Решение № 4296 от 15.10.2019, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№… гр. Варна, 15.10.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11155 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК от “А.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Д.и М.М.срещу П.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №172/9.1.2018 г., постановена по ч.гр. дело №166/2018г. на ВРС, 41 състав, сумата от 225.17 лева – главница, дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга М44**** от дата 10.02.2015 г., както следва:

- 100.97 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга по дължима по договор за далекосъобщителна услуга М44**** от дата 10.02.2015 г.

- 124.2 лева – неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга М44**** от дата 10.02.2015 г.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Длъжникът е призован по реда на чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск.

Между кредитора “А.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** и длъжника П.В.Ц. с ЕГН ********** е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер М44**** от дата на 10.02.2015 г. и ID на клиента 5012****, с който на длъжника са предоставени услуги за мобилен оператор 0886**** по тарифен план M-tel Трансфер S с месечна с месечна абонаментна такса 14.90 лева за срок от 24 месеца. На същата дата длъжникът е добавил за ползване мобилен номер 08862*****, избирайки условията на тарифен план M-tel Мобилен интернет 2,5 GB с месечна абонаментна такса 14.90 лева /с ддс/ за срок от

24 месеца. Сключвайки договора с мобилния оператор, П.Ц. се е възползвал от възможността да ползва две мобилни услуги по договора, а именно за мобилен номер 0886**** и 08862*****, подписвайки Приложение

1 към Договор № 5012**** от 10/02/2015 г. за мобилен номер 0886**** и ПРИЛОЖЕНИЕ №1 към Договор № 5012**** от 10/02/2015 г. за мобилен номер 08862*****.

Отново на 10.02.2015 г. лицето е сключило договор за продажба на изплащане за артикул Lenovo G50-70 за 23 месечни вноски.

По договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М44****, са издадени следните относими по делото фактури:

- фактура № *********/17.07.2015 г., с падеж на плащане 01.08.2015 г., за отчетен период 14.06.2015 г. до 13.07.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги;

- фактура № *********/07.04.2016 г., с падеж на плащане 07.04.2016 г., за отчетен период от 14.02.2016 г. до 13.03.2016 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 124.2 лева

Преди образуване на заповедното производство длъжникът е направил плащания в размер общо на 401.23 лева, с които е погасил частично фактура №*********/17.07.2015 г., като към настоящия момент се претендира само за непогасения остатък в размер на 100.97 лева, представляваща незаплатена услуга.

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключените от него договори, не е изплатил в срок всички дължими към Оператора суми, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник П.В.Ц. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Твърди се, че ответникът дължи неустойка, на основание Приложение 1 към Договор № 5012**** от 10/02/2015 г. Сочи се в УМ, че прекратяването от страна на оператора е извършено на основание чл. 54.12 от Общите условия на А1, съгласно които в случай на забава на плащането на дължимите от абоната суми, продължила повече от 124 дни, договорът с потребителя се счита за едностранни прекратен. Прекратяването от страна на оператора е извършено по твърдения на ищеца с издаване на фактура № *********/07.04.2016 г.

По делото е постъпил отговор от особения представител на ответника в срока по чл.131 от ГПК.

В него се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни, като се оспорват същите по основание и размер.

Оспорва се авторството на договор за продажба на изплащане № 5012**** от 10.02.2015 г. и приложенията към него, и договор № 5012**** от 10.02.2015 г. и двете приложения с №1 към него, като се твърди, че не са подписани от П.В.Ц..

На основание чл. 193, ал. 2 от ГПК ответната страна моли да бъде постановено извършването на проверка на подписите на ответника върху приложените по делото договори и приложения към тях, ако ищцовата страна, заяви, че ще се ползва от оспорените документи.

При условията на евентуалност, при приемане от съда, че договорите и приложенията към тях са подписани от ответника по делото, се оспорват:

- основанието, размерът и дължимостта на сумите на приложените по делото фактура №**********/17.07.2015 г., сметка №**********/07.04.2016 г. и сметка № **********/07.04.2016 г.;

- твърденията, че фактура № ********** е с падеж 01.08.2015 г., тъй като съгласно чл. 6.2 от договор за продажба на изплащане № 5012****/10.02.2015 г. е предвидено разсрочено плащане към дължимата сума, съгласно приложение №2

- твърденията, че при прекратяване на договора за продажба на изплащане е приложим реда по чл. 54.12 от общите условия на ищеца, т.к. в договора е предвиден друг ред за прекратяването му, а при противоречие между вписани в договора уговорки и такива по общите условия, се прилагат тези от индивидуалния договор.

