Решение № 3695 от 09.11.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15524/2021
- Вид
- Решение № 3695
- Подписан
- 09.11.2022
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3695 гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330115524 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ЗК “Лев Инс” АД против Г. В. П. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК и чл. 500, ал. 2 КЗ за установяване на паричните притезания, обективирани в Заповед № 3907/26.04.2021 г., поправена с Разпореждане № 8869/17.08.2022 г., постановени по ч.гр.д. № 5426/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, за сумата от 2 459 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото увредено лице И. Н.
Б. застрахователно обезщетение от 2 439 лв. и ликвидационни разноски от 20 лв., която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 03.09.2016 г., е управлявал лек автомобил „БМВ 320 И” с peг. № ***** без правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 29.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 03.09.2016 г., около 15:30 ч., при движение в с.
П. на ул. **, лек автомобил „БМВ 320 И” с peг. № *****, управляван от Г. В.
П., поради движение с несъобразена скорост излиза вдясно от пътя, като реализира пътно-транспортно произшествие с паркирания лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д” с peг. № *****, собственост на И. Н. Б.. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***** г. Вследствие на произшествието били увредени следните 1 детайли и части на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д” с peг. № *****, а именно: облицовка предна броня, спойлер предна броня, лява решетка предна броня, средна решетка предна броня, основа предна броня, декоративна решетка, ляв фар, лайсна под ляв фар, греда над радиатори, решетка пред радиатори, преден капак, задна лява врата, предна лява врата, лайсна задна лява врата, лайсна задна лява врата, заден ляв панел, задна лява джанта, заден ляв тас, облицовка задна броня, външен ляв праг, лайсна задна броня никел, ляв стоп, под багажник, задна дясна врата, лайсна задна дясна врата, десен фар, воден радиатор, ауспух и греди задна врата лява. Сочи, че управляваният от ответника лек автомобил „БМВ 320 И” с peг. № ***** е застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” при ищцовото дружество по силата на застрахователна полица № ***** със срок на валидност от 30.03.2016 г. до 29.03.2017 г. Твърди, че в полза на собственика на увредения автомобил е заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 2 439 лв., което е определено при условията на „тотална щета“ в размер на 75 % от действителната стойност на превозното средство. Ищецът счита, че е встъпил в правата на увреденото лице с изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като причинителят на вредата, е управлявал лекият автомобил без правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство към датата на пътно-транспортното произшествие. Моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.
Ответникът Г. В. П., чрез назначения му от съда особен представител адв. С. А., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Оспорва предявения иск по основание и размер, както и наличието на предпоставките за възникване на регресно право в полза на ищеца. Счита, че в производството по делото не е доказан вида и размера на причинените вреди. Поддържа, че от представените в производството по делото доказателства не се установява, че причинените щети са в причинноследствена връзка. Твърди, че представените от ищеца документи представляват частни документи, които се ползват единствено с формална доказателствена сила, като оспорва последните по съдържание. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ.
В чл. 500, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
2
500, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на ищеца, обективирани в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се установява, че ищецът основава регресното си право на основание виновно отклонение от страна на ответника от проверка за алкохол, тъй като последният е напуснал местопроизшествието, следователно предявената искова претенция е такава с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ. Следва да намери приложение материалноправния закон, действал към момента на сключване на процесния договор за имущшествено застраховане, при действието на който е настъпило и процесното пътно – транспортно произшествие – Кодекса на застраховането – обн. ДВ. бр.102 от 29.12.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4.към датата на произшествието делинквентът – ответник да е управлявал моторното превозно средство без наличие на правоспособност за това.
Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното. Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати.
В производство е представена застрахователна полица № ***** г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по силата на която за периода на застрахователното покритие от 30.03.2016 г. до 3
29.03.2017 г. е застрахована гражданската отговорност за управление на лек автомобил „БМВ 3201“ с рег. № *****, собственост на М. И. К.. Твърдяното застрахователно събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
Установява се, че по заявление на Д. Т. Т. – в качеството му на водач на увредения автомобил, при ищцовото застрахователно дружество е образувана преписка по щета № ***** от 20.03.2017 г., по която са установени следните щети по отношение на лек автомобил „Мерцедес С 220” с peг. № *****, а именно: облицовка предна броня, спойлер предна броня, решетка предна броня лява, решетка предна броня средна, основа предна броня, решетка декоративна, фар ляв, лайсна под ляв фар, греда над радиатори, решетка пред радиатори, капак преден, врата задна лява, лайсна врата задна лява, лайсна врата предна лява, лайсна врата задна лява, лайсна врата предна лява, калник заден ляв, джанта задна лява, таз задна лява, облицовка задна броня, праг ляв, лайсна задна броня никел, стоп ляв, под багажник, врата задна дясна, лайсна врата задна дясна, фар десен, воден радиатор, ауспух. По преписката са изготвени експертиза и доклад по щета, като е определено обезщетение при тотална щета в размер от 75 % от застрахователната стойност на автомобила – за сумата от 2 439 лв., с начислени ликвидационни разноски от 20 лв.
От представеното по делото Свидетелство за регистрация, част I , че увреденият автомобил „Мерцедес С 220” с peг. № ***** е собственост на И.
Н. Б., в полза на който е заплатено застрахователно обезщетение от 2 439 лв. с платежно нареждане от 28.12.2016 г.
В производството по делото е представен Протокол за ПТП с пострадали лица № ***** г., издаден от длъжностното лице З. Г. Т. – дежурен при Сектор „Пътна полиция“, който е посетил местопроизшествието, като е съставил протокола, в който е обективирана схема на произшествието. В протокола е посочено, че при движение в с. П., на ул. **, участник № 1 – лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № *****, управляван от Г. В. П., при движение с несъобразена за пътните условия скорост излиза в дясно от пътя и блъска паркирания участник № 2 – лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № *****, собственост на И. Б., който лек автомобил отскача напред и на дясно и се блъска в бетонен стълб на уличното осветление и два броя пластмасови контейнера за смет. В протокола за ПТП са установени увреждания на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № *****, както и по другия автомобил, като е отразено, че от произшествието е пострадало лицето А. Я. Г. – пътник в управлявания от ответника лек автомобил.
Протоколът за ПТП не носи подпис на ответника – водач на лек автомобил „лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № *****.
В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани 4 с моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.
В раздел І, чл. 7 от Наредбата е посочено, че при ПТП с материални щети се издава протокол при посещаване на място от органите на полицията.
Налице е съответствие на тази разпоредба с чл. 125, т. 8 от Закона за движение по пътищата, според която службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалните свидетелствуващи документи имат материална доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, до доказване на противното, че удостоверените в документа факти действително са се осъществили. Законната доказателствена сила обхваща както лично възприетите факти от издателя на официалния документ - съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, така и мястото и датата на съставянето на документа.
Разпечатката съдържа 32 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/531365a0-eba7-47a0-89dd-85c1b05bac49