Решение № 869 от 25.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Бургас, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120104351 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД, предявен от Р. П. П. срещу В. С. Ч., двамата от гр.Б.

Ищецът твърди, че с ответница са родители на детето С Р. П.а на 13 години.

Твърди също така, че с Присъда № 104 от 17.07.2020г., постановена по НЧХД № 4218/2019г. на РС Б, Ч. е призната за виновна в това, че през периода 06.04. 2019г. – 07.09.2019г., при условията на продължавано престъпление, като родител на малолетното дете, не е изпълнила съдебно Решение № 2413 от 15.12.2014г. по гр. дело № 6115/2014г. на РС Б, относно личните контакти на бащата с дъщеря му – пре-стъпление по чл.182, ал.2, вр. с чл.26 от НК.

Сочи, че в резултат на противоправното деяние на ответницата е изпитал душев-ни страдания и моли Съдът да постанови решение, с което да я осъди да му плати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.

Претендира законната лихва и деловодните разноски.

Ответницата оспорва претенцията и иска от Съда да я отхвърли. Претендира разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Страните са родители на малолетното дете С Р. П., на 13 го-дини.

1

С Решение № 2413 от 15.12.2014г., постановено по гр. дело № 6115/2014г. на РС Б, влязло в сила на 12.06.2015г., упражняването на родителските права по отноше-ние на С, е предоставено на ответницата, като на ищеца е определен режим на лич-ните отношения с дъщеря му, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца – от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, както и денят, последващ всеки рожден ден на детето – от 08.00 часа до 17.00 часа на следващия ден, с преспиване.

С Присъда № 104/17.07.2020г., постановена по НЧХД № 4218/2019г. на РС Б, влязла в сила на 13.07.2021г., Ч. е призната за виновна в това, че през перио-да от 06.04.2019г. до 07.09.2019г., при условията на продължавано престъпление /на да-ти – 06.04.2019г., 20.04.2019г., 04.05.2019г., 18.05.2019г., 01.06.2019г., 15.06.2019г., 06. 07.2019г., 20.07.2019г., 03.08.2019г., 17.08.2019г. и 07.09.2019г./, като родител на мало-летното дете, не е изпълнила съдебно Решение № 2413/15.12.2014г. по гр. дело № 6115/ 2014г. на РС Б, относно личните контакти на бащата с дъщеря му – престъпление по чл.182, ал.2, вр. с чл.26 от НК, и на основание чл.78а от НК е освободена от наказа-телна отговорност с налагане на административно наказание ”Глоба” в размер на 2 000 лв.

От показанията на свидетеля И.Г. се установява, че преди около чети-ри, пет години ищецът е споделял с него, че има проблеми със свижданията с детето си, тъй като ответницата не му го е давала. Това се е отразило на психиката и поведението на П., както и в работата. Започнал е да се затваря в себе си и е спрял да изли-за с приятели.

Комуникацията с него е била трудна. Заявявал е, че не се чувства добре и му тежи много, че не може да вижда София. Отказвал е да поема професионални анга-жименти да свири по сватби и кръщенета с ансамбъла им. Свидетелят твърди и че след като от преди около година бащата е започнал отново да вижда дъщеря си, той е съвсем друг човек – в положителен смисъл.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и ви-на у причинителя. И докато наличието на последния от четирите се предполага – по си-лата на оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, то останалите подле-жат на доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест за тях-ното установяване, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от ищеца – при условията на пълно и главно доказване.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказа-телния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието.

Последният е длъжен за я зачете относно следните обстоятелства – дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предвид горното Съдът приема, че в резултат на бездействието на ответницата – не е 2 изпълнявала съдебното решение, относно личните контакти на бащата с детето, на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни стра-дания от невъзможността да се види и да общува с дъщеря си през един продължителен период от време /пет месеца/, установени по категоричен начин с показанията на разпи-тания по делото свидетел.

Ето защо, Ч., която с противоправното си и виновно поведение е причи-нила същите, следва да бъде осъдена да заплати на П. обезщетение за тях.

Ответницата, в чиято тежест беше да установи възражението си за съпричинява-не от страна на ищеца на вредоносния резултат, не е ангажирала съответни доказател-ства, още повече че не е изложила и конкретни твърдения за това в какво точно същото се изразява.

Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД справедливото обезщетение, което ответницата следва да заплати на ищеца за причинените му неимуществе-ни вреди, е 1 000 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3 000 лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

Върху главницата се дължи законната лихва – от датата на подаване на исковата молба в съда /06.07.2022г./ до окончателното плащане.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска – 216.67 лв., платени от П. по представения Договор за правна защита и съдействие, а по сметка на РС Б, – ДТ в размер на 50 лв., на основание чл.83, ал.3, вр. с ал.1, т.4 от ГПК.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 200 лв. – за платеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. С. Ч., с ЕГН: **********, гр.Б, ЖК ””, бл, да заплати на Р. П. П., с ЕГН: **********, гр.Б, ЖК ”, ап. десен, сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – преживени душевни страдания, в резултат на престъплението по чл.182, ал.2, вр. с чл.26 от НК, за което тя е осъдена с влязла в сила присъда по НЧХД № 4218/2019г. на РС Б, а именно – че през периода 06.04.2019г. – 07.09.2019г., при условията на продължавано престъпле-ние, като родител на малолетната С. Р. П., не е изпълнила съдебното решение по гр. дело № 6115/2014г. на РС Б, относно личните контакти на бащата с детето, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2022г. до окончателното плаща-не, както и сумата 216.67 лв. разноски по делото, като за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лв., ОТХВЪРЛЯ претенцията, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р. П. П. да заплати на В. С. Ч. сумата от 200 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА В. С. Ч. да заплати по сметка на РС Б, държавна такса в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок 3 от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Калин Кунчев_______________________ 4