 20 KV към ВЛ 20 KV „***“ в т.13. С оглед наличието на присъединяване на трето лице „Солон Корпорейшън“ ООД към елекроразпределителната мрежа в границите на собствената на ищеца електропроводна линия, установено от заключението на приетата съдебнотехническа експертиза, без сключен договор, е приел предявения иск за основателен до размера на цената за достъп по приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, установена от вещото лице за процесния период 20.11.2016г. – 20.04.2017г. – 946,13 лв., като го е отхвърлил до пълния претендиран размер.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция 4 не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна. Във въззивното производство не са приети доказателства.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка в мотивите на обжалвания акт съдът споделя напълно, като съответна на събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната взаимовръзка, като на осн. чл. 272 ГПК препраща към нея. С оглед направените възражения по отношение на несъответствие на фактическите констатации на съда с обективната истина, съдът следва да посочи, че установяване на правнорелевантните факти по делото е сторено, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, според която всяка страна е длъжна да установи по делото фактите, на които основава своите искания или възражения, а съдът е длъжен да приеме за неосъществени тези факти и обстоятелства, за които няма представени доказателства. Не се оспорва приетото от районен съд, че страните са в договорни отношения по между си по повод достъп до електроразпределителна мрежа и пренос на електрическа енергия, както и, че ищецът е собственик, на основание представена фактура № 30000000512/30.05.2014г., с доставчик „А.“ АД и получател „А.-Холидей“ ООД, с предмет мачтов ТП, доставка и монтаж на мачтов ТП и въздушна електропроводна линия – 20 kV, като оспорването от страна на електроразпределителното дружество е по отношение на границата на собственост между електрическите съоръжения на потребителя

– ищец и електроразпределителното предприятие. Не е спорно и наличието на влязло в сила решение на РС – Сливен Решение №260399/05.07.2021г., постановено по гр.д.

Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/531626d3-436e-4d24-a423-7bf6c77152e5