Протокол № 174 от 01.03.2023, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 174 гр. Ямбол, 27.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330102900 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:25 часа се явиха:

Страните са редовно призовани.

Ищецът се явява лично и с адв. С. И., редовно упълномощен.

Ответницата се явява лично и с адв. П. М., с пълномощно представено в днешно с. з.

Адв. И. – Моля да се даде ход на делото.

Адв. М. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. И. – Уважаема госпожо Председател, поддържам ИМ. Водим свидетелите Я. А. Н. и Н. С. А., които ще молим да бъдат разпитани в качеството им на свидетели относно изложените в ИМ обстоятелства, касаещи фактическото състояние на владение на процесния имот.

Искането ни е да осъдите ответницата да ни предостави достъп до 1 процесното жилище, така че да упражняваме свободно владението си, т. к. в същото се съхраняват лични вещи на моя доверител до които той няма никакъв достъп, както и да бъде наложена санкция на същата съобразно закона. Искаме да бъде възстановено владението на моя доверител, което е упражнявал до 23.07.2022 г.

Адв. М. – Уважаема госпожо съдия, оспорваме предявената ИМ с правно осн. чл. 356 ГПК във вр. с чл. 75 и чл.76 ЗС. Считаме същата за неоснователна и недоказана. Поддържаме отговора, който е представен на осн. чл. 131 и следв. от ГПК. Моля да допуснете и конституирате като свидетели следните лица, които водим в днешното с. з., а именно:

Р. И.а Р. и Н. К. Г., които ще установяват изложените обстоятелства в отговора по чл. 131 и следв. от ГПК, че моята доверителка не е отнемала фактическата власт от ищеца върху процесния недвижим имот – апартамент, като това отнемане да е извършено по скрит начин.

Представям решение на ЯРС за прекратяване на брака между страните, в което е посочено, че ползването на процесното семейно жилище е предоставено на моята доверителка, която е ответник по настоящото дело.

На основание чл. 146 ал.1 от ГПК съдът докладва следното:

Предявен e иск с правно основание чл.76 от ЗС-съдът да осъди ответницата да възстанови (предаде) съвладението на ищеца върху апартамент в гр.Я.. Искът се основава на фактите, че ищецът е титуляр заедно с ответницата на вещно право на ползване върху имота въз основа на нотариален акт от 2.07.2021 г., с който са прехвърлили собствеността си чрез продажба на дъщеря си Р. Р.. На 24.07.2021 г. ищецът е установил, след прибирането си от работа, че ответницата е сменила патрона на входната врата на жилището. Оттогава няма достъп до него, тъй като ответницата отказва да осигури такъв. Според ищеца е отнела владението му по скрит начин.

В срока за отговор ответницата оспорва иска като неоснователен, като възраженията си основава на фактите, че не е доказано отнемането на осъществявано от ищеца владение, при това по срит начин.

2

Безспорни факти са прехвърлянето на имота на трето лице чрез продажба и учредяването на вещно право на ползване на страните. От спорните факти ищецът носи тежестта за доказване на факта, че е осъществявал фактическа власт върху имота и тя е отнета от ответницата по скрит начин на посочената в исковата молба дата.

Адв. И. – Нямам възражения по доклада на делото.

Адв. М. – Нямам възражения по доклада на делото.

По доказателствата на ищеца съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до разпит като свидетели Я. А. Н. и Н. С. А..

По доказателствата на ответника, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема Решение ***/01.02.2023 г. по гр. дело № ***/2022 г. на ЯРС.

Допуска до разпит като свидетели Р. И.а Р. и Н. К. Г..

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите, както следва:

Я. А. Н. – 69 г., неосъждан, без родство и дела със страните;

Н. С. А. – 39 г., осъждан за побой от 2006 г., към момента реабилитиран, без родство със страните;

Р. И.а Р. – 27 г., неосъждана, дъщеря на страните;

Н. К. Г. – 34 г., неосъждан, зет на страните.

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.

Свидетелите обещаха да говорят само истината, след което в залата 3 остана само първият от тях.

Свид. Н. – Познавам страните от много време, с години. Не сме съседи. Бяхме приятели с баща му и майка му и оттам ги знам. И. живееше на ***, блокът е ***ми, преди юли 2022 г. Аз не съм ходил у тях никога.

Той ме видя и ми се оплака, че съпругата му го е изгонила от апартамента.

Това ми го каза миналата година юли или август. Някъде там, лятото. Сега И. живее ей тука, на тази улица, не знам как се казва. Да-както той сега каза- на „***“. Там съм ходил хиляда пъти в тях. Тази година не съм ходил. Ходих миналата година, когато майка му още беше жива. Не мога да си спомня, кога почина тя. Отношенията на И. и съпругата му не са добре, щом го е изгонила. И. казва, че всичкият му багаж е там в апартамента. Той ми е споделил за вещите. Аз не съм виждал като очевидец.