Твърди се, че приложените по делото договори са били прекратени поради изтичане на срока им, а не едностранно от ищеца, тъй като последният не е упражнил правото си за това по надлежния ред, уведомявайки ответника.

Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, поради което такава не се дължи. Прави се възражение за прекомерност и се моли да бъде намален нейният размер, в случай че бъде приета за действителна.

Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК като по същество ищецът претендира заплащане на незаплатена далекосъобщителна услуга въз основа на сключен между страните договор и вземане за неустойка по същия договор, сключен при общи условия.

За основателността на исковете е необходимо доказване на следните предпоставки: валидно сключен договор между страните, вкл. валидна клауза за неустойка, изпълнение на задълженията на ищеца за предоставяне на твърдяната услуга, неизпълнение от страна на ответника на задължението за заплащане на цената на услугата, същото скрепено с неустойка.

В тежест на ищеца е да докаже всички предпоставки за уважаването на исковата, освен изпълнението на задължението на ответника за заплащане на цената на услугата в срок, което е задължение на ответника, в случай, че оспорва неизпълнението си.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между кредитора „М.***" ЕАД, ЕИК ****, понастоящем с наименование “А.Б.” ЕАД, ЕИК **** и длъжника П.В.Ц. е подписан Договор 5012**** от дата 10.02.2015 г. ведно с Приложение № 1 към него за мобилен телефонен номер 0886**** и Приложение № 1 към него за мобилен телефонен номер 08862*****. В посочените договор и приложения се определени тарифите за предоставяните от оператора услуги по договора за изработка – за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Предметът на договора, съгласно чл. 3.1 от същия, е следният: Операторът предоставя на абоната електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на този договор и Общите условия за взаимоотношение на „М.***" ЕАД с потребителите на съответната услуга или мрежа.

На същата дата между същите страни е подписан договор за продажба на изплащане №5012**** от дата 10.02.2015 г., съгласно чл. 1 от който, продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху една или няколко вещи /в конкретния случай Lenovo G50-70/ срещу цена, която купувачът се съгласява да заплати в размер и при условията на разсрочено плащане, определени с този договор и приложенията към него – или общата сума от 669,60лв. /определена като стойността на вещта и лихва в размер на 9.95%/ ще бъде заплатена на месечни вноски, съгласно погасителен план – Приложение № 2, с първоначална вноска 27,90лв. и 23 месечни вноски – т.е. за периода 10.02.2015 – 10.02.2017г.

Договорите са оспорени отношение на тяхната автентичност в частта на подписа, положен за ответника.

От изготвената по делото, прието от съда и неоспорена от страните СГЕ се установява, че подписът, положен за абоната в Договор 5012**** от дата 10.02.2015 г. ведно с Приложения № 1 към него са изпълнени от П.В.Ц..

Въз основа на горното съдът намира, че между страните са възникнали валидни договорни правоотношения по два договора с различен предмет, макар сключени на една и съща дата и номерирани с един и същи номер от ищеца, а именно договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги /договор за изработка/ и договор за покупко-продажба с уговорка за разсрочено изплащане.

Съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява неизпълнение по договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Видно от фактура ********** от 17.07.2015г., за която в исковата молба и в уточняващата молба се твърди, че е издадена за предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги, всъщност обективира в счетоводния документ вземане за „вноски за изплащане на стоки“, т.е. вземане по друг договор – за покупко-продажба на изплащане. Само на това основание, искът следва да бъде отхвърлен, доколкото не се доказва от представените по делото доказателства твърдението в исковата молба за наличие на непогасени вземания за предоставени далекосъобщителни услуги.

По отношение вземането за неустойка, съдът намира следното:

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Ищецът основава претенциите си за плащане на неустойка на уговорка между страните в Приложение 1 към Договор № 5012**** от 10/02/2015 г. /за предоставяне на далекосъобщителни услуги/. Основанието въз основа на което е начислена неустойката е посочено в т. 6.3.1 от Приложение 1 и гласи: „В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.“

За да възникне вземането за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, на първо място следва да бъде доказано неизпълнение по Договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги. В настоящия случай, както беше посочено по-горе липсва доказване на такова неизпълнение по посочения Договор.

Поради това и липсва основание за прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги и за начисляване на неустойката, предвидена в конкретното правоотношение. /Дори и да има неизпълнение по другия договор – за покупко-продажба на изплащане, и предвидена неустойка в него, ищецът не претендира същата в настоящото производство./

Само на това основание искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Въпреки това съдът намира, че следва да посочи и още:

Не е налице и доказателство за валидно прекратяване на договора за ползване на далекосъобщителни услуги преди датата на изтичане на срока на договора.