Акт № 383 от 09.11.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- 1350/2026
- Подписан
- 09.11.2026
- В сила
- 09.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 457, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 457, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 459, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 6 · Правилник за администрацията в съдилищата
РЕШЕНИЕ
№ 383 гр. София, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Алексей Б. Трифонов
Иванка Шкодрова при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА в присъствието на прокурора и Димитър С. Стоянов като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601350 по описа за 2026 година
Производството е по Производството пред Апелативен съд – София е по реда на чл. 44, ал.
12 във вр. ал. 11 от ЗЕЕЗА, във вр. чл. 457, ал. 7 от НПК.
С Решение № 145 от 08.09.2026 год., постановено по НЧД №420/2026 год. по описа на Окръжен съд - Враца, 2 – ри наказателен състав е приета за изпълнение присъда № 18 от 08.01.2016 год., постановена по наказателно дело Reg. Gen. № 70/2013 – R.G.N.R. № 8937/2017 на Първоинстанционния съд в гр. Бриндизи, Република Италия, потвърдена с решение № 321/21.02.2020 год. на Апелативен съд в гр. Лече и влязла в сила на 27.04.2021 год., с която българският гражданин С. Б. И., род. на *** год. в ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес: *** и с настоящ адрес ***, ЕГН: **********, е осъден на общо наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, с остатък три години и четири месеца за извършени две престъпления – по чл. 110, вр. чл. 628, ал. 2 и ал. 3 и по чл. 110 вр. чл. 605, ал. 1 от Италианския наказателен кодекс, съответстващи на престъпления по чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 142а, ал. 1във вр. чл. 20, ал. 2 от НК на Република България, осъществени в реална съвкупност. С решението е определен, на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На осн. чл. 457, ал. 5 от НПК във вр. чл. 59 от НК, съдът е приспаднал времето през което осъденият С. Б. И. е бил задържан във връзка с Европейската заповед за арест и производството по нейното изпълнение, както следва: от 05.12.2025 год. до 09.12.2025 год.; от 17.12.2025 год. до 23.12.2025 год., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, както и времето през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 23.12.2025 год. до фактическото му задържане за изпълнение на наказанието или до изменение или отмяна на мярката, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от защитника на 1 осъденото лице С. И. - адв. М. С. от АК - Враца, в частта му, с която е определено времето, което следва да се приспадне от приетото за изпълнение наказание от три години и четири месеца по присъда № 18 от 08.01.2016 год., постановена по наказателно дело Reg. Gen. № 70/2013 – R.G.N.R. № 8937/2017 на Първоинстанционния съд в гр. Бриндизи, Република Италия. В тази връзка се твърди, че е осъденото лице е било с мярка за неотклонение в периода от 05.11.2014 год. до 19.12.2014 год. по повод изпълнение на ЕЗА, издадено във връзка с наказателно производство №1738/2013 год. на съда в гр. Кастровилари, Република, което производство е приключило с оправдателна присъда и търпяната мярка „задържане под стража" на територията на Република Италия е била приспадната във връзка осъждането на лицето по наказателно дело Reg. Gen. № 70/2013 – R.G.N.R. № 8937/2017 на Първоинстанционния съд в гр. Бриндизи, Република Италия, потвърдена с решение № 321/21.02.2020 год. на Апелативен съд в гр. Лече и влязла в сила на 27.04.2021 год. Прави се искане да бъде изменено Решение № 145/08.09.2026 год. по ЧНД №420/2026 год. по описа на ОС – Враца в обжалваната му част, като настоящата инстанция постанови от приетото за изпълнение наказание по присъда №18/08.01.2016 год. на първоинстанционния съд в град Бриндизи, Република Италия да бъде приспаднато и времето през което С. Б. И. е бил задържан под стража в Република България във връзка с изпълнение на ЕЗА от 08.01.2014 год.на съда в град Кастровилари, Република Италия в периода 05.11.2014 год. до 19.12.2014 год., като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
В съдебно заседание, пред Апелативен съд – София, представителят на Апелативна прокуратура – София, пледира че следва да бъде уважена жалбата, тъй като са налице законовите изисквания във връзка приспадане на времето, търпяно като задържане под стража по ЕЗА от 08.01.2014 год.на съда в град Кастровилари, Република Италия в периода 05.11.2014 год. до 19.12.2014 год., с оглед това че деянията се намират в реална съвкупност и е налице влязла в сила оправдателна присъда.
Защитникът на осъденото лице И. – адв. С. пледира за изменение на първоинстанционното решение по съображения и в смисъл на подадената от тях жалба.
Защитникът на осъденото лице И. – адв. Г.а, се присъединява към пледоарията на адв.
С. и пледира за изменение на първоинстанционното решение по съображения и в смисъл на подадената от тях жалба.
