Определение № 512 от 28.11.2018, Апелативен съд - Пловдив

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 512 гр. Пловдив, 28 ноември 2018 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 620/2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от З.З. против определение № 990/10.05.2018 г., постановено по гр.д. № 884/2018 г. по описа на П.ския окръжен съд – ІХ гр.с. Жалбоподателката твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени.

Ответникът по частната жалба Т.З.-К. счита, че тя е неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение. Претендира направените в настоящето производство разноски.

Ответникът по частната жалба „П.А.Б.“

ЕООД *** твърди, че тя е неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение. Претендира разноски за настоящето производство.

Ответниците по частната жалба М.З.,

М.К. и Д. чрез Т.н.Н.- П. не са взели становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

От приложеното копие от изп.д. № 2017...0400813 по описа на частен съдебен изпълнител М. О.с рег. № ... и с район на действие района на Окръжен съд – П., първоначално образувано под № 20158210400020 по описа на частен съдебен изпълнител П. И.и с район на действие района на Окръжен съд – П., е видно, че то е било образувано по молба на Т.К.З.-К. против М.Д.З. и въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2014 г. по ч.гр.д. № 18048/2014 г. по описа на Районен съд – П..

Въз основа на молба вх. №

27034/05.07.2017 г. и договор за цесия от 16.06.2017 г. „П.А.Б.“ ЕООД е конституирано като взискател на мястото на Т.З.-К..

Впоследствие по реда на чл. 458 от ГПК е присъединена Д. чрез Т.н.Н.– П.

С постановление за възлагане от 01.02.2018 г. след проведена публична продан за периода 09.12.2017 г. – 09.01.2018 г. на купувача „П.А.Б.“ ЕООД *** са възложени два недвижими имота: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........по КККР на гр. П. с площ от 57,85 кв.м., ведно с 1,389 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 18,50/1296 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .......по КККР на гр. П. за сумата 90 300 лв. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор .......по КККР на гр. П. с площ от 17,91 кв.м. и предназначение гараж, ведно с 0,334 % ид.ч. от общите части на сградата и 3,627 % от път и рампа и от правото на строеж, както и 5,34/1296 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .......по КККР на гр. П. за сумата 10 100 лв., като имотите са подробно описани в постановлението, а те са бивша собственост на Т.К.З.-К. и М.К.К., които са ги придобили като възбранени след образуване на изпълнителното производство.

Против това постановление на

01.03.2018 г. е постъпила жалба от З.З., като в нея се твърди, че то е незаконосъобразно, тъй като върху описаните недвижими имоти по нейна молба на 17.11.2015 г. била вписана възбрана по изп.д. № 259/2015 г. по описа на ЧСИ С.

Г.за обезпечаване на вземането й против М.З., впоследствие преобразувано в изп.д. № 20177570400057 по описа на ЧСИ А. А., като по него била проведена публична продан на процесните недвижими имоти и за купувач бил обявен „П.А.Б.“ ЕООД ***, но по настоящето дело била проведена още една публична продан на тези имоти, без тя да бъде уведомена, като едва на 01.03.2018 г. по изп.д. № 57/2017 г. й било връчено съобщение за това, че „П.А.Б.“ ЕООД е поискал прекратяване на принудителното изпълнение върху възложените му с постановление по изп.д. № 813/2017 г. имоти. Жалбоподателката счита, че с неуведомяването й по настоящето изпълнително дело тя не е могла да се присъедини своервеременно като взискател на същия длъжник, което е направила едва на 01.02.2018 г., било препятствано правото й да участва в публичната продан като наддавач, респ. в разпределението и осребряването на имуществото на дължника, което прави постановлението за възлагане незаконосъобразно, а то е такова и поради това, че е недопустимо да се предприемат паралелни действия за публична продажба по двете изпълнителни дела, като е трябвало да се изчака приключването на насрочената такава по изп.д. № 57/2017 г., а искането на „П.А.Б.“ ЕООД представлява злоупотреба с право. Въз основа на изложеното З. моли да бъде отменено цитираното постановление за възлагане.

С обжалваното определение е прието, че жалбата е недопустима, поради което тя е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото.

Настоящият състав възприема направения от окръжния съд краен правен извод по отношение на жалбата.

В новия ГПК възможностите на страните и останалите участници в изпълнителния процес да обжалват определени актове и действия на съдебния изпълнител са ограничени само до предвидените в него хипотези, като целта на уредбата е да се стимулират бързината и ефективността на производството, като в същото време се охраняват правата на страните в него.

