Решение № 13374 от 31.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13374 гр. С., 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110111070 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК:

******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу Д. В. Н., ЕГН:

**********, адрес: гр. С., ж.к. „О. К.-1“, бл. 405, вх. Е, ет. 4, ап. 154, с което са предявени искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр.

С., ж.к. „О. К.-1“, бл. 405, вх. Е, ет. 4, ап. 154: сумата от 606,65 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 104,91 лв. за периода 15.09.2019 г. - 15.08.2022 г.; сумата от 21,16 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 4,05 лв. за периода 31.12.2019 г. - 15.08.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №46298/2022 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение (ТЕ и ДР).

В срока по чл. 131 ГПК Д. Н. оспорва иска. Не оспорва, че е собственик на процесния имот и съответно клиент на топлинна енергия за процесния период, но същевременно твърди, че доказването на доставката на топлинна енергия следвало да бъде доказана не чрез поисканите от ищеца експертизи, а въз основа на изготвени от ФДР изравнителни сметки, които поради това изисква от същото лице, както и фактури за дялово разпределение и изравнителни фактури за сочен от него период, тъй като не ги получил с исковата молба. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва основанието за дължимост на суми за дялово разпределение по подробно изложени 1 съображения, като акцентира на това, че липсва сключен между ответника, включително и от етажната собственост договор на основание чл. 140, ал. 5 ЗЕ относно условията и начина на плащане на услугата „дялово разпределение“. Твърди нищожност на общите условия на ищеца.

Третото лице-помагач „Нелбо“ АД (констатирана промяната на наименованието и правно-организационната форма считано от 2019 г. с протоколно определение от 12.06.2023 г.) взема становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Топлофикация С.“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Д. В. Н. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.09.2022 г. по ч.гр.д. № 46298/2022 г. на СРС, и след направено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: по исковете за главници: възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответникът е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основание с открита на негово име партида, факти, спиращи и/или прекъсващи давността; по исковете за мораторни лихви: съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответника в забава и размер на лихвите.

В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докажат погасяване на дълга.

По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на правото на собственост или на вещното право на 2 ползване. В настоящия случай между страните не се спори и съдът с доклада по чл. 146 ГПК е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот и съответно е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Същевременно обстоятелството, че през исковия период ищецът е бил собственик на процесния имот – апаратмент № 154, находящ се в гр. С., ж.к. О. К., бл. 405, вх. Е, ет. 4, се установява и от приетия по делото договор от 29.05.1997 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, като същият е подал завление до ищцовото дружество с искане партидата за процесния топлоснабден имот да бъде променена на негово име, видно от приложеното по делото заявление-декларация с рег. № Г-****/15.04.16 г.

Доколкото между страните е безспорно, че ответникът през процесния период е бил потребител на топлинна енергия в процесния имот, то той дължи на „Топлофикация С.” ЕАД стойността на доставяната в имота топлинна енергия. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което не е оспорено от страните и настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено, в рамките на периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. ищецът е начислил по прогнозни данни за имота на ответника топлинна енергия на стойност 1172,43 лв., включваща топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. След извършеното за периода изравняване е било налице сума за получаване от потребителя в размер на 159,53 лв.

Следователно стойността на реално доставената топлинна енергия в имота на ответника през исковия период възлиза на 1012,90 лв.

С оглед гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява, че в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати в полза на ищеца стойността на доставената в имота му топлинна енергия.

Предвид обстоятелството, че се установява, че „Топлофикация С.” ЕАД има непогасено вземане срещу Д. В. Н. за стойността на доставената в имота топлинна енергия, следва да бъде разгледано направеното от последния възражение, че част от вземането е погасено по давност.

Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е ТР № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно чл. 116, б „б” ЗЗД давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането,а според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според чл. 33, ал. 1 от приложимите в случая общи условия (влезли в сила през м.08.2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е депозирано на 26.08.2022 г., когато е прекъснат давностният срок, поради което вземанията за периода от м.05.2018 г. до м.06.2019 г. включително, са погасени по давност към 26.08.2022г., тъй като задължението за м.06.2019 г. е следвало да бъде изпълнено до 14.08.2019 г.

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за задълженията за топлинна енергия за периода м. 05-06.2019 г. Видно от Приложение № 1 към заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), което съдът цени като 3 компетентно и обективно изготвено, ответникът изрично е посочил, че заплаща прогнозно начислени суми за топлинна енергия за горния период, с което е признал тези задължения, от който момент е започнала да тече нова 3-годишна давност съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, чието течене е прекъснато с подаването на процесното заявление на 26.08.2022 г. Въпреки това сумите за горния период не са дължими поради погасяването им чрез заплащане, както е отразено в заключението на ССЕ.

Непогасени се явяват вземанията за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021г., които по прогнозни данни съгласно издадените от ищеца фактури възлизат на 629,03 лв. съгласно заключението на СТЕ. Към тази сума следва да се прибави сума за получаване съгласно изравнителните сметки за доплащане за непогасения по давност период, която съгласно същото заключение е в размер на 32,49 лв., и да се извади тази за възстановяване, която възлиза на 104,56 лв.

Дължимата сума за потребена топлинна енергия за непогасения по давност период е в размер на 556,96 лв. Според Приложение № 1 към ССЕ в периода, непогасен по давност, има извършени плащания от ответника за 33,23 лв., които също следва да бъдат приспаднати. Общият размер на задължението за топлинна енергия за непогасения по давност период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 523,73 лв.

По иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал. 2 когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар давността за тях да не е изтекла (чл. 118 ЗЗД). Погасени по давност са вземанията за мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в тази си част искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.

Съгласно приложимите в настоящия случай общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С. от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят (чл. 33, ал .1). В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено 4 на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД изравнителните суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно стойността им, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. В противен случай потребителите са поставени в невъзможност да разберат размера на дължимата от тях сума и ако е изтекъл посоченият в чл. 33, ал. 2 от общите условия срок, то следва да се приеме, че те се освобождават от последиците на забавата си и не дължат на дружеството обезщетение за забава. С оглед на тези съображения, ако фактурата за реално дължимата стойност на топлинната енергия за съответния отчетен период е издадена след изтичането му, то обезщетението за забава се дължи от момента на изтичане на 45-дневния срок, считано от издаването на фактурата, а не от изтичането на отоплителния период.

Разпечатката съдържа 36 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/530ed721-6aee-4ff3-b95c-97fa14c99580