Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 427 от 10.11.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 567/2023
Вид
Решение № 427
Подписан
10.11.2023
В сила
10.11.2023
Състав
ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Плевен, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500567 по описа за 2023 година

С решение № 992/30.06.2023 г. по гр.д.№ 20234430100899 по описа за 2023 година на ПлРС е отхвърлен предявеният от М. К. К. против „Рубин Трейдинг“ ЕАД със седалище гр. Плевен иск с правно основание чл. 221, вр.327, ал.1, т.3 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от размер на 4 636.50 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.2022 г. до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.Осъден е М. К.

К. да заплати на „Рубин Трейдинг“ ЕАД със седалище гр. Плевен сума в размер на 450 лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от М. К. К., чрез пълномощник, против решение № 992/30.06.2023г. по гр.д.№ 20234430100899 по описа за 2023 година на ПлРС, което се обжалва изцяло.Счита същото за неправилно и незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени решението на ПлРС и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск.

За въззиваемата страна „Рубин Трейдинг“ЕАД със седалище гр.София 1 процесуалният представител изразява становище да се остави в сила първоинстанционното решение, като се присъдят и направените разноски.Не е налице основание за плащане на обезщетение на работника.Приложено е допълнително споразумение за смяна на работата, подписано от работника.Впоследствие е заявил до работодателя, че прекратява трудовото си правоотношение едностранно, а работодателят няма избор при това положение, освен да издаде заповед -той е длъжен да я издаде, такава е практиката на Върховния съд.Единственото, което работодателят може да направи, е да не изплати това обезщетение, защото не е налице основанието за прекратяване.подробни съображения са посочени в отговора на въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.Във връзка с въведените доводи във въззивната жалба съдът намира следното.

Във въззивната жалба е посочено, че с допълнително споразумение от 21.04.2022 г. въззиваемият е променил длъжността на въззивника от „директор отдел „Топъл край“ в „механик“.

Сочи се също така, че със заявлението от 01.06.2022 г. въззивникът е депозирал заявление за прекратяване на ТД на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ „поради промяна в мястото и характера на работа в предприятието“, като от същата дата е изготвена и заповедта на въззиваемия за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание.

Във въззивната жалба въззивникът сочи, че претендира с ИМ обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за срока на предизвестието, което е 1 месец.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковата му молба, като е приел, че няма право на обезщетение, тъй като работодателят не е променил 2 едностранно характера на работата, а това е станало по взаимно съгласие с допълнителното споразумение и за работника не е било налице основание да прекрати трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ, който довод счита за неправилен и незаконосъобразен.Единствените случаи, в които работникът или служителят няма право да прекрати трудовия си договор е когато работодателят е извършил едностранно изменение в случаите, допустим от закона - чл.120 КТ, а в процесния случай няма основание за изменение на мястото и характера на работата по чл.120 КТ.

От приложеното допълнително споразумение между въззивника и въззиваемия от 21.04.2022 г. към трудовия договор от 24.01.2015 г. е видно, че на основание чл.119 от КТ е променена заеманата от М. К. длъжност в предприятието, като от длъжност „директор отдел „Топъл край“, считано от 26.04.2022 г., е следвало да изпълнява длъжността „механик“.

Със заповед от 01.06.2022 г. въз основа на депозирано заявление от М. К. от същата дата, с което е заявил, че прекратява трудовия си договор без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ поради промяна от работодателя на мястото и характера на работата, е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от същата дата.

Депозирано е заявление от 10.11.2022 г. от М. К., в което е направено искане, тъй като със заповедта от 01.06.2022 г. е прекратен безсрочният му трудов договор на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ въз основа на негово заявление, на основание чл.221, ал.1 от КТ да му бъде изплатено обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което е един месец.

Налице са предпоставките за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните съгласно чл.119 от КТ, обективирано в допълнителното споразумение от 21.04.2022 г.

Изменението на трудовото правоотношение може да се извърши само при взаимно съгласие на страните, изразено писмено.Изискването за писмена форма касае изменението на всяка една от клаузите на трудовия договор, включително наименованието на длъжността и характера на работата по чл.

66, ал. 1, т. 2 КТ.Изменението може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза.

Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на 3 трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на нов договор между същите страни, промяната действа от момента на постигане на съгласие за нея.

Както се установява от доказателствата по делото, М. К. е работил на длъжност „Зам.началник цех“ Код по НКПД 1321 5004 при въззиваемия, Дирекция:Производство-Цех 3/Ванна пещ 5, считано от 26.01.2015 г.

С допълнителното споразумение от 21.04.2022 г. към горепосочения трудов договор на основание чл.119 от КТ са направени следните изменения на трудовия договор, считано от 26.04.2022 г.: от длъжност „Директор отдел Топъл край“ на длъжност „Механик“, Код по НКПД 3115 3004 в „Рубин Трейдинг“ЕАД, срок на договора -безсрочен.

Следва да се приеме, че е настъпило изменение на трудовото правоотношение между страните съгласно допълнителното споразумение от 21.04.2022 г., като са спазени изискванията на чл.119 от КТ.

Съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ трудово правоотношение, което се прекратява без предизвестие (каквото е прекратяването по чл.327, ал.1, т.3 КТ), се счита за прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора.В текста на разпоредбата не се съдържа изискване фактически да е налице основанието за прекратяване както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.327, ал.1 КТ води до автоматично прекратяване на същото - независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание.

Чл.120 от КТ касае изменение на мястото и характера на работата от работодателя без съгласие на работника или служителя, но такова изменение в процесния случай от страна на въззиваемия не е направено.

Във въззивната жалба е посочено също така, че едностранният характер на изменението и липсата на съгласие от страна на работника се изразява в последващото заявление за прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.1, т.3 КТ, на което работодателят не се е противопоставил и е издал прекратителната заповед на това основание.

4

Както се посочи по-горе, трудовото правоотношение е прекратено съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ на 01.06.2022 г., тъй като М. К. е подал заявление с вх.№ 323/01.06.2022 г.

Издадената от работодателя заповед № 59/01.06.2022 г. следва да се приеме, че има само констативно действие и тя е издадена с оглед изпълнението от негова страна на императивната разпоредба на чл.128а, ал.3 от КТ, както се сочи от въззиваемия.

В процесния случай, както се посочи по - горе, въз основа на доказателствата следва да се приеме, че е налице изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, а не е налице едностранно изменение от страна на работодателя на трудовото правоотношение.Налице е изключението, посочено в чл.327, ал.1, т.3 от КТ относно промяната от работодателя на мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение - „освен в случаите, когато има право да извърши такива промени“.Изменението на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните по чл.119 от КТ попада в него.

Не е налице фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ, поради което работодателят не дължи изплащане на обезщетение на основание чл.221, ал.1 КТ.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 992/30.06.2023г. по гр.д.№ 20234430100899 по описа за 2023 година на Плевенски районен съд.

ОСЪЖДА въззивникът М. К. К., ЕГН **********, да заплати на въззиваемия „Рубин Трейдинг“ЕАД със седалище и адрес на управление 5 гр.Плевен, Западна индустриална зона, Стъкларски завод Рубин, ЕИК 203365700, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 400 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6