Безспорно е също, че в разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК такова право на самостоятелно обжалване е предвидено спрямо постановлението за възлагане, което обаче може да се осъществи само от определени лица /лице, внесло задатък до последния ден на проданта, взискател, участвал като наддавач, и длъжника/ и само при наличие на определени предпоставки /поради това, че наддаването на публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена/.

Основният въпрос, на който трябва да бъде отговорено, е какво е качеството на жалбоподателката в изпълнителното производство.

По искане на взискателя Т.З.-К., в чиито права встъпва след сключване на договора за цесия „П.А.Б.“ ЕООД, върху процесните недвижими имоти е била вписана възбрана на 24.01.2015 г.

По делото е установено също, че в полза на З.З. е бил издаден изпълнителен лист против М.З. по ч.гр.д. № 12710/2015 г. на П.ския районен съд, въз основа на който тя е образувала изп.д. № 2015...0400259 по описа на частен съдебен изпълнител С. Г.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския окръжен съд, като по това дело по искане на взискателя е била наложена възбрана върху процесните недвижими имоти на 17.11.2015 г., а впоследствие делото е било прехвърлено на частен съдебен изпълнител А. А., където е образувано под № 20177570400057.

Съгласно разпоредбата на чл. 459, ал. 1 от ГПК кредитор, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението.

В т. 5 от решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/ 2013 г. по описа на ВКС – ОСГТК, е прието, че всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, без значение дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително или в изпълнително производство, като съдебният изпълнител има задължение да ги уведоми за извършваните изпълнителни действия.

В същото време обаче даденото разрешение е диференцирано спрямо взискателите, вписали възбрана преди насочване на изпълнението от конкуриращия взискател върху имота чрез вписване на възбрана по смисъла на чл. 483 от ГПК, и тези, вписали възбрана след този момент, като първите се считат присъединени по право и съдебният изпълнител е длъжен да ги уведоми за насрочване на публична продан, тъй като тези възбрани той е можел да установи, а след този момент съдебният изпълнител не е длъжен да следи за вписване на нови възбрани, а последващите кредитори могат да се присъединят по делото, но това трябва да стане само по тяхна молба.

В настоящия случай е установено, че първоначалният взискател в изпълнителното производство е наложил възбрана върху процесните недвижими имоти на 24.01.2015 г., а тази на З.З. е вписана по-късно /на 17.11.2015 г./, поради което тя не е станала присъединен взискател по право по реда на чл. 459 от ГПК, а е можела да получи статут на такъв само по нейна инициатива по реда на чл. 456 от ГПК.

От приложения препис на изпълнителното дело е видно, че с молба от 01.02.2018 г. З.З. е поискала да бъде присъединена като взискател по делото по реда на чл. 456 от ГПК, за което е представила удостоверение от изп.д. № 20177570400057 на ЧСИ А., като с разпореждане на съдебния изпълнител от същата дата З. е била присъединена като взискател по делото.

Следователно към периода на провеждане на публичната продан /09.12.2017 г. – 09.01.2018 г./ З. не е била присъединен взискател по делото, тя не твърди и не установява, че е участвала в проданта, поради което не попада в категорията на лицата по чл. 435, ал. 3 от ГПК, имащи право да обжалват постановлението за възлагане.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице и втората необходима предпоставка в посочената разпоредба – съществуването на определени основания за незаконосъобразност на проведената публична продан /наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена/, което също е аргумент за недопустимост на жалбата против постановлението за възлагане.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Поради оставяне на жалбата без уважение на ответниците по нея „П.А.Б.“ ЕООД *** и Т.З.-К. се дължат направените в това производство разноски в размер от по 500 лв., представляващи заплатено възнаграждение от всеки от тях на процесуалния им представител адвокат М.Т..

Ето защо съдът

О П Р

Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от З.К.З.

***, ЕГН ********** частна жалба вх. № 15268/21.05.2018 г. против определение № 990/ 10.05.2018 г., постановено по гр.д. № 884/2018 г. по описа на П.ския окръжен съд – ІХ гр.с.

ОСЪЖДА З.К.З. ***, ЕГН ********** да заплати на Т.К.З.-***, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат М.Т./ сумата 500,00 лв. /петстотин лева/ разноски в производството по делото.

ОСЪЖДА З.К.З. ***, ЕГН ********** да заплати на „П.А.Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ........., със съдебен адрес:*** /чрез адвокат М.Т./ сумата 500,00 лв. /петстотин лева/ разноски в производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.