Определение № 8735 от 20.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8735 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503562 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 52143 от 18.02.2026 година от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу Определение № 5839/10.02.2026 г., постановено по гр. д. № 74923 от 2024 г. по описа на СРС, 170 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението, постановено по делото в частта за разноските, в частност за намаляване на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и немотивираност на определението, като постановено в разрез с установената съдебна практика. Твърди се, че е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като обосновава същото с несиметричност между фактическата и правна сложност на делото, вложените усилия от страна на процесуалния представител на ищеца и обстоятелството, че адвокатското дружество осъществява защита на правата и интересите на свои клиенти по множество дела със същия предмет, което не предполага полагане на необичайни усилия и труд за осъществената в производството защита.Счита, че присъдения от съда размер на адв. възнаграждение от 2 208, 22 лв. с ДДС е неморално висок , който не може да бъде оправдан единствено с материалния интерес по делото, след като положените труд и усилия от пълномощника са обичайни за подобен вид дела, и не затрудняват адвоката, който ги води.

Моли да се отмени определението на СРС и се измени решението, като адв. възнаграждение на ищеца се намали до сумата от 480 лв. с ДДС, което сп. жалбоподателя е справедливия размер за извършената адвокатско работа.

Ответната страна – ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД чрез пълномощник адв. С.М. от САК изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я отхвърли като такава, като излага съображения, че жалбоподателят не е заявил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК в проведеното последно открито съдебно заседание, в което ищеца е представил Списък по чл.80 от ГПК, в който са посочени всички претендирани от страна за възстановяване съдебни разноски, като такова възражение за прекомерност не е било заявено и на по – ранен етап в производството, при подаване на писмения отговор по чл.131 от ГПК.

1

Заявяване на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК едва в молбата по чл.24 от ГПК се явявало преклудирано, поради което и правилно първоинстанционния съд не го е уважил. На следващо място, ищеца счита, че претендираното от него и присъдено му от СРС адвокатско възнаграждение от 2208, 22 лв. не е прекомерно, а е съобразено както с материалния интерес по делото (два ОСИ, от които иска за главница с размер от 13 882, 82 лв., а иска за мораторна лихва с размер от 2119,25 лв.), така и с реално извършените от процесуалния представител на ищеца действия по осъществяване на защитата му в производството – броя проведени съдебни заседания, личното участие в тях, заявяване на относими и необходими доказателствени искания и участие при тяхното събиране, което в крайна сметка е довело до положителния краен резултат по делото и уважаване на претенциите на ищеца в пълен размер. Самоцелното намаляване на дължимото се на страната адвокатско възнаграждение не кореспондира с духа на закона, нито с цитираното от жалбоподателя решение на СЕС.

Счита, че при приложение на минималните размери, установени в Наредбата за възнагражденията за адвокатския труд, минимално дължимото му се такова би възлязло на 2 593, 66 лв., което е дори повече от заплатеното от ищеца такова по силата на сключения договор за правна защита и съдействие. С оглед изложеното, моли съда да остави жалбата на ответника по делото без уважение и потвърди като правилно и законосъобразно постановеното от СРС определение по чл.248 от ГПК.

Съдът като взе в предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

С постановеното по делото съдебно решение № 18546 от 15.10.2025 г. СРС е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД по иска с право основание чл.411 от КЗ сумата от 13 882,82 лв., представляващо дължимо регресно обезщетение за изплатено застрахователно такова във връзка с ПТП, предизвикано по вина на застрахован при ответника по ЗЗ „ГО“ водач, както и на осн. чл.86 от ЗЗД сумата от 2119,25 лв., а на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно с изхода на делото, е присъдил изцяло и претендираните от ищеца съдебни разноски в размер на 3153,30 лв., от които 640,08 лв. – държавна такса; 300,00 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице; 5,00 лв. за издаване на СУ и 2208,22 лв. за адвокатско възнаграждение.

В проведеното последно открито съдебно заседание на 03.10.2025 г., ищецът ЗАД „Алианц България“ АД е представляван от упълномощен адв. С.М., който излага становище по съществото на спора, представя Списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реалното извършване на претендираните съдебни разноски, докато ответника и настоящ жалбоподател ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не изпраща представител, не заявява и преди с.з. писмено становище по същество, нито е заявил възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски, в частност за адвокатското възнаграждение.

След постановяване на решението, с молба по чл. 248 ГПК, ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските за адв. възнаграждение присъдено на ищцовата страна. Изложил е съображения, че присъденото в размер на 2208,22 лв. адв. възнаграждение на ищцовата страна, е необосновано високо и несправедливо, като определено само въз основа на материалния интерес, но не и съобразно с извършената работа и ниската фактическа и правна сложност. Позовава се на практиката на СЕС.

С обжалваното определение СРС е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските, като го е намерил преклудирано, тъй като не е заявено в преклузивния срок по ГПК, а именно до приключване на устните състезания.

Посочил е относима съдебна практика – определение № 4872/29.10.2024 г. на ВКС, съобразно която при проведено открито съдебно заседание, за което страна е била редовно призована, същото се явява последния възможен момент, в който да се заяви възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, като релевирането му едва в молбата по чл.248 от ГПК е недопустимо.

След като съдът не е бил редовно сезиран с такова възражение, то е нямал и процесуалното 2 задължение да се произнася по въпроса за прекомерността на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение, нито да го намалява по своя преценка.Предвид на това е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

Софийски градски съд, съобразявайки изложеното и наведените от страните и СРС аргументи, намира така постановеното от първоинстанционния съд Определение по чл. 248 ГПК, за правилно и законосъобразно.

Както и СРС е отбелязал в обжалваното определение, ответника в производството и настоящ жалбоподател, нито в отговора на исковата молба, нито в хода на производството, а още по-малко в последното открито съдебно заседание е заявил становище по претендираните от ищеца съдебни разноски, в частност не е релевирал и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ищцовата страна е представила в последното съдебно заседание Списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащане на претендираните за възстановяване свои съдебни разноски, като ответника в това заседание не е изпратил свой представител и сам се е лишил от възможност да вземе отношение по претенцията на ищеца за разноските, вкл. за адвокатското възнаграждение.

С тълкувателно решение № 6/20212 г. ОСГТК на ВКС застъпи становището, че с приемането на действащия ГПК за съда отпада правомощието служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок, съгласно т. 11 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се правят исканията за присъждане на разноски.

С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски.

Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, но само когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен.

В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно с чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материално-правен и свързан с предмета на делото.

Когато по делото е имало открити съдебни заседания /какъвто е настоящия случай/ и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. Това обаче не означава, че в този срок се преклудира и правото на страната, която се позовава на преклудирано възражение за 3 прекомерност, да иска изменение на съдебния акт в частта за разноски. За искането по чл.

248, ал. 1 ГПК важат сроковете, посочени в тази норма. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания или без надлежно осъществена размяна на книжата /какъвто настоящия случай не е/ и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските може да се основава на възражение за прекомерност, но може и да не се основава на него, а на други съображения.

С искането за изменение на акта в частта за разноските се иска от съда да ревизира становището си, като преразгледа материалноправния спор за разноските. Недопустимостта на възражението за прекомерност ще обуслови неоснователност на искането за изменение на акта в частта за разноските, а не неговата допустимост, която зависи от сроковете, посочени в чл. 248 ГПК. Видно от отговора и от протокола на открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания /03.10.2025 г./, ответника не е изпратил представител и няма заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.