Решение № 1428 от 07.12.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2715/2025
- Вид
- Решение № 1428
- Подписан
- 07.12.2025
- В сила
- 06.01.2026
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл.34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж ал. 1 изр. първо · Закон за движението по пътищата
- чл.10 ал.1 · Закон за пътищата
- чл. 10 ал. 10 · Закон за пътищата
- чл.10 ал.1 т.2 · Закон за пътищата
- чл. 10б ал. 1 · Закон за пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1428 гр. Варна, 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110202715 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по жалба на "СЕВАН“ ООД, ЕИК 812077560, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул."Захари Стоянов" №89, представлявано от управителя А.А.А. против електронен фиш № 8505224851 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна Инфраструктура", с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството – жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500 лева.
С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност и необоснованост на санкционния акт, поради което се моли за отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Навеждат се доводи за допуснато нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, за липса на законова регламентация, предвиждаща издаване на ел. фиш за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП, както и за несъответствие на нормата с правото на ЕС – Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г.
В открито съдебно заседание по делото дружеството-жалбоподателят, редовно призовано, не се представлява.Депозирана е молба от адв.В. М.,САК, в която подробно се излага становище по същество на делото, моли се за отмяна на ел.фиш и се претендират разноски.
Административнонаказващият орган не се представлява.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, 1 обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
ППС - влекач ДАФ ФТ ЦФ с рег.№ ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5,в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000 е било засечено на 11.03.2022 г. в община Долни чифлик, по път I-9 км 150+249, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.Засичането е извършено с устройство №20912 представляващо елемент от електронната система за събирано на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-9 км 150+249.
Движението на посоченото превозно средство е било регистрирано като нарушение в електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП, като било прието, че за същото изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна декларация за преминаването.
На дружеството „ СЕВАН“ ООД, в качеството му на собственик на когото е регистрирано ППС бил съставен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № 8505224851 от 11.03.2022 г. за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на осн. чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП като му е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв..
Електронният фиш е връчен на 06.06.2025 г. и е обжалван с жалба от 09.06.2025 г.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените по делото писмени доказателства – Електронен фиш № 8505224851,Обратна разписка с № ИД PS 1618 OOZSQX N за връчване на Електронен фиш № 8505224851, с дата на връчване 06.06.2025 г.,Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - Зв ЗДвП,Справка за собственост на МПС,Статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с peг. ***,Протокол №28765/2021 от заседание на УС на Агенция “Пътна инфраструктура“, Заповед № РД -11-983/13.09.2021 г. на утвърждаване на образец на ЕФ и приложение №2 към нея,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира в цялост посочените по-горе писмени доказателства, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП,съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват 2 доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират съответните такси.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок за обжалване по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Електронен фиш № 8505224851 е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10 ал. 10 от ЗП, установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.Съгласно чл. 167а от ЗДВП Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол по отношение заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси.
В хипотезата за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДВП законодателят е предвидил в чл. 179, ал. 3б от ЗДВП имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева за собственик /юридическо лице/, съответно ползвател /юридическо лице/, ако има вписан такъв, на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП /такса за изминато разстояние - тол такса/, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от ЗП, каквато санкция е наложена на жалбоподателя, в качеството му на собственик.
Адресат на електронния фиш, респективно административнонаказателно отговорното лице, е собственикът на ППС.
Същевременно съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в настоящото производство.
По аргумент от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, следва да е предвидена в закон.
Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението – 11.03.2022 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В този смисъл, нормата, в 3 приложимата редакция към датата на извършване на нарушението не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното - такова п о чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а впоследствие да се издаде наказателно постановление /НП/, а не да се съставя електронен фиш. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП /обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г. / законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то съдът намира за недопустимо то да се санкционира с ел. фиш. Последвалото изменение на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че в предишната й редакция нормата не е предвиждала възможност за издаване на ел. фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от НК.
По отношение размера на наложената глоба по казуса, съдът съобрази и решение на СЕС по дело C-61/23 от 21.11.2024 г. по преюдициалното запитване отнасящо се до тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 1999 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 88), изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. (ОВ L 269, 2011.
С решението си СЕС от 21.11.2024 г. по дело С – 61/23, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили на определена инфраструктура, е решил, че посоченото изискване в чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер, за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера на тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност, чрез заплащане на "компесаторна такса" с фикисиран размер.
Доколкото санкционните норми в чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, съдържат глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, в случай на нарушение на различни материални разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в противоречие с изискването за съразмерност, визиран в чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО.
Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.
С оглед задължителния характер на Решението на СЕС, по отношение тълкуването правото на Съюза, съдът счита, това е основание за отмяна на ЕФ.
В тази насока е и съдебната практика на административните съдилища, които са се 4 произнасяли по идентични казуси, след постановеното решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С – 61/23.
Поради гореизложеното съдът намира, че издаденият ЕФ следва да бъде отменен.
По разноските:
На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв., доколкото същите са съобразени с минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение,съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Възнаграждението следва да бъде платено от въззиваемата страна АПИ.
Предвид изложеното и на осн.чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът