Разпореждане № 3622 от 31.08.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3622 гр. София , 31.08.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Р. Н. К. като разгледа докладваното от Р. Н. К. Наказателно дело частен характер № 20211110211719 по описа за 2021 година и се запозна с подадената частна тъжба от Н. КР. Н. срещу АНГ. ИВ. К., намира следното :

В подадената на 13.08.2021 г. тъжба са изложени обстоятелства, свързани с действия на АНГ. ИВ. К. – държавен здравен инспектор на Република Б., който според тъжителя е използвал обидни думи по негов адрес, в дадено на 09.08.2021 г. интервю в предаването „Т“, излъчено по БТВ в 08:30 часа, а именно : ако не си ваксиниран да не можеш : да не работиш с такива хора, да не влизаш в среда, временно да си в неплатен отпуск докато не се ваксинираш“. С това според тъжителя му е нанесена обида и са засегнати законните му права, като това според него представлява призив за дискриминация и сегрегация.

Видно от така депозираната тъжба, в нея е посочена самоличността на лицето, срещу което е насочена, посочен е негов адрес, но не и ЕГН; описано е конкретното деяние и е посочен начина на извършването му и датата му, качеството на дееца. Срокът по чл. 81, ал. 3 НПК е спазен, като по делото е внесена и държавна такса в размер на 12.00 лева по сметка на СРС. Липсата на конкретно посочена правна квалификация на деянието в тъжбата не е пречка за нейната допустимост, тъй като съдът е длъжен да квалифицира деянието съобразно изложеното в тъжбата, а именно като престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 4, вр. чл. 146 от НК във връзка с изложените твърдения за нанесена обида, разпространена в телевизионно предаване от длъжностно лице.

Но въпреки това, съдията-докладчик намира, че подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1, изр. 1 от НПК и тя е негодна да постави началото на наказателно дело от частен характер, независимо, че е подадена в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК (в шестмесечен срок от узнаване за извършеното).

За да бъде осигурено правото на защита на подсъдимия е задължително в обстоятелствената част на акта, с който се повдига обвинението да бъдат посочени фактите, 1 които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС по отношение съдържанието на обвинителния акт, което следва да се прилага съответно по аналогия и за частната тъжба относно конкретизацията на обективните и субективни признаци на самото деяние и личността на извършителя.

В контекста на изложеното, разгледана по своето съдържание тъжбата не е годна да повдигне законосъобразно обвинение за престъпление от частен характер, тъй като посочените думи и изрази не са обективно съставомерни и не са насочени директно към тъжителя.

Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите.

За да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. При обидата по чл. 146 от НК деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове или изображения, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави /в такава насока е и Решение № 20 от 14.07.1998 г. по к.д. № 16/98 г. на КС на РБ/ и са насочени към конкретно лице.

В конкретния случай се твърди думите да са изречени по време на телевизионно предаване, единствено в присъствието на водещата Б. Г., но не и на тъжителя.

Следователно, за да се приеме, че определени реплики на А.К. са насочени именно към тъжителя Н.Н., то е необходимо неговото конкретно адресиране чрез посочване на името му или по друг недвусмислен начин. Но в тъжбата изобщо не се твърди инкриминираните изрази да са насочени към тъжителя, а и от словесното им съдържание е видно, че те са общи и визират огромна част от българското население, което не е ваксинирано.

В конкретния случай с оглед характеристиките на инкриминираните реплики и ситуацията при изричането им, липсва изрично изразена негативна оценка от А.К. за личността на тъжителя под формата на квалификации, които да засягат честта и достойнството на тъжителя и за които да се установява, че са обективирани с такава цел.

Личното, субективно възприемане от страна на тъжителя, че чрез инкриминираните изрази се цели унизяване и дискриминиране именно на неговата личност, че се изразява нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя, не може да обуслови неговата обективна съставомерност. Наличието на посочения признак от обективна страна следва да се преценява с оглед експлицитно изразеното в инкриминирания израз, а не с оглед внушението, което би могло да се постигне чрез него според самия тъжител или неговото усещане, че думите са насочени към него. Още повече, че и в самата тъжба никъде не е отразено дали тъжителят Н. е сред групата лица, които са си поставили ваксина или не. В случая в тъжбата не се твърди думите да са изречени директно на тъжителя, за да е несъмнено, че той е техния адресат.

2

Освен това и самите инкриминирани изрази по никакъв начин не могат да бъдат приети за обидни, унизителни. Чрез тях очевидно се изразява личната позиция, предложение на държавния здравен инспектор А.К. за ограничения в трудовите права на неваксинираните лица, по един обобщен начин. Но това не е изразено по обиден или унизителен начин, не са използвани квалификации с негативно значение. В конкретния казус А.К. се е възползвал от свободата си на мнение и е изразил своето професионално становище относно общественозначим въпрос, поради което и изложеното не би могло да се приеме за призив за дискриминация или сегрегация, както се твърди в тъжбата. В този смисъл значението и адресата на инкриминираните изрази подлежи на лична интерпретация, тълкуване и влагане на различен смисъл, което не позволява ангажиране наказателната отговорност на лицето, което ги е изрекло. Всъщност в случая, тъжителят инкриминира субективното си усещане за това, че думите са били насочени към него, собственото си възприятие и тълкуване за това обстоятелство и за смисъла на изразите.

Личното, субективно възприемане от страна на тъжителя, че чрез инкриминираните изрази се цели унизяване на неговата личност, че се изразява нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя, че думите представляват призив за дискриминация, не може да обуслови неговата обективна съставомерност. Наличието на посочения признак от обективна страна следва да се преценява с оглед експлицитно изразеното в инкриминирания израз, а не с оглед внушението, което би могло да се постигне чрез него според самия тъжител или неговото усещане. Фактът, че тъжителят Н. се е почувствал обиден и засегнат от думите на А.К. не подлежи на преценка и разглеждане от съда. Именно поради това, съдията-докладчик намира, че по отношение на инкриминираното в тъжбата деяние, не са налице признаците на престъпление „обида” по смисъла на НК

С оглед всичко изложено, съдията-докладчик намира, че инкриминираното деяние се явява несъставомерно от обективна страна. Поради това намирам, че не се налага разглеждането на делото в открито съдебно заседание и събиране на доказателства за описаното престъпление, тъй като дори и същото да бъде доказано, инкриминираното деяние е несъставомерно. Поради това и не се налага обсъждането на точна правна квалификация на описаното деяние в тъжбата, включително и относно качеството на А.К. като „длъжностно лице“.

Ето защо съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т.2 от НПК, съгласно която „не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява когато:...2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81”, какъвто е настоящия случай, наказателното производство по делото следва да бъде прекратено по отношение на описаното деяние.

Поради изложеното съдията-докладчик намира, че описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление, поради което така образуваното производство от частен характер следва да бъде изцяло прекратено, съобразно изискванията на разпоредбата на 250, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, съгласно която съдията-докладчик прекратява 3 наказателното производство, когато в тъжбата не е описано престъпление от частен характер.

Мотивиран от горното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, съдиятадокладчик РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА в цялост наказателното производство по НЧХД № 11719/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17 състав, образувано по частна тъжба от Н. КР. Н. срещу АНГ. ИВ. К..

Разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от връчване на препис от разпореждането, пред СГС по реда на глава XXI от НПК.

Препис от разпореждането да се връчи на тъжителя Н.Н. и на А.К. на посочените в тъжбата техни адреси.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4