Свид. Атанасов – Съсед съм с И. Р.. Живея близко до тях на ул. „***, което ще рече на 50 до 100 метра. Той е на „***“. Улиците ни са перпендикулярни, само че аз съм на ъгъла на това пресичане. Доста близо сме един до друг. Познава се с мои роднини отдавна. Не знам, откога той живее там. Не мога да кажа. Аз цял живот го помня там. Точна информация не мога да Ви кажа, откога обитава жилището, защото не сме се виждали всеки ден, просто миналата година се видяхме лятото, може би в края на юли - началото на август, и точно говорихме, че му е ограничен достъпът до апартамента от жена му. Не знам къде е апартаментът. Не съм се интересувал точно от това. Просто говорихме с него, че се е преместил пак в квартала, защото не може човекът да си влезе в апартамента. Водят дела с жена му. Не мога да кажа в какъв интервал е напускал адреса и кога се прибирал, просто го познавам от малък. Това е родната му къща, в която живее сега. Е, не знам дали е родната му къща, защото и аз не съм възрастен човек да помня от времето на дядовците ни чак, но почти през ден - два го виждам. Често минавам там, почти през ден-два. От доста време е там. Поне от 2-3 години. Преди това аз пътувах и отсъствах доста дълго време от адреса си и не мога да кажа, колко години е живял там.

Адв. М. – Нямам въпроси.

4

Свид. Р. – Желая да свидетелствам. В момента живея в собствения си имот на *** бл. ***. Живея с майка ми и със сестра ми. Моят приятел е посещавал този имот. Той се казва Н. К. Г.. Това е другият свидетел, който е отвън. Всеки ден сме в апартамента с него, отпреди 3 години, откакто се запознахме. Ние не живеем заедно с него в момента, но ме посещава. От юли до настоящия момент баща ми неведнъж, а многократно е посещавал апартамента, докато майка ми и е на работа. Той е идвал, обирал си е нещата, пили сме кафе, говорили сме по най-спокойния начин, но последния път, в който си тръгна, той каза, че повече не иска да се вижда с нас. Обра си всички багажи, дори му помогнахме да ги пренесе до колата си.

Ищецът – Те ми донесоха чувалите с дрехите.

Свид. Р. – След като той октомври месец разби колата ми, т. е. задното стъкло- имаме го записано в Прокуратурата, правили са му експертизи на почерка, така че там е упоменато, че точно поради тази причина аз като собственик исках да защитя майка си, сестра си и себе си, понеже неведнъж съм получавала заплахи от него, както и неведнъж майка ми е получавала заплахи от баща ми. В правото си на собственик исках да защитя както тях, така и себе си. Родителите ми бяха в много обтегнати отношения в този период. То бяха закани, то бяха заплахи, то беше едно преследване, което аз разбрах, че съм имала, след както дори и нея са я преследвали - къде отива, с кого излиза, кога се прибира и дали се прибира. Имаше заплахи, имаше и закани и точно по тази причина и заради счупено стъкло на моя личен автомобил аз реших, че трябва да сменя патрона и това стана по моя молба към моя съпруг. Уведомих баща си за това мое действие. Казах му, че вече няма право да влиза в този апартамент за мое и тяхно спокойствие, докато не мине бракоразводното дело. След като мина бракоразводното дело, разбрахме, че апартаментът вече е присъден на майка ми и сестра ми да го обитават и да живеят в него.

След като се смени патрона, баща ми имаше свободен достъп до апартамента. Няколко пъти идва и пихме кафе. Махаше си багажите и дори с майка ми вкъщи е пил кафе, но не смеехме да оставяме майка ми сама с него, защото той е агресивен и се притеснявахме за нея. Не съм му създавала пречка да идва да си взима вещите, когато той пожелае и когато на него му е удобно, а не да се съобразява с мен. По тази причина, че се 5 притеснявах, е сменен патронът.

Адв. М. – Представям постановление на ЯРП.

Адв. И. – Това изобщо няма отношение по делото.

Свид. Р. – Това дело, трябваше да е към мен, защото аз го направих, а не към майка ми, т.е. той трябва да съди мен. Не съм скрила факта, казах му. Не съм му забранявала и когато е решил, винаги е бил добре дошъл.

След като видях счупеното стъкло на автомобила и заплахите, аз смених патрона. Не съм му предоставила ключ. Баща ми живя в апартамента допреди майка ми да подаде молба за развод на 23.07. Не сме сменяли на 24.07 патрона и той си имаше пълното право на достъп до апартамента.

Ищецът – Вземаха ми ключовете.

Свид. Р. – Отстранено му беше правото на ползване след като видях разбито стъклото на колата си. Смених патрона точно след това- октомври месец. На 17-ти октомври ми разби колата. На 18-ти аз смених патрона. На мен ми беше пределно ясно кой е, при положение, че получихме заплахи от баща ми по „месинджър“, че ние ще останем без кола и така и се случи.

Отказа от прокуратурата го направих аз, защото баща ми ми се обади и ми каза, че трябва да отида в полицията. Аз отидох и полицая ми каза:

„Извинявай. Не е моя работа, обаче искам да ти кажа, кой го е направил.

Ти имаш правото да знаеш като собственик на автомобила“. Аз попитах:

„Кой е?“. Той отговори: „Ами, баща ти е, понеже ние го викахме за експертна оценка на почерка“. След това експертизата е показала, че той ми е начупил колата.