Определение № 267 от 24.09.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Монтана, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600262 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 243, ал.7 от НПК.

С определение № 170, постановено на 03.07.2025 година по частно наказателно дело № 538/2025 година на Районен съд-Монтана, е потвърдено постановление от 28.03.2025г. на РП – Враца по досъдебно производство № 5624/2023 г. по описа на Районна прокуратура Враца, водено за престъпление по 131, ал. 2, т. 2 от НК, с което , на основание чл. 243, ал.1, т. 1 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратео наказателното производство.

Това определение е обжалвано от П. П.. В жалбата се излагат конкретни доводи; същата съдържа искане за отмяна на определението на Районен съд-Монтана, потвърденото с него постановление на Районна прокуратура-Враца и връщане на делото на Районна прокуратура-Враца.

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и като съобрази материалите по делото, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:

Досъдебно производство 5624/2023г., по описа на РУ –Враца, е образувано с постановление на прокурор при РП - Враца от 09.10.2023 г., за 1 това, че на 22.08.2023г. , в гр. *, в ЦПЗ-*е причинена средна телесна повреда на медицински специалист П. П. при изпълнение на службата му престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 от НК. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Безспорно е установено качеството на П. П. на пострадало лице, разполагащо с възможността да обжалва постановлението на Районна прокуратура-Враца по реда на чл.243, ал.4 НПК; следователно, жалбата, с която е сезиран първостепенният съд, е процесуално допустима и по същата се дължи произнасяне по съществото й, каквото е сторено от районния съд с атакуваното в настоящото производство определение.

В хода на досъдебното производство наблюдаващият прокурор е стигнал до извода, че лицето, причинило телесните увреждания на пострадалия, е К.Д., който обаче не е годен субект, който може да носи наказателна отговорност в наказателното производство, позовавайки се на заключениета на две комплексни експертизи. Този извод е възприет изцяло и от първоинстанционния съд.

Действително, в хода на разследването са извършени съдебна психологопсихиатрична и комплексна повторна петорна съдбнопсихиатрична и психологична експертизи. Заключенията и на двете експертизи са в насока, че К. Д. страда от *, което води до нарушение на основните му психични годности, което е приравнено на продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Съгласно заключенията и на двете експертизи К.

Д. не е способен да разбира свойството и значението извършеното и не може да ръководи постъпките си; според експертите тази е способност е била налице към момента на извършвате на деянието; същата е била налице и към момента на изготвяне на експертизите .

От една страна, правилно първостепенният съд е приел, че в конкретния случай следва да се прецени дали разследването е едностранно и формално извършено, дали съществува преодолима непълнота на събрания доказателствен материал, допуснати ли са съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени при евентуалната отмяна на прекратителното постановление. От друга страна, неправилно обаче е прието от районния съд, че разследването е извършено в пълнота.

Прокурорът, първоинстанционният съд и настоящата въззивна 2 инстанция са в единомислие по фактите на изпълнителното деяние от обективна страна, изводите им почиват на доказателствата и не налагат специално обсъждане. Спорът по делото е по правилността на съдебнопсихиатричните експертизи, по това - налице ли са обективни положения, които да я поставят под съмнение, оттук - обоснован и правилен ли е изводът на прокурора, че обвиняемият е бил невменяем.

Без да поставя под каквото и да е съмнение компетентността и безпристрастността на експертите от състава на експеризите, въззивният съд намира за недостатъчно обоснован от събраните в хода на досъдебното производство доказателства изводът, направен в заключенията, че извършителят на престъпното деяние К. Д. не е разбирал свойството и значението на извършеното и не можел да ръководи постъпките си, защото страда от болестта *, като основно това се дължи на несъбиране от страна на разследващия орган на пълния необходим обем от доказателства, което да бъдат съобразени при изготвяне на експретните заключения.

При самостоятелен анализ на материалите по делото настоящата инстанция намира, че към изводите на определението за правилност и обоснованост на експертизата като фактическо основание за прекратяване на производството, следва да се подходи в известна степен критично по изложените по-горе съъбражения.

Както бе посочено и по-горе, в хода на досъдебното производство са назначени и проведени две независими едно от друго психиатрични изследвания на обвиняемия.

Не е изследвана, не е коментирана обаче хипотезата за защитно поведение у обвиняемия. По време на освидетелстването - при проведено писохологично интервю се установяват съхранени възможности на характеристиките на вниманието и паметовия процес ; интелектуално функиониране - в средна норма //л.177-178 ог ДП/.

При проведените интервюта Д. е разказал за индцидента; обяснявал е причината за проявената от него агресия към пострадалия; изразил е съжалание за стореното – „съжалявам за доктора,че съм го ударил / л.57 от ДП/.

Въззивният съд намира, че вещите лица не са взели и не са могли да вземат предвид всички възможни данни за психическото състояние на 3 освидетелстваното лице.

