Определение № 805 от 18.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 805 гр. Бургас, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500446 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК и е образувано по жалбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София против Определение № 142 от 20.02.2026г.по ч.гр.д.№148/2026г.по описа на КРС, с което е отхвърлено изцяло заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. И. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.

В жалбата разпореждането се сочи за незаконосъобразно и неправилно,като постановено в нарушение на материалните и процесуални правила. Моли се за отмяната му и уважаване от въззивната инстанция на заявлението,като се върне делото на първата инстанция с указание да издаде исканата заповед за изпълнение.Оспорен е като неправилен решаващият извод на КРС,че заявителят не се легитимира като кредитор на Г. М.,тъй като към подаденото заявление не е представен договорът за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника по чл.99 ЗЗД.Според жалбоподателя,в заповедното производство заявителят не е длъжен да представя доказателства за фактите,от които произтича заявеното от него вземане,с изключение на договора,когато страна по него е потребител. Развити са съображения в подкрепа на тезата,че заявителят няма задължение да представя доказателства за уведомяването на длъжника съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД в заповедното производство. Счита,че в производство по чл.410 ГПК съдът дължи проверка само дали договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК,а всички останали въпроси са извън дължимата от съда проверка. По тази причина в заповедното производство заявителят не е длъжен да представя доказателства за фактите,от които произтича вземането,с изключение на 1 договора за кредит,когато страна по него е потребител.

С обжалваното определение първоинстанционният РС-Карнобат е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. И. М. поради неотстраняване на констатирани от съда в заявлението нередовности в указания от съда законоустановен срок.

От правна гледна точка въззивният съд съобрази,че разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 1-3 от ГПК задължават сезирания заповеден съд при произнасянето по отправеното му заявление да извърши служебна проверка за наличие на изискванията по чл.410 от ГПК, с даването на указания за допълване и поправка в тридневен срок, ако констатира пропуски в тази насока; за наличието на противоречие на искането със закона или с добрите нрави и дали искането не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.Нормата на чл.410 ал.3 ГПК гласи,че когато вземането произтича от договор,сключен с потребител,към заявлението се прилагат договорът,ако е в писмена форма,заедно с всички негови приложения и изменения,както и приложимите общи условия,ако има такива.

Жалбоподателят е посочил в заявлението си,че вземането се претендира на основание договор за кредит „Бяла карта“ № 11111795, сключен на 13.08.2024 г. между „Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД) като кредитор и Г. И. М. като кредитополучател. В заявлението се твърди, че на 28.04.2025г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД) и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, по силата на което вземането произтичащото от договор за кредит „Бяла карта“ с № 11111795 е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности включително и всички лихви на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Също се твърди, че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба. Посоченият в заявлението договор за цесия, сключен между „Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД) и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и подписано на 13.08.2024 г. Приложение № 1 към него не са били приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, както и не са били приложени доказателства относно уведомяването на длъжника за извършената цесия.

С Разпореждане рег. № 420 / 09. 02.2026 г., КРС е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.411 ал.2 т.1 ГПК и е указал на заявителят в тридневен срок от уведомяването да представи договор за цесия, ведно с приложението, от което да е видно, че са му прехвърлени вземанията на „Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД) към длъжника, както и доказателства, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата. На заявителя е било указано,че при неизпълнение на дадените от съда указания и неотстраняване на 2 нередовностите,заявлението ще бъде отхвърлено.

В указания от съда законоустановен срок,заявителят е подал молба,в която е изразил становище,че не следва да представя на съда изисканите му документи- договор за цесия и приложение №1 към него, както и че не е необходимо за целите на заповедното производство да представя и доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.410 ал.3 ГПК и чл.411 ал.2 т.1-3 ГПК съдът е констатирал нередовност на заявлението и е дал указания на заявителя да представи договора за цесия,от който черпи правата си,както и доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия.

Неоснователни и лишени от опора в закона са възраженията на жалбоподателя,че съгласно разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК заявителят има задължение да представи само договора за потребителски кредит. Нормата гласи,че освен договора за потребителски кредит,заявителят следва да представи и всички негови изменения и приложения. Прехвърлянето на вземането по потребителски договор с договор за цесия също представлява изменение на същия,тъй като със сключването му се променя кредиторът по договора за потребителски кредит. Следователно заявителят, който твърди,че е цесионер и черпи правата си по потребителския договор от сключен с кредитора договор за цесия,следва да го представи по заповедното производство.

Правилно и законосъобразно КРС е изискал и доказателства за уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия. Нормата на чл.99 ал.4 ЗЗД гласи,че прехвърлянето има действие спрямо длъжника и третите лица от деня, когато то е съобщено на длъжника от предишния кредитор.

При тези констатации въззивният съд намери,че разпореждането на КРС ,с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД на основание чл.411 ал.2 т.1 ГПК следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното,Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 142 от 20.02.2026г.по ч.гр.д.

№148/2026г.по описа на КРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4