Решение № 163 от 31.07.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Даниела Ил. Писарова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000108 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по две въззивни жалби, както следва: Въззивна жалба на ТИ -Т ООД, ЕИК 201943340, Шумен, подадена чрез адв.Б. Б. от АК-Шумен, пълномощник на дружеството по делото и Въззивна жалба на Ц. И. Х., ЕГН **********, от гр.Шумен, двете срещу решение №299/17.12.2025г., постановено по ГД №109 по описа за 2022г. на Окръжен съд -Шумен.

С въззивната си жалба ТИ -Т ООД обжалват решение в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ответника Ц. И. Х. сумата от 20 000 лева /равностойност на 10 225,84 евро/ представляващи стойността на разходите, необходими за отстраняване на некачествено извършени СМР въз основа на неформален договор за СМР на обект на ответника в гр.Шумен, ***. В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се на първо място, че съдът не е съобразил обстоятелството, че покривната конструкция не е изготвена съгласно проекта и е променена конструктивната схема, което обаче се дължи на промяна на подпокривното пространство, извършена от Ц.

Х. /възложителя/, установено от изслушаната СТЕ. Твърди се, че при изпълнението на покривната конструкция са били внесени промени в монтажните схеми на елементите, за което не е било представено съгласие на проектанта. Налице е била и промяна в разпределението на тавански етаж. Въззивникът твърди, че за да уважи иска съдът не е отчел установеното по делото обстоятелство, че промяната в подпокривното пространство е по инициатива на възложителя, собственик на сградата. Поради изложеното, въззивникът счита, че последният не може да извлича облаги от собственото си неправомерно поведение като твърди, че покривът не отговаря на проекта. Твърди, че са били изградени помещения в подпокривното пространство, каквито не са били предвидени в одобрения проект. В тази връзка жалбоподателят изтъква, че съдът неправилно е кредитирал показанията на бащата на Ц. Х. – И Х, съгласно които ищецът по насрещния иск бил направил възражение за 1 недостатъците по покривната конструкция пред изпълнителя. Твърди се, че други доказателства в подкрепа на този извод не са събрани по делото, а дадените показания следва да се ценят като заинтересовани съгл.чл.172 ГПК. Същите освен това се оборвали от показанията на св.Т и св.С. /цит. извадки от дадените показания/ Твърди се, че изводите на съда по кредитиране на свидетелските показания противоречат на всякаква житейска логика. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и при приложение нормата на чл.162 ГПК, тъй като без да притежава специални знания е определил размера, до който е основателен насрещния иск с правно основание чл.265, ал.1, предложение второ от ЗЗД, по свое усмотрение. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че работата не е била приета от Ц. Х.. Напротив, въззивникът счита, че изпълнението на покрива е било фактически прието от възложителя Ц.Х. с конклудентни действия, тъй като последният е обитавал и продължава да живее в процесната сграда. Като такова се сочи и изявление на процесуалния представител на страната адв.К. на л.2 в протокола от 11.04.2025г. Въззивникът счита, че изработеното от него изпълнява функцията си повече от четири години, поради което твърди, че очевидно изграденото е годно за обикновеното си предназначение. Договорът за СМР не бил развалян от Ц. Х.. Ако и да има недостатъци по изпълнената работа, според въззивника, те се дължат на извършената от самия възложител промяна на подпокривното пространство. Твърди, че покривът може да бъде запазен, но подсилен /цит. вещото лице инж.К./. Твърди, че посредством уважаване на насрещния иск е налице неоснователното обогатяване на ответника Х. вместо разрешаване на спора. Освен изложеното, въззивникът твърди, че част от констатираните недостатъци са извършвани от трети лица, а не от Ти -Т ООД, а за останалата част от некачествено извършените по покрива работи се излагат поотделно подробни съображения. /стр.12-13 от възз.дело/ Въз основа на изложеното се претендира отмяна на решението в частта по уважения насрещен иск като неоснователен ведно с присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