Осъденото лице С. И., в предоставеното му право на лична защита заявява, че се присъединява към изложеното от защитника си, а в последна дума заявява, че желае да бъде приспаднато и времето през което е търпял задържане под стража по повод изпълнение на предходната европейска заповед за арест.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят И. не оспорва решението в частта му, с която е приета за изпълнение присъда № 18 от 08.01.2016 год., размера на определеното наказание, режима на изтърпяване и съответстващите престъпления по НК на Република България, както и приспаднатото време през което е бил задържан във връзка с производството по наказателно дело Reg. Gen. № 70/2013 – R.G.N.R. № 8937/2017 на Първоинстанционния съд в гр. Бриндизи, Република Италия и приспаднатото такова време с Постановление, издадено от Прокуратурата към Първоинстанциеонния съд на Бриндизи, Отдел „Изтърпяване на наказанията“ на 09.06.2026 год., което осъденият И. е търпял мярка за неотклонение задържане под стража /19.12.2014 год. – 08.05.2015 год./ и мярка за неотклонение домашен арест /от 08.05.2015 год. до 02.10.2015 год./ по наказателно производство № 1351/2012 RGNR на Прокуратурата в Кастровилари и № 1738/2013 RG GIP на Съда в Кастровилари, по което производството е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Възраженията в жалбата, поддържани и в съдебно заседание, касаят времето през 2 което осъденият е бил задържан на територията на Република България във връзка с изпълнение на ЕЗА от 08.01.2014 год. на съда в град Кастровилари, Република Италия в периода 05.11.2014 год. до 19.12.2014 год., във връзка с наказателно производство №1351/2012 RGNR на Прокуратурата в Кастровилари и № 1738/2013 RG GIP на Съда в Кастровилари, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Като доказателства по делото от въззивната инстанция са приети и представените с жалбата заверени ксерокопия от Определение № 505/05.11.2014 год., постановено по ЧНД № 518/2014 год. по описа на ОС – Враца, влязло в законна сила на 08.11.2014 год. и Решение № 119/01.12.2014 год., постановено по ЧНД № 520/2014 год. по описа на ОС – Враца, влязло в законна сила на 01.12.2014 год. След искане за прилагане на сочените по – горе дела по настоящото дело, са постъпили заверени преписи на сочените актове, издадени от ОС – Враца, тъй делата са били унищожени след изтичане на срока им за съхранение съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 6 от ПАС. Същите установяват, че по отношение на осъдения И. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ във връзка ЕЗА от 08.10.2014 год. на Съдия по Предварителни следствия към Съда гр. Кастровилари, Република Италия, действаща в периода от 05.11.2014 год. до фактическото му предаване на италианските власти, като издаваща държава на въпросната ЕЗА - 19.12.2014 год., когато е започнал да търпи „задържане под стража“, видно от коментираното по – горе писмо.
Действително при прочита на тези доказателства се установява, че се касае за производство по което е търпяна мярка за неотклонение „задържане под стража“ и на територията на Република България във връзка изпълнение на ЕЗА, в посочения от жалбоподателя период, извън търпяната мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ на територията на Република Италия, която е приспадната от италианските власти от размера на наказанието по приетата за изпълнение присъда, предмет на настоящото производство. На следващо място, видно от мотивите на посоченото по – горе Решение № 119/01.12.2014 год., постановено по ЧНД № 520/2014 год. по описа на ОС – Враца, влязло в законна сила на 01.12.2014 год. , с което е допуснато предаването на осъдения И. на властите на Република Италия, въз основа на ЕЗА от 08.10.2014 год. на Съдия по Предварителни следствия към Съда гр. Кастровилари, Република Италия, с цел провеждане на наказателно производство №1351/2012 RGNR на Прокуратурата в Кастровилари и № 1738/2013 RG GIP на Съда в Кастровилари, се касае за деяние, извършено в периода до м. октомври 2012 год. Приета за изпълнение присъда № 18 от 08.01.2016 год., постановена по наказателно дело Reg. Gen. № 70/2013 – R.G.N.R. № 8937/2017 на Първоинстанционния съд в гр. Бриндизи, Република Италия касае деяние, извършено на 28.11.2012 год. При съпоставка на времето на извършване на двете деяния и номерата на делата на италианските съдилища се установява, че същите са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, а съгласно разпоредбата на чл.
59, ал. 3 от НК, при наличие на влязла в сила оправдателна присъда, постановена по наказателно производство №1351/2012 RGNR на Прокуратурата в Кастровилари и № 1738/2013 RG GIP на Съда в Кастровилари и по която осъденият И. е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ и на територията на Република България, то този период на задържане следва да бъде приспаднат от размера на наказанието, което следва да търпи.
Изложеното, до тук, налага изменение на акта на първата инстанция в частта относно постановеното приспадане съобразно чл. 457, ал. 5от НПК на срока на предварителното задържане на осъдения И., като същият следва да обхване и времето от 05.11.2014 – 19.12.2014 год., а в останалата му част, решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, САС - НО , 12-ти състав на чл. 48, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗЕЕЗА
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА решение № 145 от 08.09.2026 год., постановено по НЧД №420/2026 год. по описа на Окръжен съд - Враца, 2 – ри наказателен състав, в ЧАСТТА относно постановеното приспадане на предварителното задържане на осъдения С. Б. И., с ЕГН:**********, като
ПРИСПАДА на осн. чл. 459, ал. 5 от НПК във вр. чл. 59, ал. 3 във вр. чл. 23, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието от три години и четири месеца, наложено на осъдения С.
Б. И. с присъда № 18 от 08.01.2016 год., постановена по наказателно дело Reg. Gen. № 70/2013 – R.G.N.R. № 8937/2017 на Първоинстанционния съд в гр. Бриндизи, Република Италия, потвърдена с решение № 321/21.02.2020 год. на Апелативен съд в гр. Лече и влязла в сила на 27.04.2021 год. И ВРЕМЕТО през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 05.11.2014 – 19.12.2014 год. във връзка Европейска заповед за арест от 08.10.2014 год. на Съдия по Предварителни следствия към Съда гр. Кастровилари, Република Италия.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4