Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 304 от 10.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 389/2023
Вид
Определение № 304
Подписан
10.08.2023
В сила
24.01.2024
Състав
Станислав Петров Георгиев, Мария Петрова Петрова, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 304 гр. Пловдив, 10.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Надежда Л. Махмудиева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500389 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№260703/05.06.2023г., подадена чрез куриер на 02.06.2023г. от Т. И. К., чрез пълномощника адв.С. М., и частна жалба вх.№260719/07.06.2023г., подадена чрез куриер на 06.06.2023г. от „Б.В.“ЕООД, чрез управителя Н.Л., двете против Определение №260011 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №842/2020г. по описа на Окръжен съдП., с което е оставен без разглеждане предявения от Т.-М. И. К. против „У.Б.“АД иск по чл.424 от ГПК за признаване недължимост на вземанията, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 22.08.2018г. по ч.гр.дело №1103/2018г. по описа на Районен съд-В. и е образувано изп.дело №************** по описа на ЧСИ Д.Д. с рег.№*** и район на действие Окръжен съд-П., и производството по делото е прекратено, като тя е осъдена да заплати на „У.Б.“АД съдебни разноски в размер на общо 10735,62лв. Жалбоподателите считат неправилно да е прието, че К. е узнала за едностранното увеличаване на лихвените проценти с подписването на анекса от 24.02.2012г. към договора за банков кредит от 26.05.2008г. и общите условия към него, в които са цитирани протоколите на Управителния 1 съвет, посредством взетите от който решения това е сторено, с които тя е могла своевременно да се снабди. Излагат подробни съображения и претендират за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частните жалби „У.Б.“АД е подал чрез пълномощника адв.Д. П. писмен отговор с развити в него доводи за тяхната неоснователност и искане да бъдат оставени без уважение.

Частните жалби са подадени в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – ищеца и третото лице-негов помагач; касаят обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ понататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими, а, разгледани по същество, съдът ги намира за неоснователни по следните съображения:

Окръжният съд е сезиран с предявени посредством искова молба вх.

№263687/14.12.2020г. от Т.-М. И. К. против „У.Б.“АД искове по чл.424 от ГПК за недължимост на вземанията от общо 182139,58 евро по Договор за банков кредит от 26.05.2008г., за които е издадена Заповед №634/21.08.2018г. за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №1103/2018г. по описа на Районен съдВ. и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.дело №683/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д. с рег.№*** и район на действие Окръжен съд-П.. Изложени са обстоятелства на ищеца да не е надлежно връчена представената в заповедното производство покана за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, понеже е връчена на Н.Л., който не е лице от кръга на домашните по чл.46,ал.2 от ГПК, като тя не е била приложена към поканата за доброволно изпълнение и за нея ищецът е узнала при извършената на 26.11.2020г. справка и преглед на материалите по ч.гр.дело №1103/2018г. на РС-В., както и по изпълнителното дело присъединеният взискател И.Д. да е представил протоколи на Управителния съвет на банката – Протокол №38 от 14.10.2008г., Протокол №9 от 26.02.2009г., Протокол №14 от 01.04.2009г. и Протокол №25 от 05.06.2009г., с които тя се снабдила на 28.10.2020г., съставляващи нови писмени доказателства от съществено значение за основанието и размера на вземанията, тъй като с тях са взети едностранно решения за промяна на 2 методологията при формиране на годишния лихвен процент по процесния договор чрез включване на нов компонент „премия“ без нейно знание и съгласие като потребител и неговото увеличаване, както и е „замразен“ приложимия по договора базов лихвен индекс към 01.04.2009г., довело до увеличение на възнаградителната и наказателната лихви. С тези обстоятелства е обоснована допустимостта на исковете. По същество ищецът счита, че едностранните увеличения промяна и несъответствие на уговорената с договора методика по олихвяване на кредита посредством решенията по цитираните протоколи са извършени без основание и в противоречие с разпоредбата на чл.143 от ЗЗП и на общите правила на ЗЗД за изменение на договорната връзка – по взаимно съгласие на страните, при което към датата на обявяване на предсрочната изискуемост и подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземанията на кредитната институция са не само в пъти помалки като размер, но и изобщо е липсвала забава от страна на потребителя, водеща до предсрочна изискуемост, предвид надплатените суми, за обявяването на каквато да не е и надлежно уведомена.

С исковата молба са представени: покана за доброволно изпълнение по изп.дело №683/2018г. на ЧСИ Д.Д. за процесните вземания, връчена на ищеца на 18.10.2018г. ведно със заповедта за изпълнение и извлечението от 16.08.2018г. от счетоводните книги, въз основа на което е издадена; процесния Договор №** от 26.05.2008г. за банков кредит в размер на 200000 евро с годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка за съответния период на олихвяване; молба вх.№14109/26.10.2020г. от присъединения взискател И.Д. с приложени към нея цитираните в исковата молба протоколи за взети решения от Управителния съвет на „У.Б.“АД, с първия от които е предвидено лихвата да се определя като сбор от променлив базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс и премия, определяна по размер от ГОД от нула базови пункта до плюс 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който се прибавя фиксирана договорена надбавка, с втория се повишава надбавката към основния лихвен процент от 1% на 2% за група непогасени кредити на физически лица в евро, с третия се повишава премията като компонент на базовия лихвен процент по кредитите на физическите лица и се замразяват нивата на индексите, считано от 01.04.2009г., а с последния премията се повишава със 100 базисни пункта;

3 молба вх.№14313/28.10.2020г. от пълномощника на ищеца-длъжник за снабдяване с преписи от цитираната молба на присъединения взискател ведно с приложенията; молба от ищеца от 26.11.2020г. за снабдяване с копия от посочени документи по заповедното производство по ч.гр.дело №1103/2018г. на РС-В.; уведомление до кредитополучателя К. за предсрочна изискуемост на кредита и разписка за връчването му на 01.08.2018г. чрез Н.Л.Л.; извлечение от счетоводните книги.