С постъпил в срока по чл.263 ГПК отговор Ц. И. Х., представляван от пълномощника си адв.В.К., оспорва основателността на жалбата. Оспорва професионалните качества, активността на въззивника по време на строителството както и необходимостта от предупреждение до възложителя при негодност на поръчката/липсата на предоставен инвестиционен проект/. Оттук се черпи довод съгласно чл.260, ал.2 ЗЗД, че доколкото не е упражнил възражението, изпълнителят носи отговорност за вредите, произтекли от лошото /некачествено/ изпълнение на възложената работа. Твърди се, че за покрива не са съставяни протоколи и документи съгласно Наредба №3/2003г. за актове и протоколи по време на строителството. Оспорва твърдението за приемане на работата от страна на възложителя с конклудентни действия. Твърди, че дори да е налице фактическо предаване на обекта, не е налице съставен констативен акт за установяване годността на изработеното съгласно цит.

Наредба №3/2003г. и чл.170 от ЗУТ. /акт обр.15/ Оспорват се твърденията, че част от строителните материали не са могли да бъдат доставени поради Ковид пандемията. Твърди, че строителят не е вложил в обекта материали с дори минимално качество. Поради виновното пълно неизпълнение на възложената работа от страна на Ти -Т ООД, страната претендира осъждане на дружеството да заплати обезщетение в размер стойността за отстраняване на некачествените работи съгласно чл.265 ЗЗД. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените в производството разноски. Не изразява становище по доказателственото искане във въззивната жалба.

Предмет на производството е и ВЖ на Ц. И. Х., подадена чрез пълномощника му адв.В.К. от ШАК, срещу решението на ШОС в частта, в която страната е осъдена да заплати на ТИ – Т ООД сумата от 19 378.21 лева с ДДС по фактура №385/09.03.2022г., представляващи възнаграждение съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД, за извършените СМР – покрив на сграда на посочения адрес в гр.Шумен, ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на задължението. Твърди се, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът 2 неправилно е приложил разпоредбата на чл.266 ЗЗД. Твърди се, че ответникът по насрещния иск е изпълнил поръчка в явно и съществено отклонение от одобрения инв.проект, като освен това изградения покрив е неустойчив на постоянни и експлоатационни натоварвания съгласно чл.154, ал.2, т.4 и т.5 ЗУТ. За изпълнението не са издавани никакви актове по време на строителството, а така също строежът не е приеман с конклудентни действия на възложителя. Твърди се, че отклонението от поръчката е толкова съществено, че прави работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение като дава основание за разваляне на договора съгласно чл.265, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че покривът не може да бъде поправен в съответствие със СПН като ползването му дори поставя в риск живота и здравето на собственика на сградата. Поради това се претендира пълно отхвърляне на претенцията на Ти -Т ООД.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по жалбата от страна на ТИ -Т ООД, чрез адв.Б.Б. от ШАК за нейната неоснователност. Претендира се решението в тази част да бъде потвърдено. Страната излага, че оспорва твърдението на въззивника, че за строежа не са издавани никакви строителни книжа като посочва, че възложителят не се е съобразил /и не е уведомил дружеството/ с Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 15.04.2021г. Счита, че с това си поведение възложителят е целял благодетелстването си. Поддържа, че изработеното е прието с конклудентни действия на Ц.

