Решение № 4621 от 24.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4621 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПА. при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА. Гражданско дело № 20221110135203 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 135657/30.06.2022 г., с която от името на т., ЕИК ********* против наследниците на Р. М. С., ЕГН ********** са предявени осъдителни искове с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД.

С молба от 12.10.2022 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е посочил, че исковете са предявени наследниците на Р. М. С., ЕГН **********, а именно Б. М. А., ЕГН ********** и Р. Д. Н., ЕГН **********, като е направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 3023,16 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ апартамент 61, находящ се в гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, абонатен № 55468, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 631,38 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 09.06.2022 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 22,31 лева, представляваща главница за цена на услуга дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент 61, находящ се в гр. София, ж.к.

Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, абонатен № 55468, за периода 01.05.2019 г. – 29.02.2020 1 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; и 4/ сумата от 5,80 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2019 г. – 09.06.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, като от всеки от ответниците се претендира по 1/2 част от горепосочените суми.

С определение № 27138/14.10.2022 г., постановено по гр.д. № 35203/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници в настоящото производство Б. М. А., ЕГН ********** и Р. Д. Н., ЕГН **********.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че наследодателят на ответниците – Р. М. С., респективно ответниците в качеството на негови наследници по закон, са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди, през заявения в исковата молба период. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че наследодателят на ответниците – Р. М. С., респективно ответниците в качеството на негови наследници по закон, са ползвали топлинна енергия през заявения в исковата молба период и не са заплатили задълженията си и са изпаднали в забава по отношение на същите, като дължат и лихва за тази своя забава за периода 15.09.2019 г. – 09.06.2022 г.

Претендира се и цената на услугата дялово разпределение, ведно с лихва за забава върху същата.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответника Б. М. А. е депозиран отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника Б. М. А. се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за погасяване по давност на заявените с исковата молба претенции. Оспорва се ответникът Б. А. да е бил собственик и/или вещен ползвател на процесния имот. Излагат се 2 съображения, че същият се е отказал от наследството на Р. М. С., като отказът бил вписан в особената книга на Софийски районен съд. Оспорва се размера на претендираните от ищцовото дружество суми за главници. Оспорват се исковете за лихва, като се излагат подробни съображения в този смисъл.

Моли се за отхвърляне на предявените срещу ответника Б. А.а М. искове.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответника Р. Д. Н. е депозиран отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника Р. Д. Н. се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за погасяване по давност на заявените с исковата молба претенции. Оспорва се ответникът Р. Д. Н. да е бил собственик и/или вещен ползвател на процесния имот. Излагат се съображения за липса на валидно възникнало и съществувало облигационно правоотношение между ищеца и ответницата Н., с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот. Оспорва се размера на претендираните от ищцовото дружество суми за главници. Оспорват се исковете за лихва, като се излагат подробни съображения в този смисъл.

Моли се за отхвърляне на предявените срещу ответника Р. Д. Н. искове.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиенти на топлинна енергия, обема на реално доставената в 3 процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Във връзка с направеното от ответниците възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с 4 топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или 5 към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.