Настоящата инстанция не намира, че експертното изследване на Д. следва да се съсредоточи основно в материали, касаещи времето на конкретното инкриминирано деяние, респ. месец август 2023 година – именно от този конкретен и малък пхериод от време датира цялата медицинска документация, която е ползвана при изготвяне на заключенията.

Психическият статус на едно лице, по принцип, се изследва въз основа на анамнеза с информация от продължителни периоди от неговия живот, от които именно да се изведе отговорът за състоянието му към конкретно взет, последващ тези периоди момент. Вещите лица са посочили, че Д.е бил диагностициран още през 2010 година във ВМА-*, но писмени доказателства в такава насока напълно липсват , не се и цитират конкретни данни от такава документацията. Поради това не може да се приеме, че те са били взети предвид именно в своята конкретика. Разследвващият орган е следвало до положи нужните процесуални усилия за изискване, ако са налице, респ. съхранявани такива документи, които да бъдат предоставени на експертите при изготване на заключението. Експертите са дали становище, че към момента на деянието Д. се намирал в състояние на „продължително разстройство на съзнанието“, но не го обясняват конкретно. Не става ясно поради какви обективни положения приемат, че е имало такова, каква е симптоматиката и особеностите, поради които го дефинират. Според настоящата инстанция, експертите следва да се основат не само на представеното от самия освидетелстван и ограничен кръг негови близки, а на независими от него, обективни положения. Дори да са стъпили меродавно на представеното от самия освидетелстван, следва да покажат критичност към това и да го разгледат непременно и в светлината на възможно симулиране.

Освен документацията от ЦПЗ експертите е следвало да вземат под внимание и наблюденията, които са имали лекуващите лекари върху поведението на освидетелствания в ДПБ - *, ако такива са налице още повече, че това е станало в момент , близък до инкриминирания период, следвало да изискат допълнителна информация, вкл. чрез разследващия орган, вкл. с разпити на лекуващите лекари; следвало е да се устонови лицето, живяло на съпружески начала с Д., като се извърши разпит на същото за нуждите на експертизата.

4

В заключение - по делото не са били проведени необходимите действия за събиране на доказателства, релевантни към състоянието на обвиняемия за нуждите на една обоснована експертиза.Така събраните нови материали следва да послужат при назначаването и провеждането на експертиза на обвиняемия.

Като е постановил въпреки непълното разследване прекратяване на производството, прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение.

Като е потвърдил незаконосъобразното постановление, сам първостепенният съд е допуснал нарушение.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 170, постановено на 03.07.2025 година по частно наказателно дело № 538/2025 година на Районен съд-Монтана, както и потвърденото с постановление от 28.03.2025г. на РП – Враца по досъдебно производство № 5624/2023 г. по описа на Районна прокуратура Враца, водено за престъпление по 131, ал. 2, т. 2 от НК, с което , на основание чл. 243, ал.1, т. 1 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратео наказателното производство.

ВРЪЩА делото Районна прокуратура-Враца за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на определението.

Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Монтана, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600262 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 243, ал.7 от НПК.

С определение № 170, постановено на 03.07.2025 година по частно наказателно дело № 538/2025 година на Районен съд-Монтана, е потвърдено постановление от 28.03.2025г. на РП – Враца по досъдебно производство № 5624/2023 г. по описа на Районна прокуратура Враца, водено за престъпление по 131, ал. 2, т. 2 от НК, с което , на основание чл. 243, ал.1, т. 1 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратео наказателното производство.

Това определение е обжалвано от П. П.. В жалбата се излагат конкретни доводи; същата съдържа искане за отмяна на определението на Районен съд-Монтана, потвърденото с него постановление на Районна прокуратура-Враца и връщане на делото на Районна прокуратура-Враца.

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и като съобрази материалите по делото, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:

Досъдебно производство 5624/2023г., по описа на РУ –Враца, е образувано с постановление на прокурор при РП - Враца от 09.10.2023 г., за 1 това, че на 22.08.2023г. , в гр. *, в ЦПЗ-*е причинена средна телесна повреда на медицински специалист П. П. при изпълнение на службата му престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 от НК. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Безспорно е установено качеството на П. П. на пострадало лице, разполагащо с възможността да обжалва постановлението на Районна прокуратура-Враца по реда на чл.243, ал.4 НПК; следователно, жалбата, с която е сезиран първостепенният съд, е процесуално допустима и по същата се дължи произнасяне по съществото й, каквото е сторено от районния съд с атакуваното в настоящото производство определение.

В хода на досъдебното производство наблюдаващият прокурор е стигнал до извода, че лицето, причинило телесните увреждания на пострадалия, е К.Д., който обаче не е годен субект, който може да носи наказателна отговорност в наказателното производство, позовавайки се на заключениета на две комплексни експертизи. Този извод е възприет изцяло и от първоинстанционния съд.