Х., който е обитавал и живеел в сградата, чийто покрив е предмет на СМР. Твърди, че Ц. Х. е предоставил на изпълнителя проект, който не отговаря на действащите правила и норми, а освен това е изградил в подпокривното пространство незаконни зидове, които водят до промяна на покривната конструкция. Счита, че възложителят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в липса на поискано изменение на първоначалния инв.проект съгласно чл.154, ал.5 ЗУТ, а едновременно с това възлагане изработката на покрива от Ти -Т ООД. Оспорват се твърденията за съществено отклонение от качеството и предназначението на покрива като се твърди, че няма оплаквания и данни за повреждане и протичане на същия. Прави се изявление за неотносимост на доводите за разваляне на договора, тъй като такова изявление не е било правено от никоя от страните по договора. В обобщение дружеството -изпълнител твърди, че въз основа на неформален/устен/ договор, в периода декември 2021 – март 2022г. е изпълнило строеж на покрив на сграда в гр.Шумен, ***, като фактическото строителство е започнало на 17.01.22г., след заплащане на аванс в размер на 10 000 лева от възложителя. Твърди, че покривната конструкция е била завършена на обща стойност от 29 378.21 лева с ДДС и строителството прието от възложителя. Твърди, че изграденият покрив отговаря на предназначението си, а установеното несъответствие /отклонение/ може да бъде преодоляно с подсилване на конструкцията. Поддържа, че твърдяното лошо изпълнение не се дължи на виновно поведение на Ти Т ООД, а на изменението на подпокривния етаж от самия възложител. Претендира се потвърждаване на решението в тази част.

Във връзка с оспорване приемането на извършените строителни работи от възложителя, дружеството прави доказателствени искания за: издаване на съдебно удостоверение /СУ/ на пълномощника на дружеството, което да послужи пред ВиК -Шумен ООД за установяване, в периода 01.04.22г. до датата на издаването му дали има данни за ползвани услуги за вода и канал за процесния имот от абоната Ц. Х. или И Х за посочения адрес, ведно с предоставяне на данни за потреблението на вода за тези месеци; аналогично, на основание чл.186 ГПК, издаване на СУ, което да послужи пред Енерго про Продажби АД -Варна и Електроразпределение Север АД, Варна за същия период дали за процесния имот е налице отчитане консумация на ел.енергия ведно с данни за потреблението за посочения период след 01.04.22г.

В производството пред въззивния съд всяка от страните поддържа тезата си по исковете /главен и насрещен/, съответно ищецът чрез адв.Б.Б., а ответникът Ц.Х. чрез адв.К..

3

За да се произнесе по жалбата въззивният съд установи, че производството е било образувано по искова молба на "ТИ-Т"ООД срещу Ц. И. Х., гр.Шумен, ул. Ришки проход № 48, с която е предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на неплатен остатък в размер на 30 251.00 лв. с ДДС, по фактура № 0000000385/09.03.2022г., издадена от "ТИ-Т" ООД, като възнаграждение за извършени СМР по неформален договор от м.12.2021г. с предмет: изграждане на покрив на сграда в гр.

Шумен, ***, ведно със законната лихва от датата на депозиран на исковата молба в съда 18.03.2022г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че през м. декември 2021г. между страните бил сключен неформален договор за извършване на строително монтажни работи за изграждане от дружеството като изпълнител на покрив на сграда на възложителя – ответника на посочения адрес в гр.Шумен, ***. Ответникът се съгласил да заплати на ищеца договорена в размер на 40 251.00 лв. с ДДС, което изпълнение ищецът извършил качествено и в срок, съобразно уговореното. Ответникът заплатил на ищеца аванс в размер на 10 000 лева на 17.01.2022 г., с което било поставено началото на изпълнение по договора, за което ищецът издал фактура № 0000000384/25.02.2022г. На 09.03.2022 г. ищецът издал фактура № 0000000385 за остатъка от стойността на извършеното СМР, в размер на 30 251 лева с включен ДДС. Към тази фактура изготвил и количествено-стойностна сметка и приемопредавателен протокол. Ответникът отказал да подпише сметката и приемо-предавателния протокол, като заявил, че няма пари да заплати извършеното. На 10.03.2022 г. ищецът изпратил на ответника, заедно с двете фактури, количествено-стойностната сметка и приемо-предавателния протокол, покана за плащане, която била получена на 11.03.2022г.