С отговора на исковата молба ответникът „У.Б.“АД е възразил по допустимостта на предявените искове с твърдения протоколите за решенията на УС да са съставени много преди издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, поради което да не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.424 от ГПК, както и за извършената с тях промяна на методиката за изчисляване на лихвения процент чрез включване на компонента „премия“ и увеличаването му тя да е знаела много преди изтичането на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй като на 14.02.2012г. е подала изрично искане за преструктуриране на сключения договор за банков кредит, в резултат на което е сключен Анекс №001/24.02.2012г. и в него е посочен изрично размера на усвоените суми и на погасените и непогасени суми от кредита за главница и лихви, както и е постигнато съгласие за промяна на начина на изчисляване на годишния лихвен процент, като базовият лихвен процент се формира от тримесечен Софибор и премия. Подписвайки анекса и общите условия Т.-М.

К. е узнала факта на промяна на лихвените проценти и включването на компонента „премия“ в годишния лихвен процент с решенията по протоколите, на които се позовава, и е дала съгласието си за тези промени.

Поддържа, че, дори и да се приеме, да не е получила поканата за предсрочната изискуемост, то с факта на получаване на поканата за доброволно изпълнение на 18.10.2018г. заедно със заповедта за незабавно изпълнение и извлечението от счетоводните книги, в които изрично е посочена предсрочната изискуемост, тя е разполагала с възможност да се запознае с материалите по заповедното производство и да подаде в двуседмичен срок възражение срещу заповедта в случай, че счита за неправомерно обявен от банката на кредита за предсрочно изискуем.

С отговора е представен цитирания в него Анекс 001 от 24.02.2012г. към 4

Договор за банков кредит №**, в който са посочени по размер усвоените погасените и непогасени суми по кредита за главница и лихва, постигнато е съгласие базовия лихвен процент да се формира като сбор от тримесечен Софибор и премия, както и подписани от ищеца като кредитополучател Общи условия за ипотечни кредити на физически лица, съставляващи неразделна част от анекса, в които е посочено да са одобрени и изменени с решения на Управителния съвет по протоколи, сред които и процесните Протокол №38 от 14.10.2008г. и Протокол №14 от 01.04.2009г.

Въз основа на молба вх.№260143/24.01.2022г. за встъпване с протоколно определение от 25.01.2022г. е допуснато участието на третото лице „Б.В.“ООД като подпомагаща ищеца страна в процеса, от което е заявено възражение за нищожност на анекса, на който се позовава ответникът.

По делото са представени Определение №260113 от 17.11.2020г. по в.ч.гр.дело №593/2020г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което по реда на чл.390 от ГПК, след отмяна на обжалваното отхвърлително Определение №260101/03.11.2020г. по ч.гр.дело №746/2020г. на Окръжен съд-П., е допуснато обезпечение на настоящите искове, и Определение №125 от 02.04.2021г. по ч.гр.дело №602/2021г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване, като и в двете е прието исковете да са допустими като основаващи се на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл.424 от ГПК.

С Определение №260568 от 15.11.2021г. по чл.140 от ГПК и в първото редовно проведено на 30.05.2022г. съдебно заседание при доклада на делото първоинстанционният съд във връзка и с изричните възражения на ответника е приел исковете за допустими.

С протоколно определение от 16.01.2023г. е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел ищцата да е узнала за решенията на УС по представените като нови писмени доказателства протоколи най-късно на 24.02.2012г., когато между нея и ответната банка е бил сключен Анекс 001 към Договора за банков кредит №**, тъй като в него изрично е указано, че в правоотношението между страните действат ОУ на банката, приети с решенията по тези протоколи, при което до изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК на ищцата са били известни сочените от нея решения на УС 5 и тя е могла да се снабди с тях, поради което същите не съставляват нито нови писмени доказателства нито новооткрити обстоятелства, като с тях се цели да се отрече съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, позовавайки се на нищожност на клаузи от договора за банков кредит и водещи до липсата на предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост, каквото оспорване може да се направи с възражението по чл.414 от ГПК, респективно в производство по чл.422 от ГПК, но не и да бъде основание за предявяване на отрицателния установителен иск по чл.424 от ГПК. Приел е липсата на отправено уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит да не е ново обстоятелство по смисъла на чл.424 от ГПК, тъй като такова е редовно връчено по реда на чл.46,ал.2 от ГПК на лице от адреса, поело задължение да го предаде на адресата, при което факта на връчването му е бил известен на ищцата до изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, а и той не е от категорията факти по чл.424 от ГПК от обективната действителност, които имат отношение към съществуването, изискуемостта или изпълняемостта на процесните вземания. По тези решаващи съображения исковете са приети за недопустими и като такива са оставени без разглеждане и производството по тях е прекратено с присъждане на разноски на ответника.